Българинът не трябва да забравя къде са корените му

Съумяваме ли да съхраним традиционните фолклорни носии от Видинския край, помнят ли се автентичните песни и пеят ли ги още видинските жени, останало ли е на кого майсторите музиканти да предадат своите знания? За това си говоря със Сашка Бизеранова и Десислава Божидарова, етнографки в Регионален исторически музей – Видин. Броени дни преди предстоящия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица (7-9 август 2015 г.) връщам моите събеседнички към провелия се преди време регионален етап за определяне на участниците в събора – Сашка Бизеранова и Десислава Божидарова бяха част от комисията, която имаше за задача да оцени доколко автентични са носиите и творчеството, които фолклорни състави и индивидуални изпълнители показват на сцена. 

„Винаги преди съборите в Копривщица се провежда регионален преглед, за да се излъчат най-добрите състави, които да представят автентичен фолклор. Всъщност задачата на експертната комисия – защото ние не сме жури, понеже реално не се прави класиране на участниците – е да се дадат професионални бележки, така че на събора в Копривщица Видинска област да бъде представена с възможно най-доброто”, обяснява Сашка Бизеранова. 

Над 400 изпълнители са се изявили на прегледа тази година. Най-малкият участник бил тригодишният Виктор, от Делейна, най-възрастният танцьор – на 81 години, от Градец, а най-възрастната певица – 85-годишната Маргарита Дулашка от Стакевци. Впечатление на комисията, допълва Десислава Божидарова, е направил свирачът на двоянка Мартин Фърлев от Гъмзово, който, освен че свирил, на края се включвал и в хората, като, въпреки напредналата си възраст (прехвърлил е вече 70 години), изпълнявал някои от най-сложните стъпки. 

Макар и малко на брой, има състави, които комисията не е допуснала и които няма да могат да отидат на събора в Копривщица – причината е била, че те не са представили автентичен фолклор. На други са направени забележки какво да премахнат от репертоара, как да съкратят програмата си или пък какво да коригират в носиите си, така че да представят наистина автентично видинския фолклор. Десислава Божидарова допълва, че имало състави, които след като на предния преглед не били допуснати, са си взели бележки и сега са се представили много по-добре – за пример дава състава на Търняне. Добре са се представили съставите от Връв, Ново село, Градец, Гъмзово и други. Приятно впечатление с професионалното си изпълнение направили и бащата с двамата му синове от с. Дружба, които свирили на две тамбурини и кавал. 

Тази година не е било голямо разнообразието на индивидуални изпълнители, преобладавали са танцовите и певческите състави, което, коментира Сашка Бизеранова, от години вече все повече се налага като тенденция. Тя си спомня, че преди години имало много изпълнители, които свирели на дудук, на двоянка, на кавал, на крушово листо, на гайда. „Сега старите хора измряха, няма такива изпълнители вече”, с болка казва етнографката. Сега все по-разпространен е акордеонът, който едва отскоро се допуска в Копривщица, и то само като съпровождащ изпълненията на танцови състави. Тук обаче като проблем се откроила тенденцията акордеонът да заглушава пеенето на изпълнителите. 

„Видинско е известно с хубавите и добре подготвени танцови състави, изпълняващи хора със специфичен характер”, категорична е Сашка Бизеранова. Десислава Божидарова разказва, че на предходното издание на събора в Копривщица всички видински състави били отличени, а видинската сцена била една от най-атрактивните за посетителите. „Най-вече на чужденците особено впечатление прави, че, в сравнение с другите фолклорни региони, ние се представяме с автентично облекло”, допълва нейната колежка Бизеранова.

Демографската криза във Видинско обаче е дала своя отпечатък – ако преди един танцов състав е бил многолюден, сега включва много по-малко хора. Има читалища, които са били с три танцови състава – деца, младежи и възрастни, които сега са се влели в един смесен по възраст на участниците състав. Сашка Бизеранова дава като пример състава към читалището в Делейна – на прегледа сега се явили само четири жени, те дори не изпълнили най-старите си хора, които явно са отпаднали от репертоара им. 

Автентични хора за нашия край, отбелязва Десислава Божидарова, са например влашките хора. Не всички автентични видински хора обаче все още се играят, със съжаление казва тя – причината е, че част от тях са твърде трудни. „Автентичните хора са много живи – това е типично за нашия край – много бързо се сменят стъпките и се комбинират различни стъпки, подскоци, махове. Много трудно се научават и все по-малко стари хора се играят, някои хора просто изчезват – има едно влашко хоро черио, в превод „небе”, което много отдавна вече никой не го играе”, разказва етнографката.

На прегледа проблеми, макар и не масови, е имало по отношение на автентичността на облеклото. „Напоследък и при нас започват да навлизат пищни, блестящи елементи – ние се опитваме да запазим първичното, най-старото, най-характерното за костюмите”, отбелязва Сашка Бизеранова. „Някои читалища направиха големи безумия със средства, които им се отпуснаха по проекти”, обяснява Десислава Божидарова. Допълва, че проблемът не е, че закупените с европари носии са нови, а че не са автентични и в тях са вложени елементи, които не са типични за видинската фолклорна традиция – пример са нашитите пайети, за които изпълнителите смятат, че правят костюма по-атрактивен за публиката. Етнографката обаче обяснява, че за едно професионално жури, оценяващо автентичността на костюма, този търсен ефект всъщност се превръща в дефект. 

Има все пак и добри примери –  Сашка Бизеранова разказва, че в Ново село изработили нови носии по стар образец, като изтъкали престилките, спазвайки най-старата техника. „Който е дошъл при нас за съвет или за консултация, на никого не сме отказали”, отбелязва етнографката, като допълва, че, за съжаление, не винаги при закупуването на нови костюми се търси съвета на видинските етнографи, които биха могли да помогнат с професионален съвет, още повече че фондът на музея е богат и в него се пазят например около 700 престилки. 

„При нас първо се усеща кризата, защото човек само в краен случай вади чеиза си, за да го продаде – щом сега имаме наплив от хора, желаещи да продадат носии, кризата е налице”, отбелязва Сашка Бизеранова. Десислава Божидарова допълва, че все пак положителното е, че доста от хората носят носиите в музея, вместо да се опитват да ги продадат по пазари и тържища, а когато костюмът е в една етнографска експозиция, неговата история се запазва, защото се съхранява информацията кой човек го е носил, по какъв повод. 

„Дрехите си имат история и покрай тяхната история се научава и историята на рода, и на семейството, и на селището, а и на региона. Това е като една писменост, ако можеш да я четеш”, казва Десислава Божидарова. С умиление си спомня своя роднина, която пазела като очите си своите момински кадифена фуста и престилка, за които казвала, че за да си ги купи, е работила на чужда нива. 

Българското село е мястото, където автентичният фолклор би могъл да се запази, категорични са Сашка Бизеранова и Десислава Божидарова. Лошото обаче е, че българското село все повече замира, тенденция, която е особено силна във Видинския край. „Картината не е успокояваща – демографската криза ще задълбочи още повече проблемите”, казва Сашка Бизеранова.  „За този момент от развитието на нашия регион прегледът беше много добър, но се опасявам, че само след пет години ще е по-слаб”, споделя Десислава Божидарова, която се опасява, че българският фолклор ще изчезне. 

Все пак успокоително на този фон е, отбелязва тя, че има състави към селски читалища, участниците в които живеят във Видин, но пътуват често до родното село, за да играят фолклорни танци, а някои народни танци, като например батутът, стават все по-популярни в заведенията. Обнадеждаващо е и, че написаното остава и рано или късно хората се връщат и възстановяват това, което е на изчезване – именно запазването на писменото знание за фолклора е една от задачите на Регионалния исторически музей. Българинът не трябва да забравя къде са корените му. Защото „човек, за да познае себе си и своята същност, трябва да се върне към корените си”, категорична е Десислава Божидарова. 

ТЕОДОРА Макавеева