Христина Кирилова, историк в РИМ – Видин: Миналото е тази основа, върху която градим бъдещето

Една от експозициите, която може да бъде видяна в момента в Музей „Кръстата казарма“ във Видин е изложбата „Бойният път на 3-ти пехотен бдински полк и на 15-и пехотен ломски полк в Първата световна война 1915 – 1918 г.“ Експозицията беше открита през 2015 година, но е добре отново да припомним за нея с оглед на факта, че през 2019 година се навършват 100 години от подписването на Ньойския мирен договор, който официално слага край на участието на страната ни в Голямата война, както съвременниците наричат Първата световна война, и откъсва големи части от България. Затова именно от Регионален исторически музей – Видин (РИМ) решили изложбата да остане и тази година.
За самата изложба за вестник „НИЕ“ разказа Христина Кирилова, историк в отдел „Нова история“ в Регионален исторически музей – Видин и куратор на експозицията, направена съвместно с Патриотичен клуб „Бдинци“. Още с влизането в залата, в която е подредена изложбата, пред погледа на посетителя се разкрива гледката на пресъздаден окоп от Първата световна война. Показан е и укрепен пункт на дежурен, войнишко легло, помещение на фронтови лекар. Табла по стените представят, чрез документи и снимки, пътя на 3-ти пехотен бдински полк и на 15-и пехотен ломски полк в Първата световна война, а във витрини са показани автентични оръжия от онзи период, част от фонда на РИМ – Видин, но и предоставени от членове на Патриотичен клуб „Бдинци“; медали и знаци за храброст; рисунки на художника в 3-ти пехотен бдински полк Тихомир Коджаманов, създадени на фронта (включително е показан оригиналният скицник на художника), както и различни предмети, ползвани от войниците на фронта.
В началото на експозицията е табло, на което е представен Указът на княз Фердинанд, с който на 10 септември 1915 година се обявява „обща мобилизация на военните сили в царството“. Следват години, през които бдинци вземат участие в едни от най-кръвопролитните боеве по бойните полета на Първата световна война.
„Войната срещу Сърбия е настъпателна – българската армия преминава и помита всичко по пътя. След това нашата дивизия – 6-та пехотна, е изтеглена от войната срещу сърбите, защото там фронтът много се стеснява. Войниците са изтеглени в резерва и се разполагат в района на днешен Благоевград, където се включват в строеж на пътища и други обекти. В последствие идва заповед, с която са изнесени на Сереския фронт, където се развиват важни сражения, в които участва 3-ти пехотен бдински полк, който за малко е включен в състава на 7-а рилска дивизия. 15-и пехотен ломски полк по това време е включен в състава на 8-а тунджанска дивизия – тогава нашите полкове са разпръснати, не са в състава на своята 6-та пехотна дивизия. 15-и пехотен ломски полк участва в боевете при връх Чеган – в едни от най-кръвопролитните боеве, когато само една дружина – 1-ва дружина на 15-и пехотен ломски полк, се опитва да спре противника. При боевете на Чеган се ражда и част от химна на 15-и пехотен ломски полк“, разказа Христина Кирилова.
„След това стигаме до Македонския фронт, където са славните боеве, които изписват със златни букви във военната история имената на войниците от нашата 6-та пехотна бдинска дивизия“, посочи историчката. На Македонския фронт, през март 1917 г., 3-ти пехотен бдински полк и 15-и пехотен ломски полк взимат участие в боевете при кота 1248 и при Червената стена. Особено ожесточени са боевете и при връх Томорос, където една единствена дружина от състава на 3-ти пехотен бдински полк успява да отблъсне цяла противникова дивизия, а нашите войници използват дори камъни и дървета, за да успеят да запазят тази височина.
„Кота 1248 и Червената стена са изключително важни, те практически „затварят“ пътя Битоля – Прилеп. Противниците – Съглашението, смятат, че превземайки Битоля пътят им към Прилеп е отворен. Но това не е така, благодарение именно на героите от нашата 6-та пехотна бдинска дивизия и на няколко още полкове, придадени към началника на 6-та пехотна бдинска дивизия, които геройски се отбраняват и не позволяват на противника да премине тези позиции“, подчерта Христина Кирилова. Именно в тези боеве загива и командирът на 15-и пехотен ломски полк полковник Стефан Илиев, паднал убит при Червената стена, след като геройски повежда войниците си в контраатака. А епичните боеве вдъхновяват мобилизирания на фронта учител Никола Попов да напише текста на химна на 3-ти пехотен бдински полк „Бдинци – лъвове титани“.
Изложбата представя и боевете на Добруджанския фронт, защото част от мобилизираното население от Видинско участва в 35-и пехотен врачански и 36-и пехотен козлодуйски полк –  двата полка влизат в състава на 6-та пехотна бдинска дивизия, и се сражават в Добруджа. „Неслучайно там селата, когато се преименуват, започват да носят имена Козлодуйци, Ломци, Бдинци“, посочи Христина Кирилова.
Историчката допълни, че изложбата представя не само битките, но и моменти от ежедневния живот на войниците на фронта, включително са показани и писма, които те са писали до вкъщи. Една от снимките показва как командирът на Трети пехотен бдински полк полковник Минчо Сотиров минава на инспекция сред войниците. „Има запазен спомен, когато е било изключително тежко на тези позиции, когато не е достигала храната, за офицерите била приготвена храна – тогава командирът пита за войниците има ли приготвено нещо и когато му казват, че няма, той заявява, че никой нищо няма да хапва докато не се приготви храна за войниците и едва след като такава се приготвя и те се нахранват, тогава сядат да ядат офицерите. Много може да се каже за тези хора, на които можем само да се възхищаваме и да се опитваме да сме поне малко като тях“, сподели Христина Кирилова.
Експозицията проследява и особено тежките моменти, които настъпват, когато след подписаното Солунско примирие 6-та пехотна бдинска дивизия, заедно с 1-ва пехотна Софийска дивизия и Сборната дивизия остават в заложничество. Историчката допълни, че макар официално да са в заложничество, а не в плен, българските войници са били третирани изключително зле. „Тогава те трябва да предадат всичко – оръжие, вещи и знамето. Знамето е светинята на даден полк, ако то попадне в чужди ръце, полкът вече не съществува. Тогава идва поредният героизъм, когато са спасени бойните знамена на трите полка, които са формирани от населението от Видинския край“, посочи Христина Кирилова.
Тя показа една витрина, която на пръв поглед изглежда, че не се вписва в изложбата – във витрината са подредени части от народни носии и други предмети от традиционния бит. Оказва се обаче, че и тази витрина има своето място в експозицията. „Ньойският договор откъсва значителна част от българските земи, включително и 9 села от Видинско остават в пределите на новосформираното Кралство на сърби, хървати и словенци. Когато селата остават в пределите на Сърбия, българите, които решават да се върнат в пределите на България, където са останали само земите им, създават новите села във Видинско – едно от тези села е Градсковски колиби, а в тази витрина са представени носии и характерни елементи от бита на това село в миналото“, обясни Христина Кирилова. Тя посочи и снимки, запечатали как определената от Ньойския мирен договор нова граница буквално минава и разделя на две дворовете на къщи, имоти и дори гробища.
Част от изложбата представя паметниците, които се изграждат в знак на почит към героите, загинали във войните, показана е и грижата, която българската държава, макар и в тежките условия след Ньойския договор, поема за сираците, за инвалидите. Експозицията завършва със своеобразна паметна плоча – две табла с изписани имената на офицери и редници от Видинско, загинали и погребани край село Цапари, Битолско.
„Изложбата е един своеобразен поклон към всички онези, които са дали много, за да ни има нас днес“, посочи Христина Кирилова. И призова всеки, който все още не е посетил изложбата, да го направи. Както тази, така и всички останали експозиции, подредени в залите на „Кръстата казарма“, могат да бъдат разгледани всеки работен ден от 9:00 до 12:00 и от 13:00 до 17:00 ч., входът е свободен.
„В тази изложба сме се опитали да покажем пътя на нашите полкове, но и човешката гледна точка, обикновения човек в тази Голяма война. Опитахме се да направим нещо, за да се припомнят тези славни личности, които бяха дълги години забравени и за които и сега не се знае много. А това са хора, които са дали много – хора, които са притежавали чест, достойнство, доблест, дух; хора, които могат да ни научат на много. Наистина не можем да гледаме само назад, но миналото е тази основа, върху която градим бъдещето“, сподели Христина Кирилова.
„Предвид навършването тази година на 100 години от подписването на Ньойския мирен договор смятам, че изложбата е все още актуална, доста усилия, енергия, ентусиазъм бяха вложени в създаването й, много хора помогнаха, като предоставиха за включване в нея свои лични вещи, останали от предците им“, отбеляза историчката. Тя призова и други хора, които имат в наследство от свои предци снимки и документи, да ги предоставят на Регионалния исторически музей – ако не като оригинал, то поне като копие, така че да може да се попълни историческото знание за миналото на Видинския край и, което е по-важното, за бележитите хора, живели по тези земи.
ТЕОДОРА Макавеева
в. "НИЕ", бр. 5/21 януари