Общо 54 процента от 15-годишните български ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53 процента от тях нямат елементарни четивни умения, а 48 процента от тях са с дефицити по природни науки. Това показват резултатите за България от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците – PISA 2022.
Над 6 хил. деветокласници от 200 училища в страната участваха в изследването през 2022 г. Основната оценявана област е математическата грамотност. Тестът проверява също уменията за четене и природни науки. Средните резултати за 2022 г. са по-ниски в сравнение с 2018 г. по математика и четене и почти същите като през 2018 г. по природни науки, се казва в доклада на ОИСР за България.
Под критичен праг според скалата на PISA са резултатите под второ равнище. Пето и шесто равнище показват високите постижения.
По математика българските деветокласници са постигнали 417 точки. Средните точки за страните от ОИСР са 472. В България 46% от учениците са постигнали поне второ ниво на владеене на математика, при средно 69% за страните от ОИСР. Резултатите по четене са по-ниски – средно 404 точки са постигнали българските деветокласници. По-ниски резултати имат Индонезия и Филипините. Пред България се подреждат Бразилия и Мексико. Близо 47% от учениците в България са постигнали ниво 2 или по-високо по четене при средно 74% за страните от ОИСР. Познанията на българските ученици по природни науки се измерват средно в 421 точки. По-ниски резултати имат Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините. Една позиция преди България отново е САЩ. Всеки втори български ученик (52%) е достигнал ниво 2 или по-високо по природни науки при средни 76%.
„Резултатите от PISA: знак, който България вече 22 години не вижда“ – така от Фондация „Заедно в час“ коментираха резултатите. „Половината от българските ученици нямат умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми. България е сред държавите с най-големи образователни неравенства в света – постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите им, от мястото, където живеят, от вида училище, в което учат. Тези изводи ги чуваме на всеки три години от 2001-ва насам при излизането на резултатите от програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – PISA. Така вече 22 години България подминава ясния знак, че образователната ѝ система не работи и пропилява поколение след поколение ученици“, отбелязват от „Заедно в час“.
Делът на функционално неграмотните 15-годишни ученици в областите четивна грамотност и математика вече надхвърля 50%. Когато след три години тези ученици излязат на пазара на труда, те няма да могат да се реализират в силно конкурентната среда, в която диктуват правилата на новите технологии. Няма да могат да се съревновават с връстниците си от ЕС – България е на последно място сред държавите в съюза по математика и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки (преди Кипър), отбелязват от „Заедно в час“.
Според експертите от неправителствената организация, резултатите на учениците най-общо са функция на два фактора – начина на преподаване (което зависи от това кой става учител, как е подготвен и как е подкрепен) и учебното съдържание в учебните програми.
Образователната ни система, а и обществото ни, нямат високи изисквания към уменията, нагласите и мотивацията на хората, които стават учители. Учителите (и директорите) не получават качествена подготовка – както в университетите, така и в продължаващата им квалификация. Обучителните програми и начините на преподаване във висшите училища до голяма степен са остарели и несъобразени с актуалните теории за ученето. По-голямата част от допълнителните обучения, които би трябвало да надграждат и осъвременяват уменията на директорите и учителите след като вече са в училище, се случват проформа и нямат отражение върху качеството на преподаване на учителите и върху управленските умения на директорите, твърдят от „Заедно в час“. И допълват – директорите и учителите не получават подкрепа по време на работата си. Учебните програми пък не са съобразени с различните нужди на учениците и изискванията на съвременния свят и не формират умения за мислене. Те продължават да стимулират наизустяването на учебен материал и ученето заради самото учене, а не с цел приложение в живота.
Наясно с резултатите от PISA 2022, показани от българските деветокласници, ден преди обявяването на резултатите министърът на образованието и науката Галин Цоков и неговият екип дадоха пресконференция, на която бяха обявени мерки за промени в училищното образование. Много повече практически и междупредметни задачи ще има още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване на учениците, които завършват 10. клас. От следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от 4. клас. Учениците, които в момента са в 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7. клас през 2025/2026, обяви министър Цоков.
Представени бяха и мерки за подобряване на представянето на българските ученици, които през годините не показват задоволителни резултати на него. Дългосрочните са насочени към промяна обучението и оценяването така че да намали сухото наизустяване и възпроизвеждане на знания и активното учене да се насочи към изграждане на умения за живота и възможности за повече практическо използване на ключови компетентности. „От следващата учебна година се предвижда въвеждане на подкрепящи мерки за учители и ученици, които да формират у тях умения за живота, които мери и международното изследване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с не добри резултати“, каза министър Цоков. Според него е много важно да се разработи визия за рамкови учебни програми, ориентирани към компетентности, и промяната в тях да се случи през следващите години. Необходима е и промяна в оценяването и въвеждане на инструменти за формиращо оценяване. Тази промяна е свързана и с различен тип тестови задачи, основно насочени към решаване на практически проблеми и използване на умения за живота.
„Затова и още през следващата година ще бъдат въведени национални входни нива за деветокласниците, като тестовете ще съдържат повече практически задачи за измерване на умения в предметите български език и литература, математика и по природни науки“, обясни министърът. Предвижда се и включване на български училища в програмата на ОИСР “PISA for Schools”, през която ще се получава много сериозна методическа подкрепа, в това число с примерни тестове и подкрепа за промяна начина на формиране на уменията.
