На 16 февруари се навършват 143 години от избирането на Антим Първи за екзарх на Българската екзархия, събитие, случило се на 16/28 февруари 1872 г.
По този повод на 16 февруари в гробницата на Антим Първи в двора на Видинска митрополия от 9:15 ч. ще бъде отслужена панихида за вечно упокоение на бележития и велик духовник, патриот, дипломат и учител.
Панихидата ще отслужи Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Видинския митрополит Дометиан.
От 11:45 ч. ученици от ПМГ „Екзарх Антим Първи", гр. Видин ще поднесат венци и цветя пред гроба на Екзарха и ще почетат достойно паметта на своя патрон и закрилник.
Из житието на Антим Първи:
Българският екзарх Антим е роден в Лозенград под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от с. Татарлар, Лозенградско. Приема монашество в Хилендарския манастир (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).
След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 г. става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.
На 16 февруари (28 февруари стар стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.
През април 1877 г., по настояване на Високата порта, е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885 г. и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: „Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска".
Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.
Антим Първи умира на 1 декември 1888 г.
