„Децата са цветята на живота“ (крилата фраза)
Зърното лежи в земята. Под тънката му кожа се крие животът на бъдещо растение. Това е колосална енергия-информация, която подобно на сгъната пружина чака съвпадение на подходящата температура, влажност, някакъв сигнал от звездите, за да се чуе щракване и кълновете да започнат да пробиват към повърхността. Привидно слабо, то си проправя път към светлината през буците пръст. Това дори не е растение още – това е просто материализираната енергия на бъдещето. Растението пробива към повърхността и изглежда беззащитно в сравнение с възрастните си аналози, но може по-добре да издържи на всякакви метеорологични катаклизми, тъй като всяка клетка знае точно какво още трябва да направи. И се простира нагоре, все по-високо и по-високо. И всичко в него е посветено на жаждата за растеж, развитие и промяна. Зърното изчезва – появява се корен, стъбло, листа, издънки. Нашето растение се държи здраво за земята и с корените си пие соковете и водата ѝ. То абсорбира слънчевата светлина и усеща как енергията на слънцето тече през съдовете му. Появява се пъпка и първият цвят разкрива красотата си на света. Растението е пораснало.
Децата ни растат, проправяйки си път към светлината. Растежът винаги е борба срещу съпротивата на външната среда. Родителите, подобно на земята, от една страна, са условие за оцеляване, от друга страна, те формират условията и начина на живот на своето дете. Ако отглеждаме децата си в оранжерия – осигурявайки им всичко необходимо при първото им искане, то те ще бъдат напълно неподходящи за реалния живот, с неговите възможни бури и несгоди. Ако има твърде много ограничения и почвата е твърда и суха, цялата енергия за развитие на нашето растение ще бъде изразходвана за оцеляване. В резултат на това може да няма достатъчно сила, за да цъфти. Ако кълнът започне да расте настрани, родителите, като поставят подпори и ограничения навреме, ще му помогнат да се изправи. Желанието за растеж е присъщо на самата природа на детето. Забраната коригира посоката и качеството на този процес. Като забраняваш – насочваш.
Когато отглеждаме дете, ние, волно и неволно му създаваме ограничения. Неволните ограничения са условия на околната среда, които включват всичко – от климата до националността и състоянието на икономиката. Съзнателните ограничения са нашето възпитание, основано на идеята как виждаме бъдещето на детето си. Да отговорим, какво отглеждаме всъщност: рози, тиквички, кактуси? За разлика от растителния свят, никой от нас не може да гарантира, че отглежданата роза, няма да се окаже кактус.
Векторната сума на любовта и забраната дава общата посока на развитие. Децата попиват любовта лесно и естествено, точно както растението пие вода и слънчева светлина. Ограниченията се възприемат с неизбежна съпротива, но им позволяват да се адаптират към живота.
Приемането на съпротивата на детето като естествен процес е най-трудната задача за родителите. Решавайки този проблем, ние се развиваме, ставайки по-търпеливи, по-креативни и най-важното – по-мъдри. Като живеем живота на нашите деца, започваме да разбираме по-добре себе си и хората около нас. Често на първата родителска среща родителите чуват от учителите, че им се дава възможност да получат отново средно образование, като правят домашни с децата си. Мисля, че това се отнася не само за училищата. Като помагат на децата да се справят с уроците, които животът им е дал, родителите могат да преосмислят и разберат много неща за собствения си живот.
Лесни и трудни забрани
„Не“ и „не трябва“ могат да бъдат различни. Тези от тях, които са предназначени да защитят живота и здравето на детето и други хора, са по-разбираеми за родителите. Забраните, регулиращи развитието в обществото обаче, се възприемат нееднозначно.
За разлика от разрешението, родителите винаги трябва да имат основателни причини за забраната. Няма съмнение защо можете да ядете здравословна супа. Това изглежда очевидно. Но ние винаги даваме категорична причина, поради която не можете да ядете много сладкиши. Дори и да не го казваме на глас. Децата много добре усещат нивото на увереност, което родителите им имат в това, което казват. Ако майката или бащата имат дори най-малкото съмнение, когато отказват на детето, то веднага ще почувства слабостта и ще се опита да „избута“ ситуацията в своя полза. Рядко можем ще видим дете, което да избухва в истерия, защото не му е позволено да влезе в ледена дупка или дълбока тъмна пещера. Но често сме свидетели какви страсти понякога се разпалват заради незакупена играчка или изключен компютър.
Важно е да се помни, че когато децата са изправени пред забрана, те се учат как да взаимодействат с живота. В началото това е несъзнавано учене, постепенно процесът става все по-съзнателен. Често майката или бащата, притеснени за бъдещето на детето си или за собствените си родителски несъвършенства, са склонни да придават зловещо значение на определени действия и постъпки на децата. Когато двегодишно дете се втурва към кошчето за боклук или не иска да се раздели с капачките от бирени бутилки, които е събрало по време на разходката, това не означава, че то проявява признаци на алкохолизъм или бездомност. Капаците просто блестят красиво на слънце, а съдържанието на кошчето е много удобно да бъде изследвано според ръста на детето. Всъщност, точно по тази причина малчуганите често се навъртат около тези места!
Ако децата няколко пъти на ден им се отдаде да хленчат, за да направят нещо, което „не трябва“, тогава забраната губи първоначалното си значение и се превръща в игра: „Ако не трябва, но много ти се иска, тогава можеш да го направиш само малко“. В този случай се появява нов модел на поведение, който дава на детето едновременно две психологически ползи: възможността да хленчи и да получи все пак парче от забранения плод в края на играта.
Да измервате силата си с дете, като му 
забранявате да прави нещо, е много вълнуващо занимание. При забраните, както и в спорта, чувството за мярка и осъзнаването на тяхната необходимост в живота са много важни. Ако не искате да се превърнете в професионални забранители, тогава забранявайте само това, което е наистина забранено при дадените обстоятелства. Бъдете твърди и последователни. Бъдете бдителни, защото има една толкова добре позната педагогическа концепция: „Децата трябва да бъдат разглезени и едва тогава ще станат истински разбойници“ (Е. Шварц, „Снежната кралица“).
Много често, несъзнавано, защитавайки собствения си покой, ние или забраняваме всичко подред, или също толкова лесно позволяваме всичко подред. В първия случай провокираме протестна реакция у децата. Във втория случай, детето развива чувство за всепозволеност, което може да бъде опасно както за него самото, така и за околните. Нека се смирим пред факта, че децата ни никога няма да ни оставят в покой.
