Документалната мултимедийна изложба с провокативното заглавие „България 1944 – 1989 г. Забранена истина” беше официално представена във Видин в началото на седмицата. Видинските граждани и гостите на града ще могат да я разгледат до края на месеца в музей „Кръстата казарма”, където тя е подредена. Експозицията разказва за онези факти и събития от епохата на комунизма, за които у нас рядко се говори, обясняват инициаторите на проекта – живеещата в Берлин Фанна Коларова и публицистът Стоян Райчевски, председател на Съюз „Истина”. 
Официалното представяне на изложбата беше във вторник, 8 март, в Конферентния център на Областна администрация. Събитието уважиха кметът на Видин Огнян Ценков и областният управител Момчил Станков. Гости бяха още Елка Георгиева и Албена Георгиева – зам. областни управителки, Генади Велков – председател на Общински съвет Видин, Цветан Асенов – зам.-кмет на община Видин, Иванела Андреева – секретар на Общината, Емилиян Енчев – директор на Областна дирекция „Земеделие“ във Видин, представители на местното самоуправление и на държавни и местни институции, общественици и граждани.
Официално изложбата откриха заместник-председателката на парламентарната комисия по културата и медиите Ирена Соколова и историкът и публицист Стоян Райчевски, които посетиха Видин, за да представят експозицията. „Поводът за събирането ни е една много специална изложба, която е провокирана от една много специална и почти тайна тема – това е темата за комунистическия терор. Темата за онова време, за което дори и в учебниците по история не може да се намери следа. Това е едно време, в което нашите родители – моите баби и дядовци – са били унижавани, отвличани, убивани. Това е едно време, в което да бъдеш интелектуалец, да бъдеш човек на изкуството, да мислиш и да разсъждаваш е порок и е равносилно на това да бъдеш измъчван и да бъдеш обявяван за враг на народа. Иска ми се да покажем на децата си, че е имало период, който днес стои забулен в тайна и в мрак. За него не се говори, но той носи травма, носи рана”, сподели Ирена Соколова. „Ако не си кажем истината – такава, каквато е била – рискуваме да изопачим нашите и представите на децата си и на бъдещите поколения. Никъде в Германия не говорят за нацизма като нещо хубаво. Винаги, когато се каже „нацизъм”, всички знаем, че това е тежък период – на убийства, репресии, извращения. И в България е било така!”, заяви тя.
Ирена Соколова припомни за преживяванията на хората през епохата на комунизма. Тя даде за пример историята на съавторката на изложбата Фанна Коларова, която е обявена за враг на народа, когато е била на шестмесечна възраст, просто защото нейният баща е бил интелектуалец. Преживяванията на част от жертвите на комунизма, представени чрез свидетелски разкази, могат да бъдат видени във филм, който е част от експозицията. „Това е филм, в който хора, които са се измъкнали от лагерите, разказват какво се е случило с тях. Но да не забравяме, че, освен че са живи те, са живи и част от хората, които са били техните палачи“, напомни Ирена Соколова.
„Тази изложба иска да обясни, да предаде спомена за това време, което ние не искаме да си спомним – и с основание. Време, за което дълго се мълчеше. За това кръстихме изложбата „България 1944 – 1989 г. Забранена истина”, обясни публицистът Стоян Райчевски. Той разказа, че идеята за експозицията е вдъхновена от немския пример в публичното осветляване и обективната критика за периода на нацизма и установения по-късно комунистически режим в ГДР. Проектът е подкрепен от фондация „Конрад Аденауер”, берлинската „Възпоменателна библиотека за почитане паметта на жертвите на комунизма” и е реализиран със съдействието на Държавна агенция „Архиви”, Съюз „Истина” и Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
17 пана с архивни снимки и документи проследяват една епоха – започвайки от времето, когато България е в пожара на Втората световна война, през терора от първите дни след преврата, Народния съд, ликвидирането на опозиционните партии и съпротивата на горяните, преследването на църквата, принудителната колективизация на селското стопанство и отнемането на частната собственост върху индустрията, банковото дело и търговията, за да се стигне до падането на тоталитарния режим. Значително място в изложбата е отделено на разправата на комунистическата партия, с помощта на Държавна сигурност, с противниците на режима и с борещите се за своите права граждани. Отразено е влиянието, което оказват върху българското общество съпротивителните прояви на другите народи в Източна Европа – Берлинското въстание от 1953 г., Унгарската революция от 1956 г., Пражката пролет от 1968 г. и дейността на полския свободен синдикат „Солидарност” през 80-те години на миналия век.
Целта е в 17 пана да бъде разкрито истинското лице на комунистическия режим в България през периода 1944-1989 г. – отвъд носталгията по „доброто” старо време. А посланието на финалното пано е почерпено от лозунгите, които българските граждани издигат на първия митинг през 1989 г. – за свобода, за демокрация и за съд на виновните.
МАРИЯНА Герасимова
