На 6-и ноември ще решим искаме ли да променим политическата система в България. Ние от движение "Модерна България" призоваваме българските граждани да подкрепят референдума, като гласуват с 3хДА за смяна на системата!
Истинското мажоритарното гласуване може да промени системата, защото ще позволи изборите да се отворят и за местни лидери и активисти, които сега са тясно зависими от партийната стълбица, за да стигнат въобще до някакво участие в изборите. Ние призоваваме да се каже "ДА" на мажоритарното гласуване и така да започнем да променяме системата. Например във Франция, където изборите са точно от такъв тип, парламентът е многопартиен, има редица независими кандидати и малки
политически субекти. Аргументът, че през 2009 г. се е провалила мажоритарната система у нас, е несъстоятелен, защото тогава системата беше с относително мнозинство в един тур, а сега се предлага абсолютно мнозинство в два. Това са коренно различни неща. Според мажоритарната избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура от френски модел ще се създадат 240 едномандатни избирателни района, което ще даде възможност на няколко малки общини или части от квартали в големите градове да формират избирателен район. Така гражданите ще могат да гласуват за конкретни личности и ще се избегнат дългите листи, чиято цел е да влязат в парламента непознати и послушни лица, които гласуват под команда.
Що се отнася до задължителното гласуване, то то не е най-доброто решение на въпроса за намаляване на влиянието на купения и контролирания вот. Въпреки това обаче задължителното гласуване е крачка към решението на проблема. Гражданите трябва да гласуват, за да определят политическите фигури, които вземат решения в държавата.
От 2012 г. ние от Движение "Модерна България" работим за намаляване на партийната субсидия чрез серия от граждански активности. 156 милиона лева се раздават на мандат за партийна издръжка, а партиите ги слагат на влог и очевидно нямат нужда от тях. Затова ние подкрепяме ударното намаляване на субсидиите и нека тези пари да отидат, където са реално необходими. Размерът им е колосален, а виждаме, че нито се реши проблемът с корпоративното влияние над партиите, нито те станаха по-прозрачни. И днес в партийните ръководства има милионери и олигарси, и днес олигарси притежават цели парламентарни групи. Затова субсидиите трябва да се редуцират до размер, който е нормален за стандарта у нас. Друг е въпросът, че размерът на партийната субсидия трябва да бъде определян чрез регресивна система, в която партиите, които са получили най-нисък процент, преминали прага за получаване на държавна субсидия, получават най-голям размер субсидия за получен действителен глас на последните парламентарни избори и обратното партиите, които имат най-много гласоподаватели, да получават най-нисък размер на субсидията за получен глас. Това от една страна ще даде възможност на малките партии да развиват политика и ще спре абсурдното разходване или държане на влог на субсидията на големите партии.
В заключение трябва да обобщим, че референдумът отговаря на един въпрос – искаме ли системата да се смени, искаме ли да премахнем статуквото? Отговорът на този въпрос е в ръцете на гражданите.
Публикацията е съгласно договор с Инициативен комитет за Национален референдум 2016, представляван от Петър Кичашки, във връзка с информационно-разяснителната кампания за националния референдум
