По-скъпа енергия, по-бавен растеж и несигурни пазари – така накратко може да изглежда 2026 г. според новите прогнози на Фискалния съвет. Зад тези думи стоят три сценария, които показват колко силно икономиката ще зависи от развитието на конфликта в Близкия изток.
Най-вероятният вариант е умерено оптимистичен – икономиката расте с около 2,5%, въпреки по-високите цени на електроенергията, газа и петрола. Причината е очакването кризата да бъде кратка и пазарите да започнат да се успокояват още към средата на годината.
Но ако проблемите с доставките се проточат, растежът бързо губи скорост. При по-неблагоприятен сценарий той пада под 2%, а инфлацията остава упорито висока.
Най-тревожната картина обаче е тази на почти спряла икономика. При сериозни прекъсвания на доставките на енергийни ресурси – включително през ключови маршрути като Ормузкия проток – растежът може да се свие до едва 0,5%. В този случай възстановяването се отлага, инвестициите се свиват, а несигурността обхваща и финансовите пазари.
Общото във всички сценарии е ясно – натискът върху потребителските цени няма да изчезне, особено при енергията и основните стоки. А изходът до голяма степен ще зависи не от вътрешните решения, а от това колко дълго ще продължи напрежението извън страната.
ният съвет дава най-голяма вероятност на базовия сценарий – 60%, докато останалите два са оценени с по 20%. Прогнозите обаче остават отворени и ще се променят, ако ситуацията в света се развие различно от очакваното.
