Повече правомощия за учителите при поддържането на дисциплината и по-голяма отговорност на родителите подкрепят 98% от участниците в национално проучване, проведено от Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Анкетата е направена под надслов „Образование 2026: спектърът на реформата“, съобщи председателят на синдиката д-р Юлиян Петров.
Проучването е организирано на фона на започналите от Министерството на образованието и науката дебати за промени в системата. Целта му е да очертае проблемите, които учителите определят като най-сериозни, както и очакваните от тях краткосрочни и дългосрочни решения.
На първо място сред посочените приоритети е въвеждането на реална родителска отговорност, включително финансови и административни санкции при грубо нарушаване на училищните правила от страна на учениците. Следват намаляването на обема и фактологията в учебното съдържание и възможността за изключване на ученици при множество системни нарушения.
Сред водещите искания са още създаването на ефективни механизми за защита на учителите от професионално прегаряне, пълна забрана на мобилните телефони в училище и въвеждане на оценка по дисциплина.
Участниците настояват също за работещи инструменти за спазване на училищните правила, промяна в политиката за специална подкрепа, ясен регламент в общуването между учители, родители и институции и засилване на възпитателната роля на педагозите.
Учителите не отчитат намаляване на административната тежест
Според резултатите 87,5% от анкетираните определят доверието към учителя като много ниско, а едва 4,7% го оценяват като отлично.
Над 90% смятат за грешка оценяването на педагогическите специалисти единствено въз основа на документи. Само 7,6% одобряват този подход.
Общо 95,3% заявяват, че наред с преподавателската работа учителите изпълняват несвойствени административни, социални, охранителни и здравни дейности. Едва 1,8% усещат реално намаляване на административната тежест, докато над 95% не отчитат съществено ограничаване на документацията.
97% са против намаляването на средствата за образование
Неодобрение към планираното намаляване на средствата за образование от 4,5% на 4% от брутния вътрешен продукт през 2027 г. изразяват 97% от анкетираните.
Други 63,6% не са съгласни поддържането на учителските възнаграждения на ниво 125% от средната брутна работна заплата да бъде отложено до 2030 г. Една четвърт от участниците приемат подобно отлагане.
Само 4,3% смятат, че образователната система изпълнява своята стратегическа мисия. Според голяма част от респондентите промените се въвеждат без достатъчно планиране и без ясно определена дългосрочна цел.
Масово неодобрение среща и изключването на учители и директори от комисиите за избор на ръководители на образователни институции. Настоящия модел подкрепят едва 2,9% от анкетираните.
Повечето учители не подкрепят един задължителен учебник
Общо 63,1% от участниците не подкрепят ограничаването на обучението до един задължителен учебник по отделни или по всички предмети или предпочитат още по-свободен модел без задължителни учебници.
Връщането на осми клас като последен етап на основното образование се подкрепя от 61,4%, а 24,3% са против. Повечето участници одобряват и заплащането на учителя методик от съответната образователна институция, като 11,1% не подкрепят предложението.
Според 51,3% предметът „Добродетели и религии“ би допринесъл за утвърждаване на толерантност, смирение и човечност в училище, докато 35,2% се съмняват в неговия ефект.
Други 75,1% смятат, че ограничаването на квалификациите извън образователната институция, заложено в Закона за държавния бюджет, ще навреди на професионалното развитие и задържането на младите учители. Противоположното мнение споделят 19%.
Един от най-критичните резултати е свързан с ролята на съвременното училище. Общо 95,8% от анкетираните смятат, че то губи традиционната си образователна мисия и постепенно се превръща във „фабрика за социални услуги“. Само 3,6% са на мнение, че училището е съхранило тази своя роля.
Според д-р Юлиян Петров резултатите показват, че учителите очакват реформите да бъдат насочени към възстановяване на доверието в професията, ефективна дисциплина, по-голяма родителска отговорност и ограничаване на административното натоварване. От синдиката настояват педагогическите специалисти да участват пряко в обсъждането и изработването на бъдещите образователни политики.
Сн.: Magnific.com
