Да твориш заради самото изкуство, или да правиш изкуство, за да печелиш пари – видинската художничка Цецка Александрова е избрала пътя на изкуството заради самото изкуство. Тя рисува не за да забогатее, а защото има вътрешна нужда да създаде нещо красиво, което след това да внася красота в живота на околните.
За пръв път се запознах с художничката около инициативата й за благотворителен онлайн търг за картини за набиране на средства за видинската болница, за което вестник „НИЕ“ вече разказа. Сега реших отново да я потърся, за да ми разкаже какво е да си художник. При това не къде да е, а на място, богато на духовност, но с бедни хора, на място, където за мнозина изкуството е лукс.
Изкуството е скъпо не само за хората, които желаят да си купят картина, но и за самите художници, сподели Цецка Александрова. Затова тя е категорична, че да бъдеш артист и да правиш изкуство в България е наистина лукс. “Като художник моето лично мнение е, че няма как да рисуваш с идеята да се изхранваш. Ако тръгнеш да рисуваш, за да изкарваш пари, самото ти вдъхновение изчезва. Или рисуваш за удоволствие, или за пари. Рисуваш ли за пари – изкуството не е изкуство”, категорична е Цецка Александрова.
„Занимавам се с изкуство от много малка, може би от 5, 6-годишна, когато моят учител в читалище „Цвят“ ме запали по изкуството. След това ми преподаваше и в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Видин, където учих една година. Това ми беше достатъчно, защото моят учител ме взе под крилото си и до кандидат-студентските изпити съм била негова ученичка в читалището. Може да се каже, че от тогава съм с четка в ръка“, разказа видинската художничка. Допълни, че житейският й път винаги е бил свързан с изкуството – в университета завършва специалност „Промишлен дизайн“, а сега освен че създава свои художествени творби в ателието си, преподава изобразително изкуство в Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“ и в Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“.
Ако човек разгледа картините на Цецка Александрова, дори и да не е специалист, ще забележи, че тя използва различни стилове и техники. Питам я за това. “Когато рисувам, гледам да не се съсредоточавам в един стил, въпреки че повечето ми произведения са живопис и абстрактно. Гледам по малко от всичко да има. Просто съсредоточаването в един стил, в едно движение е един вид ограничение. Човек не бива да си слага „капаци“, а трябва да е по-широко скроен. Хората на изкуството сме емоционални, творчески натури”, посочи художничката.
Въпреки че самата тя се е отдала на изкуството, Цецка Александрова сподели, че в днешно време малко хора го оценяват. С особена болка тя допълни, че това важи и за хората във Видинския край. „Има и такива, които оценяват изкуството. Дори имам и редовни клиенти, които държат картините да са мои, авторски, тъй като имам и картини на консигнация в ателието. Но има и много хора, които идват, виждат картина за 50 лева и казват: „Много ми е“. Кое е много? Платното, боята, изобщо материалите, които са вложени в тази картина струват дори повече. А за труд да не говорим. Освен това и по ателието има разходи за консумативи”, обясни художничката.
Цецка Александрова допълни, че макар да са доста малко хората във Видин, които оценяват изкуството, харесват го и го купуват, не на всякъде това е така. “В България като цяло има доста ценители на изобразителното изкуство. Въпреки това ми се иска като цяло българинът да гледа с други очи на изкуството – хората да умеят да различават стиловете, различията във всеки един художник”, сподели Цецка Александрова.
Тя сподели, че понякога е достатъчно дори човек да прочете една книга за изкуството и да опознае творчеството на един художник. “Като се научиш да разпознаваш картините, е все едно да ги имаш. Не е достатъчно само да купите една картина и да я закачите на стената, без да се опитате да вникнете какво е искал да каже авторът. Тогава все едно я нямате. Вярно е, че много хора от нашия край не могат да си позволят дори картина за 50 лв., но ако вложат усилия, за да опознаят творчеството на художници, да опознаят изкуството като цяло, то те ще притежават огромен архив от картини в себе си”, подчерта Цецка Александрова.
Разбира се, допълни художничката, всеки човек има свой поглед за нещата, което означава, че всеки вижда в картините нещо различно. Дори и да познаваш автора на картината и неговото творчество, пак може да откриеш в една творба нещо друго от това, което авторът е искал да предаде. “Защото аз изобразявам една емоция, но ти, който гледаш тази картина, можеш да се почувстваш по съвсем друг начин. Например, когато един човек се ядосва, започва да чупи разни неща. Той е ядосан, но отстрани може да изглежда смешен. Така че има моменти, когато аз изобразявам една емоция, а този, който наблюдава картината вижда и усеща нещо друго”, обясни Цецка Александрова.
Въпреки че според нея професията художник не е достатъчно платена, тя все пак вижда бъдеще – ако обаче се заложи на възпитанието на младите и децата да обичат и познават изкуството. Не образование, което да се опита да направи всичките художници, а да ги научи как да ценят изкуството на един художник. Като учител Цецка Александрова е забелязала, че в момента децата не само че пренебрегват предмета „Изобразително изкуство“, но и са учени да го пренебрегват. “Примерно им се казва: „Хайде надраскай нещо да изкараш една тройка“. Но целта не е това. Самото изкуство учи младите на много неща. Когато се погледне по-сериозно на този предмет, тогава тези млади хора, тези деца ще започнат малко по малко да оценяват изкуството. И когато станат възрастни – да го ценят. Тогава и самата професия ще бъде по-оценявана и ще носи по-големи дивиденти”, категорична е Цецка Александрова.
Рисуването е въпрос на дарба, но и на много упоритост – един художник започва да влага труд още от малък, когато се учи да направи една права линия или една проста графика, сподели художничката. Нейният съвет към децата и младежите, които имат талант да рисуват, е да не се отказват да го развиват. “Самото изкуство развива съзнанието. Разбира се, че не всяко дете може да стане художник, но самото усилие развива мозъка, дори сетивността на човека”, каза в заключение Цецка Александрова.
МАРИЯНА Герасимова
