Над 80% от разглежданите в практиката на съдия Диляна Дамянова производства по Закона за защита от домашното насилие са приключвали след оттегляне на молбата от пострадалото лице. Магистратът отбеляза тази тенденция по време на мултидисциплинарно обучение проект „Заедно за бъдеще без насилие“, посветено на правната защита, подкрепата за пострадалите и координацията между институциите, което се проведе на 15 октомври в Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин. В него участваха представители на прокуратурата, МВР, социалните служби, образователни институции и специалисти, работещи с пострадали от домашно насилие.
Съдия Дамянова постави акцент върху разликата между производството по Закона за защита от домашното насилие и наказателното производство. Производството по специалния закон е гражданско и основната му цел не е да накаже извършителя, а да осигури защита на пострадалия чрез предвидените в закона мерки. При данни за престъпление, включително причинена средна или тежка телесна повреда, паралелно може да бъде образувано и наказателно производство.
За разлика от наказателните производства от общ характер, при които действията на прокуратурата не зависят изцяло от волята на пострадалия, делото за защита от домашно насилие може да бъде прекратено, ако подадената молба бъде оттеглена.
„Пострадалото лице във всеки един момент може да оттегли молбата си и съдът в този случай е длъжен да прекрати производството“, обясни съдия Дамянова. По думите ѝ това се случва в значителна част от делата, които е разглеждала.
Според нея причините често са свързани със силната емоционална, семейна и икономическа зависимост между пострадалия и извършителя. В много от случаите двамата имат общи деца, продължават да живеят заедно или пострадалата жена няма собствен доход, жилище и подкрепа от близки.
Съдия Дамянова даде пример с жена, която поискала максималния срок на защита и заявила, че не желае да вижда и чува човека, с когото живее. Само два месеца след издаването на заповедта обаче тя поискала същата да бъде отменена, защото отношенията им се подобрили и двамата отново искали да живеят заедно. Законът не предвижда възможност окончателната заповед за защита да бъде отменена единствено по желание на страните.
Тези случаи показват, че съдебната заповед сама по себе си не е достатъчна, ако след приключването на производството пострадалият остане без доходи, подслон, психологическа помощ и дългосрочна подкрепа.
„Съдът постановява заповедта, приключва производството и оттам започва реалният живот“, подчерта съдия Дамянова. Тя допълни, че именно тогава се проявява решаващата роля на социалните служби и останалите институции.
Необходимо е през периода на действие на заповедта да се работи както с пострадалия, така и с извършителя, смята съдията. Целта е да бъде предотвратено повторно насилие, особено когато хората имат общи деца и отношенията между тях не могат да бъдат напълно прекъснати.
По време на обучението беше разяснено, че към молбата за защита може да бъде приложена декларация по чл. 9 от Закона за защита от домашното насилие. След преценка на всички обстоятелства съдът може да издаде заповед за защита и въз основа на тази декларация.
Когато има пряка или непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалия, може да бъде издадена заповед за незабавна защита. Тя действа до приключване на производството и постановяване на окончателния съдебен акт. С окончателната заповед могат да бъдат наложени мерки за срок между три и 18 месеца. Неспазването на наложените от съда мерки може да доведе до ангажиране на наказателната отговорност на извършителя.
Съдия Дамянова отбеляза и необходимостта институциите да реагират бързо при постъпване на молба. В практиката на съда е създадена организация при необходимост документи да бъдат разглеждани и в почивни дни, когато има искане за незабавна защита.
Децата също са жертви, когато стават свидетели на насилие
Особено сложни са случаите, при които пострадалият и извършителят имат общи деца. По закон детето се счита за жертва и когато домашното насилие не е насочено пряко срещу него, но то е присъствало или е станало свидетел на извършеното.
Пред съда стои трудната задача едновременно да защити пострадалия родител и децата, без автоматично да прекъсне отношенията им с другия родител. При определяне на мерките трябва да се прецени как контактите да продължат безопасно и дали срещите следва да се провеждат в защитена среда и под надзор.
При липса на подходящи центрове и специалисти това е особено трудно в малките населени места. Според съдия Дамянова хората там често имат ограничен достъп не само до специализирана социална подкрепа, но и до здравеопазване, образование и други основни услуги.
Тя обърна внимание и на ролята на училищните психолози. Работата с децата може да помогне за по-ранното разпознаване на насилието в семейството и за своевременното насочване към компетентните институции. Мълчанието и разбирането, че случващото се трябва да остане „в рамките на семейството“, увеличават риска насилието да продължи и да ескалира.
Домашното насилие не се изчерпва с физическите посегателства, припомни съдията. То може да бъде психическо и емоционално, да се изразява в заплахи, системен контрол, преследване, следене и други форми на ограничаване и принуда.
Сред основните проблеми, откроени в дискусията, беше икономическата зависимост. Когато жена без работа и подкрепа от близки остане сама с децата си, отстраняването на извършителя от жилището не решава въпросите кой ще покрива разходите за дома, как ще бъде намерено друго жилище и как семейството ще се издържа.
Тъкмо липсата на последваща подкрепа често води до оттегляне на молбата или до връщане при извършителя. Затова правната защита трябва да бъде свързана с достъп до психологическа помощ, социални услуги, заетост, жилищно настаняване и кризисен подслон.
Дискутирана беше и необходимостта от работа с извършителите. Без промяна в тяхното поведение рискът от ново насилие остава, независимо от издадената заповед. Това е особено важно, когато връзката между страните продължава заради общите им деца.
Съдия Дамянова засегна и случаите, в които твърдения за домашно насилие се използват при силно конфликтни бракоразводни производства и спорове за родителски права. Според нея всеки сигнал трябва да бъде проверяван внимателно, защото недобросъвестното използване на закона може да подкопае доверието към механизма за защита. Това обаче не бива да води до неглижиране на реалните сигнали или до отказ на пострадалите да потърсят помощ.
След представянето на съдия Диляна Дамянова програмата продължи с психологическите аспекти на домашното насилие, подкрепата за пострадалите и междуинституционалното взаимодействие. Психологът Милена Маринова представи казуса „Една жена – много институции“, по който участниците обсъдиха реакциите и отговорностите на различните служби.
