Резултатите на българските ученици в международното изследване PISA продължават да се влошават. Близо 60% от 15-годишните у нас не достигат базовото ниво по четене и математика, което означава, че изпитват сериозни затруднения да разбират и анализират информация, да разсъждават и да използват наученото за решаване на практически проблеми. Това показват представените днес резултати от PISA 2025.
Изследването, организирано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проверява знанията и уменията на 15-годишните в три основни области – четене, математика и природни науки. PISA не измерва толкова способността за възпроизвеждане на наученото, колкото умението то да бъде прилагано в реални житейски ситуации. В изследването през 2025 година са участвали 760 000 ученици от 91 държави, като този път основният фокус е върху природонаучната грамотност.
58% от българските ученици са под базовото ниво по четене, 57% – по математика, а 47% – по природни науки. Спрямо предходното издание на PISA през 2022 година представянето по четене и математика се влошава, докато резултатите по природни науки остават без промяна. Ако сравнението се направи с 2015 година обаче, спад има и в трите области.
В същото време много малък дял от българските ученици успяват да достигнат най-високите нива на компетентност. Това са едва 1% по четене, 3% по математика и 2% по природни науки. За сравнение, по четивна грамотност средният дял за страните от ОИСР е 6%. Учениците на най-високите нива могат самостоятелно да прилагат знанията си в сложни и непознати ситуации, да анализират информация и доказателства и да аргументират решенията си.
Резултатите поставят страната ни и в дъното на класацията в Европейския съюз. България е предпоследна сред държавите от ЕС по четивна и природонаучна грамотност и последна по математика.
Социалният произход продължава да има силно влияние
PISA 2025 показва и сериозни различия в резултатите в зависимост от социално-икономическата среда, от която идват учениците. Разликата между най-облагодетелстваните и най-необлагодетелстваните 25% от българските ученици достига 101 точки по природни науки, при средно 85 точки за ОИСР. Социално-икономическият статус обяснява 14% от различията в резултатите у нас, а през последните десет години тази разлика не е намаляла.
Данните показват и различия между момичетата и момчетата. В България момчетата изостават не само по четене, както се наблюдава и в много други страни, но и по природни науки и математика. Докато средно за ОИСР момчетата имат по-добри резултати по математика, у нас момичетата ги изпреварват с 15 точки.
Намаляват любопитството и упоритостта при ученето
Изследването проследява и нагласите на учениците към ученето. Само 60% от българските 15-годишни посочват, че проявяват любопитство към много различни неща, при средно 73% за ОИСР. Половината казват, че полагат допълнително усилие, когато задачата стане трудна, при 60% средно за останалите изследвани страни от организацията. И двата показателя са се понижили спрямо 2022 година.
Едва 56% от българските ученици имат т.нар. нагласа за развитие, при 69% средно за ОИСР. Около 45% предварително планират начина, по който ще учат, а 47% си задават въпроси, за да проверят дали действително са разбрали материала.
Над два часа дневно с дигитални устройства за развлечение в училище
Сред факторите, които влияят върху учебния процес, се откроява и използването на дигитални устройства. Българските ученици прекарват средно 1,6 часа дневно с тях за учебни дейности в училище, което е близо до средното за ОИСР. За развлечение обаче устройствата се използват средно 2,2 часа дневно – два пъти повече от средното за ОИСР от 1,1 часа.
42% от учениците у нас посочват, че техни съученици често се разсейват от дигитални устройства по време на часовете по природни науки. Средното за ОИСР е 28%. При учениците, които съобщават за подобно разсейване, резултатът по природни науки е средно с 12 точки по-нисък.
Почти половината ученици са пропуснали поне един цял учебен ден
Сред най-тревожните показатели са и отсъствията. 48% от българските ученици казват, че са пропуснали поне един цял учебен ден през двете седмици преди проучването, при 22% средно за ОИСР. Други 42% са пропуснали поне един отделен учебен час, при средно 24% за ОИСР. Особено голяма е промяната спрямо PISA 2022, когато едва 12% от българските ученици са съобщили, че са пропуснали цял учебен ден.
Проблем остава и дисциплината в класните стаи. 34% от учениците казват, че не могат да работят добре в повечето или във всички часове по природни науки, 41% съобщават за шум и безредие, а 47% посочват, че съучениците им не слушат учителя. И при трите показателя ситуацията в България е по-неблагоприятна от средната за ОИСР.
Наред с това 24% от учениците съобщават, че са жертва на някаква форма на тормоз поне няколко пъти месечно. 7% казват, че без тяхно съгласие онлайн е била публикувана злепоставяща ги информация. При тези ученици резултатът по природни науки е средно с 39 точки по-нисък.
Сред положителните резултати е оценката за подкрепата от учителите. Над 70% от учениците заявяват, че преподавателят проявява интерес към ученето на всеки ученик и продължава да обяснява материала, докато той бъде разбран. Тези показатели са около или над средните за ОИСР.
Образователният министър: Българският образователен модел има проблем
Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев определи резултатите като поредните незадоволителни за страната.
„За поредна година резултатите ни в изследването PISA не са добри. Имаме спад и по математика, и по четене“, заяви той при представянето на данните, като посочи, че резултатите показват наличието на проблем в българския образователен модел.
По думите му продължава да се задълбочава и образователното неравенство. Особено сериозен е проблемът в училища с голям брой деца от социално уязвими семейства, където има затруднения дори с елементарната грамотност. Министерството възнамерява през следващите месеци да предложи пакет от мерки. Сред обсъжданите промени е преразглеждане на принципа „парите следват ученика“, както и мерки за подобряване на дисциплината.
Според анализа на резултатите проблемите не могат да бъдат сведени до една причина. Сред факторите са претовареното учебно съдържание, което оставя недостатъчно време за задълбочаване и практическо прилагане на знанията, намаляващите любопитство и постоянство, трудностите при продължителна концентрация, отсъствията, дигиталното разсейване, образователните неравенства и средата в част от класните стаи.
Сред препоръките на ОИСР са да се поставят по-високи очаквания към всеки ученик и да се преподава по-малък обем учебен материал, но с възможност той да бъде усвоен в по-голяма дълбочина. Препоръчва се повече подкрепа да бъде насочена към училищата с най-големи нужди, както и учителите да разполагат с повече време за преподаване и непосредствена работа с учениците.
