Правителството на „Прогресивна България“ внесе проекта на държавния бюджет за 2026 г., който предвижда бюджетен дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт, или около 7,2 млрд. евро. Това е значително над европейската граница от 3%, но кабинетът заявява, че целта е дефицитът постепенно да бъде намален до 3% през 2028 г.
Според финансовия министър Гълъб Донев бюджетът е изготвен в условията на сериозни финансови затруднения, наследени от предходните управления. По думите му заложените мерки трябва да ограничат разходите, да подобрят събираемостта на приходите и да стабилизират публичните финанси, без да се намаляват доходите на гражданите.
Какво предвижда бюджетът?
Проектът предвижда държавни приходи в размер на около 49,6 млрд. евро, а разходите ще достигнат 56,8 млрд. евро. За покриване на дефицита правителството ще поеме нов държавен дълг, като максималният размер на новите заеми през 2026 г. може да достигне 10,1 млрд. евро, включително средства по европейската програма SAFE за отбранителната индустрия. Ако прогнозите се реализират, държавният дълг ще достигне около 30% от БВП през 2026 г., а до 2028 г. ще нарасне до над 35% от БВП.
Министерството на финансите прогнозира икономически растеж от 2,6% през 2026 г., но и по-висока инфлация – средно 4,3%, като една от причините е поскъпването на енергийните суровини след конфликта в Близкия изток.
Основните промени
За да увеличи приходите, правителството предлага: увеличение на максималния осигурителен доход от 1 август; повишаване на минималните осигурителни прагове за част от професиите; увеличение с 30% на винетните такси и разширяване на тол системата; ускорено увеличение на акцизите върху тютюневите изделия; нов режим за облагане на посредниците в онлайн хазарта и по-строг контрол върху нелегалния хазарт; по-сериозен контрол върху електронната търговия, доставките на горива и секторите с висок риск от укриване на данъци.
От страна на разходите кабинетът предлага: отпадане на автоматичното увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера, обвързано със средната работна заплата; еднократно увеличение на бюджетните заплати с 5%, без последващи автоматични индексации; преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата, като нов модел трябва да бъде разработен през 2027 г.; поетапно въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители; ограничаване на индексацията по обществените поръчки и въвеждане на таван на авансовите плащания; по-строг контрол върху отпускането на социални помощи и обезщетения.
В същото време правителството запазва инвестиционната програма. За капиталови разходи са предвидени 9,36 млрд. евро, като повече от 1,1 млрд. евро ще бъдат насочени към продължаване на общински проекти, започнати през предходните години. Предвиждат се и средства за насърчаване на стратегически инвестиции и разкриване на нови работни места.
Радев: Променяме философията на бюджетите
Премиерът Румен Радев определи като основен проблем не самия дефицит, а начина, по който са били изготвяни бюджетите през последните години. Той заяви, че предишните управления са увеличавали разходите и доходите без необходимата икономическа основа, финансирали са текущи плащания с нов дълг и са поемали ангажименти без осигурено финансиране.
По думите му новото правителство няма да предприема масови съкращения в администрацията, а ще направи анализ на ефективността на отделните структури и ще разчита на дигитализация и оптимизация, вместо на механично намаляване на персонала. Кабинетът заявява, че няма да намалява бюджетните заплати и няма да спира вече започнати инфраструктурни и общински проекти, тъй като именно инвестициите трябва да подпомогнат икономическия растеж.
Критики от опозицията
Още в деня на представянето проектобюджетът предизвика остра реакция от страна на опозицията.
„Основните параметри на проектобюджета, който предлага Гълъб Донев, са по-скандални от тези на бюджета, който свали кабинета „Желязков“, коментира във „Фейсбук“ лидерът на „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев.
Коментар за бюджета във „Фейсбук“ направи и бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова. „Изводът, който можем да направим въз основа на тази непълна информация за Бюджет 2026г. е, че разходите прогресивно се увеличават, дефицитът прогресивно нараства, а с него прогресивно расте и дългът“, пише тя.
„Бюджетът на кабинета „Желязков“ за 2026 година предвиждаше 3 процента дефицит и тогавашният президент Радев призова за оттеглянето му и оставка на правителството. Това се случи. Днес Радев предлага бюджет за 2026 година с 5,7 процента дефицит. Това е знак за тотална липса на реформи “, коментира и депутатът от ГЕРБ-СДС Тома Биков.
„Пълна катастрофа“ – така определи проектобюджет 2026 г. лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
Според депутата от „Демократична България“ Мартин Димитров заложеният дефицит от 5,7% е най-високият от времето на управлението на Жан Виденов. По думите му това създава риск от едновременно нарастване на дефицита, инфлацията и държавния дълг, а в бъдеще може да доведе и до повишаване на данъците. Той заяви още, че в проекта липсват достатъчно сериозни структурни реформи и реални мерки срещу източването на публични средства.
Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов коментира, че единствената по-съществена реформа в бюджета е въвеждането на лични осигуровки за държавните служители – идея, която според него отдавна е била предложена от опозицията. Той критикува увеличаването на максималния осигурителен доход, тъй като според него това ще увеличи тежестта върху бизнеса.
От своя страна Ивайло Мирчев заяви, че обществото е очаквало първата година от управлението да бъде използвана за провеждане на по-смели реформи, но според него предложеният бюджет не се различава съществено от практиките на предходните управления.
