Липса на качествена работна ръка вследствие на демографската криза и миграционните процеси, смазващи дребния бизнес такси и нормативни изисквания, лоша инфраструктура, недостиг на пари и най-общо, оцеляване на ръба – това беше посланието, което в Белоградчик местният туристически бранш отправи към министърката на туризма Николина Ангелкова. Най-общо събралите се, за да се срещнат с Ангелкова, предимно собственици на къщи за гости, заявиха, че имат нужда не от поредните обещания, а от реални мерки, защото вече няма за кога да се чака. Всъщност и домакините от Община Белоградчик бяха кръстили организираната конференция „Перспективи за развитието на Северозападна България в контекста на туристическото райониране”, явно водени от желанието да чуят определени ангажименти на държавата конкретно към Северозапада.
Такива обаче почти нямаше – всичко заявено беше казано в бъдеще време: ще се подготви финансов механизъм, по който да се кандидатства с туристически обекти, неизбираеми по останалите съществуващи мерки за финансиране; ще се подготви финансов механизъм, по който да кандидатства дребният и среден бизнес; ще се правят имиджови клипове за всеки един пазар (министърката Ангелкова дори посочи като успех, че са убедили известен боливудски актьор да рекламира България като туристическа дестинация в Индия, щели да уговарят и турски актьор да прави същото в Турция); ще се правят брошури, пътни карти, пътеводители и други рекламни материали, които ще представят основните български туристически атракции, като всяка община трябвало да определи коя забележителност ще бъде своеобразен гръбнак на туристическото й представяне и т.н. (същите бяха и основните пунктове, засегнати на проведената ден по рано среща с представители на туристическия бранш в община Видин). Една част от заявеното (главно документите и рекламните материали) трябва да стане факт до средата на тази година, а всичко, свързано с финансови средства, ще се случи най-рано през първото тримесечие на 2016 г.
Представителите на туристическия бранш на свой ред споделиха своите проблеми – например твърде големите изисквания, на които трябва да отговарят дори и най-малките обекти, приемащи гости, както и невъзможността да се наемат хора почасово, като в тази връзка поискаха и изменение на Кодекса на труда. Народният представител от АБВ Иван Иванов, който присъства на конференцията, обясни, че предстои промяна на трудовото законодателство точно в тази посока и допълни, че със скорошното стартиране на новата Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” туристическият бранш ще има възможности да кандидатства за наемане на персонал. Министърката на туризма пък обясни, че с подготвяната в момента наредба за категоризация на обектите за настаняване на гости се цели да се промени ситуацията, която е в момента – сега изискванията към петзвездните хотели и към къщите за гости са на практика еднакви. Нещото, което също стана ясно на конференцията, е, че туристическо райониране на България ще има, като целта на това упражнение е формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама (виж повече…).
„Министерски съвет и Вие наясно ли сте, че ако почина аз, колегата, колежката със семейния бизнес…, до 15 години ако ще да вложите не знам колко пилотни програми, просто няма да останат обекти, които да посрещат туристите!” – с тези болезнено откровени думи към министърката Ангелкова се обърна Марияна Петрова, собственичка на къща за гости в Белоградчик. Туристите харесват природата на Белоградчик, харесват хората от този край на България, но и казват още, че виждат голямата беднотия на местните – сподели още тя.
Нямаше как на срещата да не се заговори и за лошото състояние на инфраструктура в Северозападна България, което е болка както на туристическия бранш, така и на бизнеса като цяло. Тон даде хотелиер от Вършец, който постави въпроса за нуждата от подобряването на инфраструктурата, като той лично постави акцент върху проекта за направа на тунел под Петрохан. Ирена Александрова, собственичка на бутиков хотел във Видин, също подчерта, че без добра инфраструктура в региона каквито и усилия да полагат хората от туристическия бранш, това ще е напразно. Министърката на туризма обаче, нарочно или без да иска, не каза и дума за инфраструктурата, освен обобщения коментар, че инфраструктурата наистина се нуждае от подобряване. Покрай ушите на Ангелкова мина и искането следващия път, когато министърката на туризма идва в Северозападна България и конкретно във Видинско, с нея да дойде и министърката на регионалното развитие Лиляна Павлова.
Безспорно, в туристическия бранш водеща е частната инициатива – тоест, бизнесът. Безспорно е и, че има много кусури по отношение на работата на т.нар. културни институти във Видин, в част от които, обхванати все още като че ли от соц. летаргия, работещите изглежда и днес смятат, че туристите трябва сами да дойдат при тях и че няма нужда да правят нищо, за да бъдат привлекателни за посещаващите Видин български и чужди граждани. Това мислене трябва да се промени и туристите активно да бъдат търсени, да бъдат примамвани да се спрат за по-дълго във Видин и, разбира се, да похарчат част от парите си тук – с особена сила това важи за хилядите туристи, пристигащи всяка година с кораби по Дунав и оставащи в града ни за по едва няколко часа.
Бизнесът също не е без кусури. Ето една истинска случка, на която станах свидетелка през миналото лято. Две жени, част от пасажерите на един от десетките кораби, които всяко лято акостират при Видин, си харесаха дрехи от магазин, намиращ се на търговската улица във Видин, тоест на място, което се приема за елитно. Показвайки обаче валутата, с която разполагат – щатски долари, продавачката им обясни, че в магазина се приема само българска валута и евро. На въпроса на жените какво да правят, отговорът беше свиване на рамене. След което, естествено, туристките си излязоха – едва ли за да отидат в чейндж-бюро. Така в магазина буквално изгониха клиентки, които вероятно щяха да изхарчат сума колкото целия дневен оборот на магазина. Твърде вероятно същите тези долари, които видинският бизнес не пожела да вземе, бизнесът в някой от градовете по-надолу по течението на Дунав с радост е приел.
Така че вината за дереджето, на което се намира туристическият бранш във Видин, не е само в управляващите в София. Но и без държавна подкрепа няма как да стане – защото в един на практика физически откъснат от останалата част на България регион, какъвто е Видинският, какъвто е Северозападът ката цяло, няма как успешно да се развива туризъм, а и каквото и да е друго. Регионалната политика – както инфраструктурна, така и демографска, данъчна, икономическа, социална – са все прерогатив на държавата.
„Надяваме се държавното внимание да не остане отново единствено във вид на срещи, събирания и формални прояви” – тези думи на Ирена Александрова със сигурност най-добре изразяват настроението на представителите на туристическия бранш както във Видин, така и в Белоградчик, а и в Северозапада като цяло след проведените срещи с министърката на туризма. Ние, жителите на тази „другата”, Северозападната България, неведнъж сме слушали обещания – и скоростна жп линия, и скоростен път и какви ли не други проекти поредица правителства показаха, че ги реализират добре… но на думи. Затова и опасението, че сега управляващите ще помагат на туристическия бранш във Видинско, но само на думи, едва ли изненадва някого. Защото и досега правеха така.
Помните ли Симеон Дянков? Сигурно да. А помните ли, че преди няколко години на една друга конференция, но пак в Белоградчик, той обеща, че за развитие на няколко туристически обекта във Видинска област ще бъдат изсипани милиони левове държавни пари, които ще се вложат в развитието на един туристически маршрут, който даже се беше сдобил и с име – Виа милитарис. С име маршрутът се сдоби, но не и със съдържание, тъй като нищо от казаното не беше изпълнено. Сега поне министърката не даде грандиозни обещания за многомилионни инвестиции в Северозапада – да гледаме чашата като наполовина пълна и да приемем това за добър знак, защото какво ни остава освен да се надяваме и да си помечтаем…
ТЕОДОРА Макавеева
Туризмът във Видинско в цифри
По данни на НСИ реализираните нощувки в област Видин през 2014 г. са били близо 46 500, от които 78 процента на български граждани. Средната продължителност на престоя на туристите е 1-2 нощувки. Броят на пренощувалите лица за този период е над 31 300, от които българите са били също 78%. Реализираните приходи от нощувки за миналата година са за над 1.8 млн. лв., от които 86% са формирани от български граждани. По този показател Видин е на последно място в Северозападния район (виж таблицата).
При това приходите от туризъм са намалели. През 2013 г. 35 212 туристи са посетили Видин, което е с близо 4000 души повече отколкото през 2014 г. В резултат на туристическия поток по миналата година малко над 2 млн. лв. са влезли във видинската икономика – тоест с около 200 хил. лв. повече отколкото са приходите от туризъм през 2014 г. С регистрираните през миналата година резултати туристическият бранш се връща на нивата си от през 2010 г., когато макар туристите в област Видин да са били около 27 хил. души, те са похарчили около 1,8 млн. лв., каквито са и приходите от туризъм през миналата година. Единственото положително е, че броят на чужденците, посетили Видин, е нараснал – от 5226 души през 2013 г. на 7088 чужди туристи през 2014 г.
Над 22 хил. круизни туристи са спрели във Видин през 2014 г. През 2015 г. се очакват 181 речни туристически кораба, което е около 10% ръст в сравнение с миналата година. Този тип туристи обаче остават във Видин за по няколко часа – не нощуват в тукашните хотели, не ядат в ресторантите, рядко пазаруват от магазините, а основният обект във Видин, който посещават, е крепостта „Баба Вида”.
