От тракийско селище от I век след Христа до свидетелства за драматичните събития по време на хунските нашествия – третият пореден археологически сезон на Кастра Мартис в град Кула разкри нови страници от историята на една от най-значимите римски крепости в Северозападна България. Проучванията затвърждават потенциала на обекта не само за науката, но и за развитието на културния туризъм в региона, категоричен е ръководителят на археологическия екип доц. д-р Здравко Димитров от националния археологически музей при БАН.
След 50-годишна пауза, през 2023 година се възстановиха археологическите проучвания на римската крепост Кастра Мартис, която е третата по големина и значимост в цяла Видинска област, след Рациария и Бонония, обясни археологът, който представи резултатите от третия сезон проучвания на обекта. Предоставеното от Община Кула финансиране в размер на 13 000 е дало възможност екип от четирима археолози и 15 работници да работят в продължение на три седмици, като резултатите са много добри, допълни доц. Димитров.
След възстановяването на редовните разкопки, станало възможно по инициатива и с финансирането на Община Кула, археолозите работят по ясна и целенасочена работна програма – да бъде проучен югоизточният ъгъл на по-голямата крепост на Кастра Мартис – тази, която е под съвременния град и е със сериозна площ от 12 дка, обясни доц. Димитров. „Квадрибургът – тази сериозна стърчаща кула с може би най-високо запазените останки от римската епоха в цяла България, над 20 метра – е проучвана още от Йорданка Атанасова през 80-те години, но в този парцел, който е общински, се намират Кула №1 и Кула №2 от голямата крепост на Кастра Мартис, тя, както споменах, е 12 дка и има изключително сериозен потенциал за развитието на културното наследство на община Кула, а и на цялата област“, каза археологът.
„Успяхме да проучим шест-седем квадрата от квадратната мрежа на крепостта и да достигнем до най-ранните пластове от историята на Кастра Мартис – това е едно тракийско селище от римската епоха, от I век след Христа, времето на император Август, който е основател на Римската империя“, обясни доц. Димитров. Това селище е съществувало преди изграждането на крепостта, като археолозите са намерили останки от жилища с керпичени стени, както и много находки от I век – монети, фибули, керамика.
„Продължихме проучването на южното трасе на крепостната стена, което от вътрешната страна е много добре запазено и дава много сериозни предпоставки за изготвянето на проект за реставрация на тази част от крепостта“, каза доц. Димитров. По думите му, това е основната идея – тази част от крепостта Кастра Мартис до няколко години да бъде проучена, след което да се включи в съществуващия вече археологически парк, изграден около квадрибурга, и така да се оформи актуализиран археологически парк. Според археолога, римските крепости като Кастра Мартис, Бонония и Рациария са изключително важни не само заради научните резултати, но и заради значителния им потенциал за развитието на туризма и на икономиката в региона.
„Имаме и три доста интересни ситуации, които са свързани с човешки останки. Едната яма е още от първите разкопки, в която са били захвърлени два човешки индивида, части от животни, едно куче, така че там имаме ясна картина на това, което е бил животът в Кастра Мартис в най-тежките времена на варварските нашествия от кр. на IV – V век, времето на хунската инвазия. И още по-интересно е, че за пръв път за трите сезона археологически проучвания се откриват данни, че тук е имало и некропол“, посочи доц. Димитров. 
Като пример даде разкрит при проучванията гроб от IV или началото на V век, изграден от римски керемиди, в който са погребани два индивида. „По принцип това са малко по-редки ситуации – имали сме такива от средновековния некропол на Гранада. Двата индивида са погребани по гръб, по християнски ритуал, но са буквално вкарани в едно общо гробно съоръжение и то сега е великолепно проучено. Явно е част от регулярен некропол, който от тук, в дворовете на хората, тръгва в западна посока и е бил развит вероятно след като крепостта Кастра Мартис е била изоставена през Късната античност.
Идеята на Община Кула, за да инициира тези разкопки, е да бъдат намерени артефакти, с които да се обогати и попълни съществуващата музейна сбирка към Кастра Мартис, обясни кметът на общината Владимир Владимиров. Той допълни, че в общинския терен, в който работят археолозите, до момента не са правени разкопки и това обуславя множеството находки. „Идеята ни за бъдещото туристическо развитие на общината е да може да се съедини квадрибургът, който в момента е видим, с този терен, в общ археологически парк… да бъде облагороден, да бъде социализиран, което ще е предпоставка да се засили туристическият поток към Кула. Това всъщност е основната цел на Общината. Ще търсим начини, по европейски проекти, да бъдат извършени необходимите дейности по реставрация и консервация, както и този обект да бъде социализиран и популяризиран“, заяви кметът на община Кула.
