Омбудсманът Велислава Делчева призова Народното събрание да преразгледа между първо и второ четене предложенията за промени в Кодекса на труда, включени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет за 2026 г. Според нея най-мащабната промяна в режима на трудовия стаж от десетилетия не бива да бъде приемана в рамките на бюджетната процедура, а след самостоятелно обществено и експертно обсъждане.
Становището е изпратено до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова и до председателя на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика Венко Сабрутев.
Делчева подчертава, че предлаганите изменения засягат начина на изчисляване и признаване на трудовия стаж, както и механизма за определяне на минималната работна заплата, което има пряко отражение върху основни трудови и социални права.
„Предвид значимостта на предлаганите изменения за трудовите права на работниците и служителите, считам, че те заслужават самостоятелно обсъждане извън бюджетната процедура, доколкото засягат трайни институти на трудовото законодателство и имат отражение върху упражняването на редица трудови и социалноосигурителни права“, пише омбудсманът.
Най-голямата промяна в трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда
В становището си общественият защитник обръща внимание, че предложените изменения в чл. 355 от Кодекса на труда променят из основи начина за изчисляване на трудовия стаж. Вместо досегашния календарен принцип се предлага стажът да се определя според действително отработените часове.
Според Делчева това представлява най-съществената реформа в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега.
„По същество това представлява най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега. Доколкото трудовият стаж е юридически факт, от който зависи възникването и упражняването на множество трудови права, подобна промяна следва да бъде предмет на самостоятелно обществено обсъждане и мотивиране, а не да бъде въвеждана чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет“, посочва тя.
Работещите на непълно работно време могат да загубят част от признатия си стаж
Особено внимание омбудсманът отделя на последиците за хората, които работят на непълно работно време.
При действащите правила служител, който работи четири часа дневно през цялата календарна година, придобива една година трудов стаж. Според предложените промени при същата заетост ще се признават приблизително шест месеца трудов стаж.
По думите на Делчева това може да засегне големи групи работещи, сред които родители на малки деца, хора с трайни увреждания, учащи се, пенсионери и всички, за които непълното работно време е единствената възможност за трудова реализация.
Риск за отпуските, възнагражденията и обезщетенията
В становището се посочва още, че липсва оценка как реформата ще се отрази върху редица права, които зависят от признатия трудов стаж. Сред тях са правото на платен годишен отпуск; допълнителният платен отпуск; допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит; различните обезщетения по Кодекса на труда; условията за заемане на длъжности, за които законът изисква определен трудов стаж.
Според омбудсмана не е анализирано и отражението върху всички останали трудови и социалноосигурителни права, които законодателството обвързва с придобития трудов стаж.
Неясноти при хората с повече от един трудов договор
Велислава Делчева поставя въпроси и относно новите правила за работещите едновременно по повече от едно трудово правоотношение.
По думите ѝ не е ясно как ще се изчислява трудовият стаж по всяко правоотношение, как ще се прилага ограничението признатият стаж да не надвишава календарното време и как работодателите ще определят трудовия стаж при наличие на няколко действащи договора.
Липсва преходна уредба
Омбудсманът обръща внимание и на липсата на текст, който изрично да гарантира, че новият начин на изчисляване ще се прилага само за трудовия стаж, придобит след влизането на закона в сила.
Според нея подобна преходна разпоредба е необходима, за да бъдат защитени принципите на правната сигурност, предвидимостта и придобитите права на работниците.
Критики и към замразяването на минималната работна заплата
В становището си Делчева изразява резерви и към предложението през 2026 г. да бъде спряно действието на механизма за определяне на минималната работна заплата.
Според нея подобна мярка следва да има изключителен характер и да бъде подробно мотивирана, тъй като засяга доходите на най-нископлатените работници.
Тя обръща внимание и на това, че едновременно със замразяването на минималната работна заплата се предлага увеличение на минималните осигурителни доходи и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което според нея създава риск от нарушаване на баланса между политиката по доходите и осигурителната политика.
„Преди приемането на измененията е необходимо да бъдат извършени задълбочена оценка на въздействието, широко обществено обсъждане и анализ на отражението им върху всички права, които законодателството свързва с придобития трудов стаж. Смятам, че това е един от най-важните въпроси в целия бюджетен пакет и заслужава самостоятелна дискусия, а не разглеждане единствено в рамките на бюджетната процедура“, подчертава омбудсманът.
В заключение Велислава Делчева призова народните представители между първо и второ четене внимателно да преценят всички предложени изменения в Кодекса на труда, да проведат необходимия обществен и експертен дебат и да гарантират, че всяка промяна в трудовото законодателство ще бъде съобразена с принципите на правната сигурност, защитата на придобитите права и интересите на работниците и служителите.
