В годишната си реч за състоянието на Съюза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очерта приоритетите за бъдещето на Европа в условията на глобални предизвикателства и несигурност. Какво означават тези послания за България и конкретно за региони като Северозападна България – коментира д-р Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
НИЕ: Г-жо Чобанова, какви са основните акценти от речта за Състоянието на Съюза на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, които според Вас имат най-голямо значение за България?
Силна икономика, обща сигурност и отбрана, повишен европейски бюджет – тези три стратегически цели открои в речта си г-жа Фон дер Лайен. Посланието е, че в такъв турбулентен свят, ние – европейците – имаме едни и същи тревоги – за икономическата стабилност, за мира. И това са въпроси, които вълнуват хората, както в северозападна България, така и в южна Италия или примерно западна Дания. Затова политиките на ЕК са насочени към всички европейци, включително към хората в областите Враца, Видин и Монтана.
Председателят на ЕК отправи силно послание за единство – 27 нации, правителства, евродепутати – да работим заедно, решително, за да се справим с общите проблеми.
За икономиката – искаме по-качествен живот и по-малко бедност, затова подсилваме конкурентните предимства на фирмите, производителите и индустриите. Това означава да сме по-малко зависими от вноса на енергия и суровини. Да имаме евтин ток. Да имаме достатъчно капитали, за да могат нашите учени да създават високи технологии, които европейският бизнес да продава на световните пазари. Идеята е да има по-добри условия за ново производство с висока добавена стойност. Това създава работни места и по-висок стандарт. Така местните хора ще остават да работят в своите региони вместо в чужбина.
За сигурността – помагаме на Украйна и подсилваме отбранителна индустрия на ЕС, докато продължават дипломатическите усилия за спиране на огъня. Мобилизираме 800 млрд. евро за модернизация на отбранителното производство – България може да разчита на значителна финансова подкрепа от ЕС, което е добре за нашия икономически растеж, инфраструктурата и сигурност.
И за бюджета: България трябва да се готви за нов модел на инвестиране на европейските средства в новия програмен период 2028-2034 г. Общо на страната се предлагат 22,3 млрд. евро. Този ресурс следва да донесе максимален ефект върху българската конкурентоспособност и да ускори икономическото сближаване.
НИЕ: Кои от тези теми според Вас имат най-голямо значение конкретно за региони като Северозападна България — и как Европа може по-осезаемо да достигне до хората тук?
Именно чрез сближаването. За 20 години, откакто е член на ЕС, България получава над 16 млрд. евро по политиката за сближаване. Значителна част от тези средства са предназначени за Северозападния регион, който все още изостава с под 75% от средния БВП на глава от населението в ЕС.
Чрез оперативните програми Северозападът придобива нов облик. Например проекти като културния център “Жул Паскин” и модернизираната сграда на училище “Цар Симеон Велики” във Видин, археологическия комплекс “Калето” в Мездра – те бяха част от нашата фотоизложба „Европа близо до мен“. Сега е време да надградим постигнатото.
Българското правителство поставя като приоритет подобряването на условията за привличане на частни инвестиции и създаване на работни места, включително при вас.
Източникът на богатство за региона ще идва от квалифицираната работна сила – особено в сфери като цифровите технологии, точните и природните науки. Предимство е и това, че във Видин, Враца и Монтана има филиали на университети от Пловдив, Велико Търново, Русе и София. Ние залагаме все повече на проекти за младите таланти в науката. Има планирани десетки проекти за СТЕМ центрове в училищата в Северозападна България чрез Плана за възстановяване и устойчивост. Прави се много, но има и сериозни предизвикателства. Целия регион се обезлюдява. Затова публичните инвестиции са толкова важни. И подкрепата от Европа е тук и помага в тези важни моменти.
За целия Северозападен район безвъзмездната подкрепа по ПВУ надхвърля 612 милиона евро. Това са 1181 договори с бенефициери в области като пътища, транспорт, саниране, осветление, образование, социални дейности… В частност за област Враца сумата е над 108 млн. евро, за Монтана – 75.5 млн. евро, а за Видин – почти 66 млн. евро.
Ще спомена и селските райони – за тях новият бюджет на ЕС предвижда целенасочена подкрепа в допълнение към преките плащания за земеделците. Ще има възможност за инвестиции в селските райони чрез кохезионните фондове. Инструментът за сътрудничество LEADER ще подкрепя обучителни дейности за реформи в селскостопанския сектор – например социална защита за млади фермери, приемственост между поколенията, управление на стопанства.
Разбира се, инфраструктурата – пътища, ж.п. линии, речно плаване, интернет свързаност, ВиК системи – България ще може да се възползва от политиката на сближаване и в следващия програмен период.
НИЕ: В речта си г-жа Фон дер Лайен акцентира върху инициативи, насочени към социална справедливост и достъпност – от подкрепа за хората в неравностойно положение до гарантиране на равен достъп до услуги и възможности. Какво би могло да бъде реалното отражение на тези политики в България?
Комисията има три нови инициативи в тази област: законодателен акт за качествени работни места, стратегия за борба с бедността и план за жилищно настаняване на достъпни цени – първи по рода си в ЕС.
За пазара на труда – ще помагаме за по-лесно намиране на качествени работни места чрез обучение и преквалификация. Ще откриваме и премахваме практическите пречки на местно равнище пред шансовете за професионална заетост на тези, които са извън пазара на труда – а те са една пета от населението в трудоспособна възраст в ЕС.
Поставили сме си цел до 2030 г. да намалим броя на хората, живеещи в бедност, с най-малко 15 млн. души. Планът включва анализ на причините за изпадане в дълбока бедност – загуба на работа, на жилище и т. н. – и надгражда постигнатите вече успехи в борбата с бедността и социалното изключване.
А за жилищната криза, която засяга милиони европейци – преодоляването й минава през допълнителна подкрепа за градовете – финансиране, държавна помощ, опростяване на процедурите и краткосрочно настаняване под наем. Предстои ресорният комисар Дан Йоргенсен да представи конкретните предложения.
Впрочем предложението за новия дългосрочен бюджет на ЕС предвижда задължително условие поне 14% от националните средства да финансират реформи и инвестиции за умения, борба с бедността, социално приобщаване и стимулиране на селските райони.
НИЕ: Енергийният преход е една от ключовите теми в речта за Състоянието на Съюза. Какво означават поставените от председателя приоритети за България, особено за предприятия и домакинства, които все още трудно преминават към възобновяеми енергийни източници?
С европейско финансиране ще се подпомагат електропреносните мрежи, възобновяемата енергия, енергийната ефективност и кръговия модел на икономиката. С това целим да постигнем по-ниски цени на тока – както за домакинствата, така и за бизнеса. Цената на енергията е сериозен разход за работодателите и Европа все още не е конкурентоспособна спрямо САЩ. Това показва, че мерките за опазване на климата се допълват хармонично с останалите ни цели – за по-силна икономика и сигурност.
Например: ако пренебрегнем конкурентоспособността и необходимите икономически мерки, ще загубим средствата за финансиране на прехода към въглеродна неутралност. Без прехода към възобновяеми източници, няма да се освободим от зависимостта от изкопаеми горива. Без грижа за климата, поставяме бъдещето на децата ни в риск. Образно казано, чистите технологии са своеобразни стълбове на независимостта на Европа.
Това лято една четвърт от регионите в ЕС бяха засегнати от суши и наводнения. Изгоряха над един млн. хектара. БВП в тези региони ще намалее с 43 млрд. евро само тази година. Трябва да действаме… Казано просто: здравата икономика зависи от здрава околна среда, енергийната независимост укрепва европейската отбрана, а инвестициите в чисти технологии са от полза както за климата, така и за индустрията.
НИЕ: В речта г-жа Фон дер Лайен подчерта, че получаването на европейско финансиране ще бъде още по-силно обвързано с върховенството на закона и независимостта на съда. Как ще се гарантира това на практика?
Европейските средства са публични, т.е. наши и ваши и трябва да защитаваме и българския данъкоплатец. Затова институциите на ЕС стриктно следят за спазването на правилата за тяхното разходване. При нередности в някоя страна член, ЕК прави финансови корекции. Когато се установят нередности, свързани с върховенството на правото, се прибягва до временно спиране на плащанията.
Новият бюджет всъщност прави следваща стъпка към по-ефективен контрол. Въвежда се системата на т. нар. национални и регионални планове за партньорство. В тях ще се впишат необходимите условия и реформи за получаване на европейски средства за всяка страна. По този начин постигаме допълнителни гаранции, че подкрепа ще се получава само при спазване принципите на правовата държава и на Хартата на основните права на ЕС.
НИЕ: Г-жо Чобанова, ако трябва да обобщите – какво е най-важното послание към българските граждани и институции от тазгодишната реч за Състоянието на Съюза?
Европейският съюз се превръща във все по-решителен и екипен играч на световната сцена. България е на правилното място в това обединено европейско семейство. Заедно с другите страни можем да се справим с проблемите и промените сега и в бъдеще. В тази бурна глобална среда, обединена Европа е нашата гаранция за стабилност и просперитет.
Сн. 2 Обновената сграда на Синагогата по проект „Реставрация и адаптация на Синагога – Видин в туристически обект „Културен център „Жул Паскин“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020, приоритетна ос 6 „Регионален туризъм“.
Сн. 3 Археологически комплекс „Калето“- Мездра. През 2013 г. комплексът бе реставриран и превърнат в туристическа атракция по проект „Историята, културата и природата – туристическите атракции на община Мездра“, реализиран с европейска финансова помощ.
ВизиткаД-р Йорданка Чобанова е ръководител на Представителството на Европейската комисия в България от март 2024 г. и изпълнява функциите на официален представител на Комисията в страната под ръководството на председателя Урсула фон дер Лайен. Тя има богат професионален опит както в българските, така и в европейските институции. Била е посланик на България в Словакия (2016–2021), съветник по европейските въпроси на президента на Република България (2012–2016), както и заместник-министър на регионалното развитие в служебното правителство през 2014 г. Преди настоящата си позиция е работила в Европейската комисия като експерт в ГД „Морско дело и рибарство“. Има солиден академичен профил – докторска степен от Европейския университетски институт във Флоренция, магистърска степен по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща и бакалавърска по финанси от Икономическия университет във Варна. Сред изследователските й интереси попадат въпросите, свързани с иновациите в Централна и Източна Европа и научноизследователската и развойна дейност. Автор е на множество публикации, сред които монографията „Стратегии на мултинационалните компании в Централна и Източна Европа“.
|
