Професия: Преподавател във ВУЗ

Вероятно повечето хора, чувайки името Веселин Вучков, първо ще се сетят, че за известен период той оглавяваше Министерство на вътрешните работи в кабинета „Борисов 2“, а преди това беше и заместник-министър на Вътрешното министерство в кабинета „Борисов 1“. Времето, в което е част от ръководството на МВР, обаче, е съвсем малка част от професионалната биография на Веселин Вучков, при това съвсем не е най-значимата част, както самият той казва.
Не е никак лесна задача да научиш младите хора да станат добри професионалисти в професията, която са избрали. С тази задача, обаче, се е заел проф. д-р Веселин Вучков. Какво е да си университетски преподавател и то по дисциплината „Наказателно-процесуално право“ за читателите на вестник „НИЕ“ разказва самият професор Вучков.
През 1994 година Веселин Вучков завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата му на преподавател, обаче, не започва веднага след като се дипломира. „Непосредствено след като завърших и преминахме т.нар. теоретико-практичен стаж, започнах работа като следовател. Тогава имаше много голям глад за следователи. Там останах 2-3 години. Това ми даде изключителен опит – много работа, срещнах се с много житейски съдби, с много професионални предизвикателства. Макар и млади, имахме хубави екипи и добри ръководители, които ни учеха точно как да разследваме престъпления“, спомня си проф. д-р Вучков. Той допълва, че в последствие бил обявен конкурс за асистент по Наказателен процес в бившия ВИПОНД сега Академия на МВР. Така започнала преподавателската му дейност, първо като асистент. От 2003 година Веселин Вучков е доктор по „Право“, 2010 година става доцент, а от февруари 2016 г. е професор по „Наказателно-процесуално право“. „Преподавам в два университета в момента – Академия на МВР, където съм преподавател вече 22 години по „Наказателно-процесуално право“, а от 2012 година съвместявам преподаване и в Правно-историческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград“, обяснява проф. д-р Веселин Вучков.
Той подчертава, че дисциплината „Наказателно-процесуално право“, която преподава, се учи в последните години на следването в юридическите факултети. Смята се за една от трудните, с които се завършва обучението по „Право“. Тя е насочена основно към прокурори, наказателни съдии, следователи, както и разследващите полицаи в МВР. „Всъщност преподавам как се разследва престъпление – как се провеждат т.нар. предварителни проверки преди да се образува дело, като тези проверки могат да се образуват и въз основа на журналистически материали; как се започва едно наказателно дело в досъдебната фаза, било с постановление на прокурор, било с действия по разследване, които извършва разследващият орган; как се привлича обвиняем на досъдебната фаза. Това, което е най-интересно за хората и за медиите – всички видове мерки за неотклонение, включително и задържане под стража, обвинителен акт, първа, втора, трета съдебна инстанция. Това ми е амплоато на преподавател“, обяснява проф. д-р Веселин Вучков.
Както във всяка професия, така и в преподавателската се случват интересни ситуации. За една такава разказва и професорът. „Сещам се за един интересен случай в Полицейската академия преди доста години. Няма да го забравя никога. Четях лекции за това колко максимално може да продължи една мярка „задържане под стража“ за един обвиняем на досъдебната фаза по време на разследване. Тези срокове периодично се променят и до ден днешен. Но тогава, ако не се лъжа, бяха максимално 2 години. На обучение на лекцията бяха действащи полицаи и то с немалък стаж, които са на курс за преквалификация, за да имат по-висока длъжност. В този момент един вдигна ръка и каза: „Аз мога да разкажа на колегите, защото аз бях задържан под стража 2 години“, разказва проф. д-р Вучков и допълва, че настъпило страшно учудване, защото как така хем ще е офицер от МВР, хем е бил задържан под стража. Но този човек разказал най-подробно за един нашумял по онова време случай, в който били задържани действащи служители на МВР с подозрения за противоправни прояви. Тези лица били обвинени от Военна прокуратура и задържани под стража около две години, но в крайна сметка били оправдани от съда, обяснява проф. д-р Вучков. „Даже не съм сигурен дали е имало обвинителен акт, или още прокурорът го беше прекратил. Мъжът, който разказваше, беше завел дело за незаконното уволнение от МВР – дисциплинарно, и го беше спечелил, след което бил възстановен на длъжност, даже започнал след това да расте в кариерата. Отделно беше завел дело и по Закона за отговорността на държавата и Общините за вреди, защото има такава възможност, когато си незаконно арестуван и дори обвинен в престъпление, може да получиш обезщетение от държавата“, обяснява университетският преподавател. Допълва, че така съвсем неочаквано се получило, че един от самите обучаеми „преподал“ учебния материал, като разказал най-подробно, на база собствен опит, колко може да продължи мярката „задържане под стража“, а най-куриозното било, че главното действащо лице в историята бил един сравнително висшестоящ служител на МВР.
Следващата история, която ще разкажем не е никак приятна. Тя се случила по времето, когато проф. д-р Вучков бил следовател. „Всякакви случаи съм имал, но никога няма да забравя един от най-интересните, когато бях следовател. Получи се сигнал в един от жилищните квартали на София за намерен труп на възрастна жена близо до блока, в който живее. Ние отидохме. Тогава медик като част от групата беше покойният проф. Стойчо Раданов“ – с тези думи започва разказа си преподавателят. Той обяснява, че когато пристигнали на мястото на инцидента, там вече се били събрали много журналисти, много съседи, служители на полицията и пожарната. Оказало се, че трупът на жената се намирал близо до блока, в който живеела, в една градинка, а отгоре от 4 етаж един пиян, който се оказал нейният син, стоял на перваза и пеел руски песни и всеки момент бил готов да скочи. Затова докато правели оглед на труп на мястото на произшествието с проф. Раданов се пазели пияният мъж да не скочи и да падне отгоре им. В последствие полицаи влезли в жилището на пияния и го задържали. „Интересното беше, че вътре при огледа се откри едно ножче под перваза на прозореца, който беше отворен, доколкото си спомням нямаше тераса. Освен това вътре беше невъобразим хаос. Всички съседи започнаха единодушно да твърдят, че синът е блъснал майка си, защото постоянно се карали. Преди няколко месеца бил излязъл от затвора. Бил е там мисля, че за опит за убийство на собствената си майка. Но никой не беше чул нито конкретни заплахи в конкретната вечер, нито някакви шумове от този апартамент. Всичко беше само на догадки и предположения, както обикновено става в България“, обяснява проф. Вучков. Той разказва, че направили всички необходими огледи с оперативно-следствената група – били иззети ножовете, били заснети следите от боричкания, тук-там намерили и малки следи от кръв, но нито едно пряко доказателство. „Най-интересното беше, че в крайна сметка прокурорът успя да докаже въз основа само на косвени доказателства, че това наистина е извършителят на убийството – нейният син. Той получи много тежка осъдителна присъда. Това е казус, който се дискутира и при преподаването на „Наказателно-процесуално право“ – в смисъл, дали може въз основа само на косвени доказателства да бъде осъдено едно лице. Това беше типичен пример“, обяснява преподавателят.
Проф. д-р Веселин Вучков е автор на редица научни публикации в областта на наказателния процес. Бил е министър на вътрешните работи, а в периода 2009-2013 година, в първото Правителство на Борисов, е бил зам.-министър. „Тогава бях заместник на Цветан Цветанов, отговарях за нормотворчеството в МВР, както и за подготовката на закони за т.нар. Специални служби. Имах доста интересни ресори като например архива на „Държавна сигурност“ и други. След това бях депутат в два Парламента – 2013 – 2014 и 2014 – 2015, като от есента на 2014 г. – от ноември до март, бях и министър на вътрешните работи“, казва проф. д-р Веселин Вучков.
Споделя, че би препоръчал на младите, които завършват „Право“ и Академията на МВР, да станат преподаватели, ако имат желание, но преди това първо да натрупат малко практически опит. „Специално за тези, които завършват юридическите факултети това е важно. Дали след това ще станат преподаватели, както при мен са се развили нещата, или ще станат адвокати е въпрос на тяхно решение. Но ми се струва, че преподавател директно от студентската скамейка много трудно може да се реализира, макар че има не малко колеги, които директно са станали преподаватели“, подчертава професорът. За себе си, обаче, той е убеден, че при преподаването теорията и практиката задължително трябва да се съчетават, особено в дисциплина като „Наказателно-процесуално право“.
МАРИЯНА Герасимова