Румяна Петрова, директорка на ПМГ „Екзарх Антим I“: Изберете училището на бъдещето!

„НИЕ“: Г-жо Петрова, на какво залага Природо-математическа гимназия „Екзарх Антим I“ при приема за следващата учебна година?

Румяна Петрова: Доверили сме се на една работеща формула, която предложихме и миналата година – една паралелка с профил математика и английски език; две паралелки с профил информационни технологии и една паралелка с профил биология и здравно образование. Предлагаме отново допълнително изучаване на немски език, както и възможност да се избере изучаване на руски език. 

„НИЕ“: Тази година ПМГ „Екзарх Антим  I“ беше пилотно училище по иновативен проект. Разкажете за него. 

Румяна Петрова: Благодарение на средствата, които получихме по този проект, вече можем да се похвалим със 100% покритие с безжичен интернет на цялата сграда. Освен това получихме необходимия брой таблети за децата, които са т.нар. контролен клас и от началото на следващата учебна година ще започне обучението по този пилотен проект на Министерството на образованието и науката за ефективно внедряване на информационни и комуникационни технологии в училище. Резултатите на контролния клас ще бъдат сравнени с резултатите на друга паралелка, в която е преподавано по по-традиционни методи. Колегите са вече обучени и се надявам, че проектът ще бъде успешен, тъй като технологиите са бъдещето – крайната цел на Министерството е да може да оборудва не само по един клас, а всички паралелки да бъдат снабдени с таблети, така че да се мине изцяло към уеб-базирано обучение. Това на Запад се прави много отдавна, ние малко позакъсняваме, но съм радостна, че нашето училище беше избрано да е едно от 40-е пилотни училища за страната. 

Работим и по други проекти – продължаваме хубавата традиция с фондация „Работилница за граждански инициативи“. Тази година училищното настоятелство, с помощта на колеги от училището, спечели три проекта. Единият от тях е насочен към мобилност – например посещение на театрални постановки; тоест, повече е насочен към извънкласните дейности, тъй като проект „Успех“ приключи и трябваше да намерим друг начин, за да ангажираме децата през свободното време. 

По другия проект оборудвахме с електронни четци училищната библиотека. От миналата година на територията на училището нямаме ситуирана библиотека с книжни книги – вместо това имаме виртуална библиотека. Влизайки в специалното помещение, което сме отредили за тази цел, учениците ни могат да ползват тези електронни четци, за да четат книгите, чието съдържание е качено в нашата библиотека. 

На трето място, продължаваме сътрудничеството със САП-Лабс България – директорът на тази компания, както и много от служителите й са възпитаници на видинската математическа гимназия. Проектът е свързан с роботиката. 

Друг проект, по който вече години наред работим, е националната програма „С грижа за всеки ученик“. За да имаш право да получаваш средства от Министерството на образованието в рамките на тази програма, трябва да имаш класирани деца на национален кръг по съответния учебен предмет. Мога категорично да заявя, че в нашето училище не е имало година, в която тази програма да е била прекъсвана. Това говори, че всяка година ние имаме излъчени ученици на първи места на национално ниво. 

Тази година поставихме и началото на едно мероприятие, което искаме да го превърнем в традиционно – Вечер на родителя, която се проведе в Художествената галерия. Около 120 родители получиха покани и лично обаждане по телефона от наши учители, които участваха в организационния комитет – в рамките на тази Вечер на родителя връчихме благодарствени писма на родители, чиито деца имат изяви през годината, като акцентът бе насочен към 12-класниците, но имаше и родители на ученици от по долните класове. Родителите останаха много впечатлени, включително имахме обаждания дали е специален дрескодът. Имахме и един интересен случай – баба на един от нашите ученици, която предимно е отгледала внучето си, казала на родителите на нашия ученик: „След като аз съм си го гледала, аз ще дойда да получа благодарственото писмо“. Подобно нещо в нашето училище не беше правено, но смятам, че то беше прието позитивно. 

„НИЕ“: Успехите на Вашите ученици, обаче, не са единствено академични.

Румяна Петрова: Не можем, разбира се, да пропуснем да споменем и спортните успехи на нашите ученици. Често някои от колегите се шегуват, че ако пуснем и една допълнителна паралелка със спортен профил, като нищо ще я напълним от раз. Тази година, например, имаме три отбора, които са класирани на националните спортни ученически игри – два отбора по волейбол (девойки 8-10 клас и момичета 5-7) и един отбор по баскетбол (юноши 8-10 клас). 

Като цяло изминалата учебна година беше много успешна, много сполучлива. Естествено, храним надежди – дай боже да се осъществи това, което очакваме: реализирането на големия проект на Община Видин за изграждане на спортна зала на Математическата гимназия и основен ремонт вътре в сградата. Това е нещо, което не зависи от нас, но аз съм убедена, че от ръководството на Общината няма да пропуснат шанса да се усвоят тези пари и така да се даде възможност на децата да учат при много добри условия, като същевременно се създадат възможности във Видин да се провеждат повече ученически спортни мероприятия. 

„НИЕ“: В рамките на разговора споменахте, че компютърните технологии са бъдещето в училищата; с мотото на тазгодишната кампания на ПМГ, насочена към кандидатстващите след седми клас ученици, пък каните децата да дойдат в училището на бъдещето. Това ме предизвиква да Ви попитам – какво е училището на бъдещето, какво е ПМГ „Екзарх Антим I“?

Румяна Петрова: За мен училището на бъдещето, това е училището, което ние във видинската математическа гимназия вече сме започнали стъпка по стъпка да градим. Училище, в което децата се осмеляват да кажат своето мнение. Училище, в което учителите зачитат това мнение. Училище, което не е просто база – модерната база е хубаво нещо, но ако учителят няма усет към възможностите, способностите на всеки ученик, колкото и да е прекрасна сградата, тя не е истинско училище. ПМГ „Екзарх Антим I“ е място, където учителите умеят да дадат поле за изява на децата, които имат талант. Разбира се, че, както във всяко друго училище, така и при нас има деца с по-фриволно поведение, които искат да докажат себе си не в най-добрия смисъл – в такива случаи ние спазваме вътрешните правила. Но винаги търсим онзи подход, който да убеди ученика, че може да се довери на своя учител, че учителят наистина му е приятел, но в същото време, когато учителят изиска нещо от него, ученикът да е наясно, че правилата трябва да се спазват. 

Смятам, че ние, в математическата гимназия във Видин, сме от малкото щастливци – от малцината избрани учители, които не можем да се оплачем от нашите ученици. Малко ни е трудно на нас, учителите, да разберем, че сегашните поколения са различни – не по-лоши или по-добри, просто различни. И задачата на учителя е да се промени според поколението, което обучава. Въпреки всички трудности ние успяваме да постигнем хармония в отношенията учители-ученици – затова казвам, че сме щастливи!