Стъпка по стъпка провежданите вече четвърта години археологически проучвания в пещера Магурата изпълняват целите си, които са свързани с допълване на хронологията на обитаване на пещерата от човека. Това отчете археологът д-р Ваня Ставрева от Регионалния исторически музей – Видин на пресконференция, на която от екипа обобщиха резултати от тазгодишните разкопки.
Настоящите проучвания допълват научните знания, придобити при провежданите в Магурата през 60-те и през 70-те години, както и по-късно през 94-та, 2011-2012 година. „Когато започнахме, знаехме, че пещерата е обитавана през Ранната бронзова епоха и през Ранната желязна епоха. Благодарение на нашите теренни проучвания, вече категорично е установено, че там има живот и през Средната бронзова епоха и по-рано обитаване, тъй като миналата година, когато давахме прес-конференция, само загатнахме, а сега категорично можем да съобщим, че в така наречения Преходен период от Каменно-медната към Бронзовата епоха, това е самото начало на 4-то хилядолетие преди Новата ера, също е имало човешко присъствие, разкрихме археологически структури, които проучихме и намерихме материали, които доказват обитаването в този период“, обясни д-р Ваня Ставрева.
Макар през настоящия сезон а разкопките да няма впечатляващи материали – като намерените миналата година парчета от текстил и костни артефакти, събраните научни данни за от голяма важност, подчерта археологът. „Двамата колеги, с които работихме, благодарение на тяхната много прецизна работа, успяха да хванат и археологическа структура от Ранната желязна епоха, тъй като досега намирахме само материали в площта, в която работихме, а сега те намериха и едно много добре запазено ходово ниво, с дупки от колове, което е ценно за нас от научна гледна точка… Все още не можем категорично да го обявим, тъй като предстоят отново анализ на проби в лабораторията в Глазгоу, но имаме предположение, че и в по-ранен период, преди Преходния период, също имало човешко присъствие в Магурата, доста по-ранен. Когато ги имаме категоричните дати, тогава ще можем да кажем и малко повече за това“, посочи д-р Ставрева.
Предположението за по-ранно обитаване се основава на няколко малки керамични фрагмента, открити в проучвания културен хоризонт. Характеристиките им насочват археолозите към по-ранен период, но за по-точното им отнасяне във времето ще се изчакат резултатите от радиовъглеродното датиране. Д-р Ставрева уточни, че работата на настоящия екип е съсредоточена върху късната праистория. Предишни проучвания, ръководени от Стефанка Иванова, вече са установили човешко присъствие в Магурата преди около 50 000 години. За това ще бъдат съпоставени данните от археологическите пластове, откритите материали и наличните датировки на гуаното, с което са изпълнени част от изображенията. „Знаете, че сега те се датират в много широк диапазон, но нашата цел е, когато кажем нашето виждане, да можем да се позовем на конкретни доказателства“, подчерта д-р Ставрева.
Нова възможност за изследването и популяризирането на Магурата дава започналото сътрудничество с Центъра за праисторически изследвания „Камуно“ в Капо ди Понте, Италия. Той е основан през 1964 година от проф. Емануел Анати, който още същата година посещава пещерата и впоследствие публикува свои изследвания за рисунките в нея. По думите на д-р Ставрева в центъра се пази богатият научен архив от неговата работа, а интересът му към Магурата продължава и до днес, като последната му публикация за пещерата е от 2025 година.
След първоначална среща с италианските специалисти д-р Ваня Ставрева и колегата ѝ Емил Ванков са участвали по тяхна покана в научен семинар. В началото на септември представители на центъра отново са посетили Магурата. Заснет е и документален филм за пещерата и археологическите проучвания, съобщи директорът на Регионалния исторически музей – Видин д-р Кирилова. Очаква се филмът да бъде представян и на фестивали, посветени на скалното изкуство.
Директорът на музея подчерта значението на последователната работа и подкрепата на Община Белоградчик, благодарение на които проучванията продължават въпреки ограничения финансов ресурс. „Каквото зависи от Регионален исторически музей – Видин и от мен, ние сме насреща и винаги ще подкрепим колегите“, заяви д-р Кирилова.
Опитът на италианските специалисти може да бъде полезен и за подготвянето на документация за включване на Магурата в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Д-р Ставрева припомни, че пещерата е в предварителния списък от 1984 година, но процедурата изисква последващи действия. Центърът има специалисти с опит в документирането и представянето на кандидатури на обекти със скално изкуство.
Кметът на Белоградчик Боян Минков също посочи международното сътрудничество като възможност за бъдещото развитие на пещерата. Според него научните изследвания могат да направят Магурата по-разпознаваема и да привлекат повече посетители. „Наистина много малко знаем за нея“, заяви Минков и допълни, че общината ще продължи да подкрепя усилията за разкриване на нейното минало. По представени от него данни през 2025 година чуждестранните посетители в Магурата са се увеличили с 90 процента спрямо 2024 година. Кметът свърза този ръст и с участието на общината в туристически изложения в Европа.
Наред с популяризирането остава и задачата за опазване на пещерата. Минков припомни, че галерията с рисунките е затворена за посетители заради нанесени увреждания. Проучва се и появата на оцветяване и микроорганизми в пещерата, като се очакват експертно становище и препоръки за ограничаването им. „Това стана след подмяната на осветлението в пещерата преди няколко години по един проект по трансгранично сътрудничество със Сърбия. Тогава се смени осветлението. Уж за добро, но се оказа, че този — явно е така, засега само предположение — нов спектър на светлината способства развитието на тези микроорганизми и това е голям проблем. Има го и на други места в България. Тепърва ще се установи как можем да спрем този процес“, обясни кметът на Белоградчик.
Археологическият екип има готовност да търси и държавно финансиране за следващите проучвания, ако бъде обявена подходяща сесия. Д-р Ставрева обясни, че досега изследователите са предпочели да продължат работата с наличната подкрепа, вместо да я отлагат в очакване на допълнителни средства.
„Преценихме, че е по-добре, макар и с по-малко средства, с по-малък екип, но да работим, отколкото да стоим и да чакаме“, посочи археологът.
