Увеличението е с 39,80 евро, или 6,4%, спрямо настоящия размер
Минималната работна заплата в България да се увеличи от сегашните 620,20 евро на 660 евро от 1 януари 2027 година. Това предвижда проект на постановление на Министерския съвет, предложен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Минималното почасово възнаграждение се предлага да стане 3,98 евро.
Увеличението е с 39,80 евро, или 6,4%, спрямо настоящия размер. Според мотивите на Министерството на труда и социалната политика предлаганото повишение компенсира и надхвърля годишната инфлация от 5,7% и средногодишната от 5,1% по предварителни данни на Националния статистически институт.
Проектът е разработен въз основа на новия механизъм за определяне на минималната работна заплата, въведен с промените в Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Измененията в наредбата бяха одобрени от правителството на 14 октомври.
Според новите правила всяка година Министерският съвет ще определя минималното възнаграждение след преговори между национално представителните организации на синдикатите и работодателите. Размерът ще бъде в определен диапазон, като долната граница няма да може да бъде по-ниска от минималната заплата за текущата година.
Горната граница ще се изчислява по формула, включваща четири социално-икономически показателя – изменението на цените на стоките от малката потребителска кошница, ръста на медианната работна заплата, увеличението на средната брутна заплата и дългосрочната динамика на производителността на труда. Всеки от показателите ще има еднаква тежест от 25%.
Въз основа на данните на НСИ изчисленият диапазон за минималната работна заплата през 2027 година е между 620,20 и 672,84 евро. Предложеният размер от 660 евро е близо до горната граница.
По данни на статистиката през второто тримесечие на 2026 година около 462 150 души са били назначени на минимална основна работна заплата при пълно работно време. Именно тази група работещи ще бъде пряко засегната от предлаганото увеличение. В оценката на въздействието се посочва, че по-високото възнаграждение ще допринесе за запазване на покупателната способност и ограничаване на риска от бедност. Същевременно се отчита възможно увеличение на разходите за труд за малките и средните предприятия, особено в дейности с ниска добавена стойност.
Синдикатите и работодателите с различни позиции за новата формула
Новият механизъм за определяне на минималната заплата предизвика разногласия между социалните партньори.
От КТ „Подкрепа“ не подкрепят формулата. Главният икономист на синдиката Атанас Кацарчев заяви, че според организацията тя ощетява работещите и не съответства на разпоредбите на Кодекса на труда. По негови изчисления загубата за хората на минимална заплата би била поне 20 евро месечно.
От Българската стопанска камара отхвърлиха тези твърдения. Според представителя на организацията Мария Минчева механизмът е съгласуван между социалните партньори и институциите и цели да съчетае потребностите на работещите с възможностите на икономиката.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров също коментира, че новата формула гарантира движение на минималната заплата нагоре, като конкретният темп на увеличение ще зависи от динамиката на заложените показатели. Според него основната цел остава минималното възнаграждение да позволява покриването на необходимите разходи за живот.
Новите разпоредби предвиждат и оценка на адекватността на минималната работна заплата на всеки три години. Тя ще се извършва от комисия с участието на социалните партньори, като ще се отчитат две референтни стойности – 60% от брутната медианна работна заплата и издръжката на живот за предходната година.
Проектът за определяне на минималната работна заплата за 2027 година подлежи на обществено обсъждане в 14-дневен срок, след което предстои окончателното му приемане от Министерския съвет.
