Корекции в Изборния кодекс гласува правната комисия в парламента посреднощ
Въвеждане на оптични устройства за сканиране на хартиени бюлетини, промени в начина на изготвяне на избирателните списъци и ограничаване на броя на секциите в държави извън ЕС са сред основните промени в Изборния кодекс, които парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на второ четене след продължило над 13 часа извънредно заседание, което продължи и през нощта на 20 срещу 21 януари.
Сред одобрените текстове са още:
• новите сканиращи устройства и техният софтуер да бъдат държавна собственост, управлявана от „Информационно обслужване“ АД;
• Централната избирателна комисия да удостоверява съответствието на устройствата и да разрешава използването им;
• Министерският съвет в срок от един месец да предприеме действия за осигуряване на скенерите;
• при невъзможност за въвеждане на новата технология изборите да се проведат по досегашните правила;
• избирателните списъци да се съставят на база данните от последното преброяване на населението;
• в държави извън Европейския съюз да се разкриват до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства.
Предупреждения за „мъртви души“ и правни рискове
По време на заседанието председателят на Националния статистически институт Атанас Атанасов предупреди, че използването на данните от последното преброяване за избирателните списъци крие сериозен риск в тях да попаднат починали лица. Той обясни, че преброяването е извършено през 2021 г., а оттогава до днес броят на починалите надхвърля половин милион души. Атанасов подчерта, че НСИ няма законово право да предоставя индивидуални лични данни, тъй като това е забранено от националното законодателство и европейските регламенти.
Експертът от ГРАО Петя Буланова посочи, че регистрите на ГРАО са актуални и надеждни, но предупреди, че ако се използват данни от преброяването, много граждани, които не са били обхванати, ще трябва да преминат през процедура за дописване в избирателните списъци. В хода на дебатите бе изтъкнато, че около 1 млн. души не са участвали в последното преброяване.
Критики от опозицията и спор за анонимната работна група
ПП-ДБ, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ разкритикуваха начина, по който се приемат промените, като акцентираха върху факта, че значителна част от текстовете са внесени от т.нар. работна група, без да е ясно кои депутати участват в нея. Според представители на ПП-ДБ това размива политическата отговорност и превръща Изборния кодекс в прекалено детайлен и трудно приложим нормативен акт.
От „Възраждане“ заявиха, че няма да подкрепят промените, изразявайки опасения за възможни злоупотреби и неконтролирано дописване на избиратели, особено в малките населени места. След като мнозинството отказа заседанието да бъде прекратено и продължено в светлата част на денонощието, депутатите от формацията напуснаха комисията в знак на протест.
Срокове, резервен вариант и следващи стъпки
Комисията отхвърли предложението на БСП-Обединена левица новите правила да влязат в сила от 2027 г. и прие измененията да действат веднага след обнародването им в „Държавен вестник“. В същото време бе предвиден резервен вариант – ако скенерите не бъдат осигурени навреме, изборите да се проведат по досегашния модел със смесено гласуване.
Предстои промените в Изборния кодекс да бъдат разгледани на второ четене в пленарната зала. До окончателното им приемане остава неясно дали новата технология ще бъде приложена още на предстоящите избори или вотът ще се проведе по правилата, действащи досега.
