От 1 януари минималната работна заплата в страната беше повишена на 420 лв., което означава ръст с 40 лв. Плановете са през 2017 г. тя да се повиши още веднъж – отново с 40 лв., и да стане 460 лв., а за 2018 г. на този етап не се предвижда ръст. Естествено, осигуровките за здраве и пенсия ще „изядат” част от това увеличение, така че реално в джобовете на хората ще влязат по-малко от 40 лв. За сметка на това повече пари от сметките на фирмите ще отпътуват по посока тези на Националния осигурителен институт, където очакванията са от осигуровки да влязат допълнителни 80 млн. лв.
Неизменно заговори ли се за увеличаване на минималната работна заплата бизнесът и синдикатите, образно казано, застават от двете страни на барикадата. „По-високата минимална работна заплата през 2016 г. е стъпка в правилната посока… Това ще има благотворно отражение върху потреблението, а оттам и за повишаване на вътрешното търсене” – това се казва в становището на КНСБ за държавния бюджет за 2016 г. В същото становище се посочва обаче, че немотивирано и неясно остава решението през 2018 г. минималната работна заплата за страната да остане непроменена – в тази връзка от синдикалната организация настояват да се прилага в дългосрочен план като политика към минималните доходи от труд съотношение на минималната работна заплата към средната за страната в диапазона 45-55% и посочват, че през първото полугодие на 2015 г., при средна работна заплата 869 лв., това съотношение е едва 41.4%.
Председателят на Видинската търговско-промишлена палата Красимир Кирилов изрази несъгласие с тезата, че с увеличението на минималната заплата се увеличава и покупателната способност на хората и това ще доведе до повишение на потреблението. Кирилов подчерта, че бизнесът е против увеличаването на минималната работна заплата без ясни критерии и обосновка. „Имаше предложение, което постъпи от представителите на работодателите – след като ще се увеличава постоянно минималната работна заплата, тогава един от вариантите, за да няма проблеми за бизнеса, е да отпаднат класовете за стаж, тъй като те сами по себе си също са едно периодично увеличаване на трудовите възнаграждения”, посочи Красимир Кирилов.
„Няма работодател, който не би искал да си поощри служителите, ако е доволен от тяхната работа и, разбира се, ако има възможност да направи това”, подчерта той, като напомни, че в частния сектор, особено в производството, размерът на трудовото възнаграждение много често зависи от заработката през месеца. Кирилов допълни, че и бизнесът добре осъзнава, че с 400 лв. на месец трудно се живее, но необоснованото повишение на минималната работна заплата може да доведе фирми в по-слабо развитите региони до фалит или съкращения на персонал и така вместо да се изпишат вежди, да се извадят очи.
„Конкретно за видинския бизнес – онзи ден имах разговор с една от големите видински фирми и увеличението на минималната заплата се оказа, че е сериозен проблем, защото в момента тъй като средната възраст на работниците във фирмата е доста висока, от което следва и заплащане за клас прослужено време, се получава така, че като към това увеличение за клас се прибави и скокът на минималната заплата фирмата се изправя пред финансови проблеми. Сега се чудят какво да правят – изходът е или съкращения на персонал, или нещо по-лошо…”, разказа Кирилов.
Председателят на Видинската търговско-промишлена палата допълни, че освен утежнение за работодателите, специално в област Видин, където заплащането на труда е доста по-ниско от средното за страната, повишаването на минималната работна заплата води до затваряне на ножицата при възнагражденията. Тоест все по-малки стават разликите във възнаграждението между неквалифициран персонал (обикновено именно този тип служители получават заплата на нормативния минимум) и служители с квалификация.
Това най-общо са двете страни на спора. Фактите са, че независимо как се променя минималната заплата, трудовите възнаграждения във Видинско остават сред най-ниските в страната. Доказателство за това е равнището на средната работна заплата за област Видин, което през миналата година се е движило в границите 560 – 600 лв., като неизменно ни отрежда незавидното последно място по отношения на средния размер на доходите от труд.
Средната работна заплата като показател ни казва едновременно и много, и малко. Казва ни, че във Видинско трудът се заплаща най-ниско. Но не казва колко точно са хората, получаващи минимална работна заплата – тоест колко са жителите на Видинско, които спокойно могат да бъдат включени в групата на т.нар. работещи бедни. И все пак, ако трябва с езика на хумора да отговорим на въпроса, как се изчислява средната заплата, отговорът ще е: много лесно – ако шефът Ви яде свинско месо, а Вие ядете зеле, значи двамата общо сте яли свинско със зеле.
НИЕ
