Самодейците от читалището в Антимово продължават да популяризират влашката кухня

Самодейците от кулинарен клуб „Забравените бабини ястия“ към Читалище „Развитие – 1926“ с. Антимово участваха в заснемането на филм, в който показаха как се приготвят няколко традиционни влашки ястия – рибена чорба с папица, риба с ориз на фурна, постни сарми с лозови листа и постни чушки, боб в гърне, скобар (морунаш) на пиростия, пърленки, мамалига и тиквеник. След като неотдавна секретарят на читалището Цеца Христова успешно представи влашката кухня в ефира на едно от най-гледаните реалите предавания в България, тя отново готви пред камера, този път заедно с други читалищни самодейци. Това стана благодарение на участието на антимовското читалище в проект на „Слоу фуд България“, носещ названието „Сиромах човек – жив дявол“.
По този повод в Антимово бе и Десислава Димитрова, която, освен координатор на „Слоу фуд България“, е и доцент в Института по биоразнообразие, екосистеми и изследвания при БАН , както и част от екип, който от години работи по научно-изследователската тема етноботаника или иначе казано – използването на растенията в бита на хората. С нея разговаряхме за бавната храна и бавния начин на живот.
„Реализираме различни проекти, в които централно място заемат срещите с местни общности. Тук е важно да се подчертае, че читалищата са основен партньор на „Слоу фуд България“, а също и основен обект на проучване, защото там, където има работещи читалища, неминуемо традиционната кухня е елемент от активностите ми“, обяснява доцент Димитрова. Разказва, че научила за активния живот, който води читалище „Развитие“ в село Антимово от майстора на „Юнашкия тиган“ Ангел Ангелов. „От него разбрах колко дейна е секретарят на читалището Цеца Христова, а на нас именно такива хора ни трябват. Освен това самата аз съм от Видин, това е моят край“, обяснява доцент Димитрова.
Допълва, че заснетият в село Антимово материал, както и всички останали, които са снимани по проекта, ще са част от световния форум „Тера мадре“, който се провежда от 2014 година и се организира всяка четна година в град Торино. „Тази година, поради пандемията, събитието ще се случи онлайн. Реално село Антимово ще бъде част от този форум, за тази цел ще направим субтитри на английски, така че да може повече хора да разберат за какво иде реч“, казва координаторът на „Слоу фуд България“.
 В България издирването и проучването на продукти и рецепти е почти откривателска дейност, защото в нашата страна те са предимно семейно наследство, споделя тя. „Нашата цел е да разказваме за тези рецепти и продукти. Първо, защото това е въпрос на съхраняване на традиционната култура – даже бих го нарекла един своеобразен патриотизъм. А от друга страна, това са много интересни знания, които произхождат от опита на хората – тоест те могат да подсказват решения, включително във връзка с климатичните промени, устойчивото използване на земята, на храната. Така че говорим за един нешлифован диамант, който си струва да бъде споделен с повече хора“, категорична е координаторката на „Слоу Фуд България“. Допълва, че това знание може да се превърне и в туристическа атракция и да привлича така наречения „бавен“ туризъм – или хора, които искат да научат нещо.
Доцент Димитрова подчертава, че slow food културата (slow food – бавна храна) възниква като контрапункт на fast food културата (fart food – бързо хранене). „Идеята е не само бавното приготвяне на храната, но изобщо забавяне на ритъма“, посочва тя.  Тук може би е добре да обясним каква е същността на международното слоу фуд движение. То води началото си от Италия, негов основоположник е Карло Петрини, чиято основна цел е да запази местните гастрономически традиции, да насърчи отглеждането на местни сортове семена, земеделски култури и породи домашни животни
„За мен лично срещите с хората по места са своеобразна психотерапия, защото когато идваш от големия град и се потапяш в бавния живот на тези хора, това действа много зареждащо. Много е интересно, че по принцип жените са носителите на знанието за традиционните рецепти и продукти, и когато общуваш с тези жени, усещаш една силна женска енергия, произтичаща именно от ролята им на пазителки на това знание“, споделя доцент Димитрова. Разказва, че с колегите й от „Слоу фуд България“ отиват на места, където се вижда, че има живи хора – живи по душа. „Умишлено правим това, защото тези хора трябва да бъдат уважени заради духа, който имат. Неслучайно нашият проект се казва „Сиромах човек – жив дявол“, но в положителен контекст, защото намираме хората, които не се оплакват, а винаги намират начин да се справят, те вярват в живота такъв, какъвто е“, обяснява доцент Димитрова.
Споделя още, че много се притеснявала дали на фона на пандемията замислените дейности ще се осъществят, но, за щастие, се намерили смели и сърцати хора, които, при спазване на всички необходими предпазни мерки, разбира се, с желание се включили. „Пандемията е изпитание, но според мен всеки един от нас я преработва по своя си начин. Моят опит от контакта с общностите в мрежата на „Слоу фуд България“ е, че тази пандемия ясно показа, че оцеляват, по-лесно се справят хората, които са свързани помежду си. В общностите, където има връзка между хората, както е в селата, тези хора се справят по-добре с изпитанието – по-сплотени са и това им дава кураж“, категорична е доцент Димитрова. И допълва: „Преди пандемията си мислехме, че сме безкрайно свързани помежду си чрез интернет и социалните мрежи. В един момент, когато пандемията ни затвори, видяхме, че всъщност сме много сами. И ни липсва точно този общностен дух, който го има в селата, където хората са свързани, което ги спасява в момента“.
НИЕ