Римско селище от I – III век проучваха археолози в района на Синаговци

Останки на римско селище проучваха през есента археолози в района на Синаговци. Разкопките бяха в терен, попадащ в обхвата на трасето бъдещата магистрала, минаващо между Синаговци и град Дунавци – една зона, неизследвана досега по археологически път, обяснява ръководителят на проучването доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.
Той допълва, че преди една година във връзка с изграждането на газопровода спасителни разкопки са правени по-нагоре в долината на река Видбол – в землището на Грамада, където е открит доста голям обект. „Сега десетина километра по-надолу от там, почти до устието на река Видбол, в една хубава долина се локализира настоящият обект“, отбелязва археологът. Уточнява, че при това става въпрос за доста голям обект – 47 дка трябва да се изследват, това е територията, която ще бъде засегната от строителството на автомагистралата.
Обектът е локализиран преди две години от доц. Стефан Александров и е обявен за обект от римската епоха. Това се потвърждава и от намереното при направените сондажни проучвания – находките включват керамика, римски монети. „Най-вероятно става въпрос за селище от римската епоха – I до III век“, обяснява доц. Димитров. Но археологическият екип намерил и материали от други епохи – от Праисторията, от първо хилядолетия преди Христа, както и средновековни фрагменти. „Така че има поне три или четири етапа от историята, които трябва да се изследват. Такъв беше и случаят в Грамада“, казва археологът.
Той коментира, че като цяло във Видинския край досега не са правени много спасителни разкопки, а всъщност основната полза от тях е, че могат да се изследват обекти, разположени в земеделски земи. Допълва, че при нормални обстоятелства много трудно се прави археологическо проучване в частни терени или терени на големи земеделски кооперации – след като обаче е отчужден теренът за някакво строителство, в случая за магистралата, учените получават възможност да добият данни за непроучвани досега територии. „Съвсем логично се откриват културни останки от три периода – Праисторията, Античността и Средновековието, тъй като Видинският край, особено в близост до река Дунав, е бил доста гъсто населяван през тези периоди“, отбеляза доц. Димитров.
Разказва, че при археологическите сондажи край Синаговци са открити и няколко гроба с трупополагане. „Най-невероятно става въпрос за некропол, много късен, на съседните села – буквално от едва преди няколко века. Догодина и този некропол ще бъде проучен. За съжаление, от там нямаме материали – това са християнски погребения от периода на късното Средновековие, когато имаме едно бедно селско население, особено в Османската епоха хората по тези земи не са разполагали дори какво да сложат като дарове при погребалните церемонии. Това обаче също е ценно като информация, тъй като ни дава данни какви хора са живели във Видинския край, какъв е бил техният бит преди няколко века – реално говорим за не толкова далечните предшественици на сегашните видинчани“, отбелязва доц. Димитров.
Археологът обяснява, че съгласно закона за опазване на културно-историческото наследство на България, след като е идентифицирано, че на това място има обект, следващата стъпка е да се извършат спасителни проучвания. „Целта на такива проучвания е превенция на културно-историческото наследство. Съгласно съвременните норми на Европейския съюз при изпълнението на инфраструктурни проекти има три основни правила, които трябва да се следват: да бъде защитено културното наследство; да бъде опазена екологията, заради което се прави и екологична оценка; извършва се и геологическо изследване. Така че е задължително да се направят археологически проучвания, а всичко, което се открива по трасето, се спасява и се прибира в музеите – в случая в Регионалния музей във Видин“, казва доц. Димитров.
Очакванията му са догодина на обекта в Синаговци да бъдат осъществени такива спасителни разкопки – това ще се случи след подписване на съответния договор между Агенция „Пътна инфраструктура“ и НАИМ-БАН, с който ще се уточнят срока и конкретните параметри на разкопките. „Те никак няма да са малки, тъй като имаме 47 дка за проучване и много исторически периоди. Отделно, трудна е и обстановката, в която може да се наложи да работим. Когато правихме сондажните проучвания, епидемията беше почти в своя пик и Видинският край също беше сериозно засегнат, което създаде проблем и за нас, тъй като на един такъв обект работят много хора. Надявам се пролетните месеци ситуацията да се е успокоила. Но при всички положения трябва по някакъв начин да се реализират тези спасителни разкопки – от една страна за да съберем археологическите материали и те да се съхраняват в музей, а от друга страна за да може нормално да продължи изпълнението на проекта за изграждане на магистралата“, категоричен е доц. Димитров.
НИЕ