Тазгодишните разкопки на Рациария са доказателство, че античният римски град и конкретно императорски терми (градските бани) крият още неразкрити тайни. Акцент през настоящия археологически сезон е започналото проучване на подземната архитектура на термите, която изненадва археолозите със степента на запазеност.
„В най-южното помещение открихме входа на ревизионната шахта на канала, който е обслужвал тези терми, като е отвеждал дъждовните води в каналите на улиците наоколо. Засега сме обходили около 250 м от тази подземна инфраструктура“, съобщи ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ-БАН. Каналът е изграден изцяло от тухли, с полуцилиндричен свод и с тухлен под, като е изключително здраво запазен. „Изключително интересно инженерно съоръжение, което, за наша изненада, е вградено в самите стени на банята. Така че в тази нова част на термите предстои още повече работа и в нея се съдържат изключително голямо количество научни данни и находки“, обясни доц. Димитров.
Подземните тайни на императорските терми
Д-р Мария Аврамова, специалист по римските термални съоръжения, подчерта, че императорските терми в Рациария дават изключителен шанс за проучване на подземните галерии със съвременните технологии. „Можем да отговорим на много въпроси, които нашите предшественици са си задавали въз основа на подобни структури от целия римски свят. Това лично за мен, като човек, който се занимава със самия градеж, инфраструктурата на римските терми, е изключително ценно“, отбеляза д-р Аврамова.
Галериите са много добре запазени – до степен, че археолозите могат да възстановяват стъпка по стъпка как са били изградени, личат дори отпечатъците от гредите на кофража, използван при строежа на сводовете на галериите. Освен научния потенциал, галериите имат и значителен потенциал като туристическа атракция, подчерта експертката. „Това е един елемент от термите, за който повечето хора не си дават сметка. Обикновено виждаме прекрасните зидове, красивите мрамори, великолепните капители, страхотната архитектурна декорация, басейните, но всъщност под римските терми се крият инженерни чудеса, които също заслужават внимание и мисля, че това ще бъде една много интересна туристическа атракция в бъдеще“, сподели д-р Мария Аврамова.
Многопластовата история в Рациария
Тазгодишният археологически сезон на римските терми в Рациария започна на 1 септември, с финансиране от държавния бюджет от 400 000 лв., като един от така наречените приоритетни обекти. В работата са ангажирани внушителен екип археолози и други специалисти, както и приблизително 80 работници. През изминалите три месеца е проучена площ от близо 3 дка от римските терми, на дълбочина от 5 метра. Като обем на работата това е колосална дейност, тъй като става въпрос за изследване на културни пластове от II до VI век, подчерта д-р Здравко Димитров.
„Имаме и една новина – за пръв път при разкопките на римските терми ние откриваме пластове и останки от сгради от периода преди изграждането на термите. В едно от най-северните помещения, които ние проучвахме, се откриха останки от сграда със стенописи в помпеанско червено – тази сграда е била разрушена при изграждането на банята, най-вероятно тя датира от втората половина на II и началото на III век“, обясни ръководителят на разкопките. Той разказа, че следва периодът на изграждането на римските императорски терми, които в последствие, в края на IV век, са преустроени в раннохристиянски комплекс – базилика и прилежащи към нея сгради; третият период е след средата на V век, когато хуните на Атила унищожават Рациария; в края на V век при император Анастасий Рациария за последен път се възстановява, от този период археолозите откриват малки сгради, които са били инкорпорирани в стария голям комплекс на римските терми.
„Тоест има една сложна история, едно много сериозно преустройство на цялата архитектура, така че този период, който ние търсехме на римските императорски терми е слабо запазен в дълбочина, той е доста силно разрушен от строителството през ранно-християнската епоха. Но ние постигнахме сериозни успехи в това да открием основните басейни, като най-големият – той е запазен най-добре, изграден е изцяло от тухли, с много добро оформяне на стените… Другите, по малки басейни, които са били в южна посока и представляват най-вероятно басейнът за топла вода и за гореща са силно разрушени, но все пак успяхме да установим, че те съществуват и тяхното проучване ще продължи и през следващата година“, посочи д-р Здравко Димитров.
Директорът на РИМ-Видин д-р Христина Кирилова припомни, че в момента се изготвя документация за нова постоянна експозиция в музей „Конака“, където достойно място ще заемат и находките от Рациария. След съгласуването на тази документация, музеят ще кандидатства за получаване на финансиране, с което новата експозиция да бъде реализирана.
Никол Благоева, археолог и уредник в РИМ-Видин, обясни, че се предвижда обособяване на трезорна зала, в която да бъдат изложени всички ценни предмети от римския период – бронзовата глава на млад мъж, открита в Бонония, съкровището от Рациария, както и златни предмети, открити при разкопките през последните години, както и други интересни находки.
Научен и туристически потенциал: Бъдещето на императорските терми
Широкомащабните разкопки на Рациария имат за цел императорските терми на античния град – най-голямата баня в България от всички епохи –да бъдат проучени за няколко сезона. Наред с научните разработки на специалистите, ангажирани в проучването, най-важното е комплексът да бъде консервиран, реставриран и социализиран, подчерта ръководителят на разкопките. „Имах среща и с кмета на Община Димово г-н Светослав Славчев – стопанина на този голям археологически обект – и сме говорили вече за реализирането в следващата година на проект за изграждане на посетителски център на термите на Рациария, който да поема посетителите, да има малка експозиция, която да представя нещата, които са разкрити, да се изгради паркинг, кафе – така, както се прави по другите археологически обекти. Това е главната цел – да се проучат термите, след което те да станат един от големите центрове на туризма в Северозападна България“, каза доц. Здравко Димитров.
Тазгодишният археологически сезон на Рациария ще продължи до края на ноември. След приключването на теренната работа, предстои оформянето на документацията, 3D-заснемане, аерофото заснемане и т.н. Ще бъде извършена и зимна полева консервация – завиване на зидовете, препогребване на някои от структурите.
Доц. Здравко Димитров изрази надежда, че и през следващата година ще бъде осигурено финансиране за продължаване на разкопките на римските терми в Рациария, като приоритетен обект. „С темповете, с които се проучва… в рамките на следващите пет години смятам, че може да бъде разкрита цялата структура на банята, след което да се премине към консервация и реставрация. Разбира се, има много по-ранни периоди, които на сондажен принцип след това ще продължат да бъдат изследвани. Но, да речем, към 2030 година, с този държавен ангажимент, ние можем да гарантираме, че нещата ще се случат и ще бъде разкрит този археологически комплекс, който е много важен за цялата Видинска област“, каза в обобщение ръководителят на проучването.
Римските терми: Повече от баня – център за общуване и политика
Римските терми са били истински социален и обществен център, далеч надхвърлящ функцията си на място за хигиена. Илко Цветков, археолог в РИМ-Видин и заместник-ръководител на разкопките, разказа интересни подробности за начина по който са функционирали градските бани в античен Рим.
„Римските бани са били използвани както от жени, така и от мъже. Мъжете са плащали една четвърт ас, а децата са ползвали термите безплатно. Жените са ползвали термите от шест сутринта до към обяд. Те са заплащали определена такса – един асарий, което е било доста евтино. За да си представим стойността, един асарий е струвал колкото половин литър вино, докато един хляб е бил четири асария. Другото интересно е, че мъжете са ползвали термите от дванадесет часа до вечерта, до здрач първоначално“, обясни Илко Цветков.
Тъй като населението е било значително и времето за ползване не е достигало, през 225 г. император Александър Север издава указ, че термите могат да се използват и през нощта. Този удължен режим просъществува до 275 г. при император Тацит, който го отменя, тъй като нощното ползване започва да се използва за организиране на политически заговори, обясни археологът.
Богатите римски граждани са влизали в термите придружавани от роби, които са оставали в аподитериума – мястото, където посетителите са се събличали. От аподитериума поетапно се е преминавало най-напред през фригидариума – басейна със студена вода, после през тепидариума – басейна с топла вода, и накрая през калдариума – басейна с гореща вода. Термите са се използвали не само за хигиена, но и за срещи и дискусии. В преддверието е имало огромна зала от базиликален тип, където са се провеждали тези срещи и разговори.
