По следите на първите хора по нашите земи с археоложката Ваня Ставрева

Кои са първите хора по нашите земи? По техните следи ни води археоложката в Регионален исторически музей – Видин Ваня Ставрева. С нейната лекция „Племената по нашите земи преди 8000 години“ беше сложено началото на поредица от лекции в Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ – една инициатива, имаща за идея ученици на различна възраст да участват в изнесени извън училище клубни форми.
Разказът на Ваня Ставрева ни връща хилядолетия назад във времето – доста преди упоменатите в името на лекцията 8000 години. „Хората, нашите предходници – австралопитекът, преди около 4 млн. години се развиват и обитават територии в Южна Африка. По-късно се появява т.нар. сръчен човек – Homo habilis, който започва да си изработва оръдия от камък. В последствие се развива Homo erectus – изправеният човек, който преди около 2 млн. години започва да се разпространява и по останалите континенти – от Африка към Азия и Европа. По-късно се появява неандерталецът, а накрая – нашият пра-прадядо Homo sapiens. В развитието на човешката еволюция челюстната и лицевата част първоначално е била доста по-голяма, в последствие намалява, за сметка на тилната част и теменната, тъй като се увеличава размерът на мозъка“, обясни Ваня Ставрева.
Пещера Козарника и първото заселване на нашите земи
Археоложката разказа, че когато преди 2 млн. години Homo erectus започва своето разселване към Азия и към Европа, първото място, на което се озовава, е Балканският полуостров. „Не случайно съм отбелязала пещерата Козарника, която се намира съвсем близо до Белоградчик – от 1996 година в нея се провеждат археологически проучвания, българо-френски екип работи там. Към този момент е установено, че преди около 1 600 000 години Homo erectus е обитавал именно тази пещера“, посочи Ваня Ставрева. По-късно, допълни тя, Homo erectus изчезва като вид. Преди около 110 000 години преди новата ера в Европа настъпва последният ледников период, който продължава до около 12 000 – 11 000 години преди новата ера и се характеризира с климат, много по-суров от днешния – тогава по нашите земи живее неандерталецът. „В пещерата Козарника са намерени доказателства, че преди около 50 – 60 000 години тук е имало неандерталци, това се установява по антропологичните изследвания на намерените там кости“, обясни археоложката.
Ваня Ставрева допълни, че преди около 30 000 години – тоест, отново в условията на ледниковия период, когато племената са преживявали основно с лов, риболов и събирателство, в Козарника са живели и представители на вида Homo sapiens. „През 2014 година в пещерата е намерена част от антропоморфна фигурка – една от т.нар. праисторически венери, датира се на около 30 000 години преди новата ера и това е първата такава находка изобщо на територията на Балканския полуостров. Наричани са праисторически венери, защото са изображения на жени с подчертани развити задни части, което се обяснява с евентуален култ към майката природа, към майката богиня и към майката прародителка – това, разбира се, са днешни интерпретации, с които се опитваме да обясним защо древните хора са правили по този начин своите култови изображения“, разказа Ваня Ставрева.
Изчезването на праисторическите хора по нашите земи
12 000 – 11 000 години преди новата ера настъпва краят на ледниковия период и започва затопляне, включително и в Европа. Повишаването на температурите води до сериозни промени на флората и фауната – изчезват мамутите, които са били основното животно, което праисторическите хора са ловували и са се изхранвали, обясни археоложката, като допълни, че според по-нови теории изчезването на мамутите е резултат не само от климатичните промени, но е и следствие от колективния лов. „Изчезването на храната предизвиква и изчезването на тези праисторически хора от Европа, и конкретно от Югоизточна Европа, от Балканския полуостров. Племена от ловци и събиратели остават само на отделни места – в района на Побитите камъни край Варна, до Железни врати (на брега на Дунав) и в района на Северното причерноморие. От къде знаем, че само там са останали? Всъщност не знаем дали само там са останали, но към момента от тези места са единствените археологически находки, които доказват присъствието на хора след този период. В историческата и археологическата наука към момента се приема, че тогава настъпва обезлюдяване“, каза Ваня Ставрева.
Близкият изток – люлка за развитието на праисторическите човешки общности
Докато по нашите земи климатът се оказва неподходящ за оцеляването на древните племена, в Близкия изток повишаването на температурите създава чудесни условия за развитие на човешките общности. Така районът на реките Тигър и Ефрат, на днешна Палестина, Сирия и на Южна Анатолия се оказват една люлка за древните общества, отбеляза археоложката. Именно по тези земи членовете на едно племе, които археологическата наука е нарекла натуфийци – натуфийското племе, са първите, за които се смята, че започват да използват диворастящи зърнени храни. Натуфийците опитомяват и първото животно – кучето; правят и първите постоянни селища. „Постепенно ловците-събиратели, живеещи там, където е дивечът, започват да се установяват в постоянни селища, защото климатът им предоставя тази възможност, тъй като храната е навсякъде и е изобилна. Натуфийците са и първите, които започват преднамерени погребения“, обясни Ваня Ставрева. Тя допълни, че намерените артефакти говорят за едно развитие на духовната култура на тези хора и възникване на погребални обичаи и вяра, вероятно, в отвъдния свят.
Настъпва т.нар. неолитна революция – преминаването от присвояваща икономика (лов и събирачество) към производяща икономика, към отглеждане на култивирани зърнени храни и на одомашнени животни, процес който, макар и наречен революция, всъщност се случва в продължение на 3000 години. Първи към този начин на съществуване преминават натуфийците, но заедно с тях отделни племена, които обитават предпланинските райони на планините Загрос и Таурос също, независимо от натуфийците, преминават към тази нова производяща икономика. Хората започват да използват каменни оръдия от огладен камък. В този период хората изобретяват и започват да използват глинените съдове, което е станало възможно именно благодарение на уседналия начин на живот, посочи Ваня Ставрева.
Неолитните мегаселища
Археоложката допълни, че резултат от промяната на климата, от промяната на начина на живот е възникването на мегаселища, като представи няколко по-интересни примера. Едно такова е Йерихон – обитавалите го хора са строели колиби от глина и от преплетени пръти, със сламени покриви; това е селището с най-ранната установена сериозна фортификационна (защитна) система. Интересното е, че изследователката на Йерихон Катлийн Кениън през 1953 година открива под входовете на къщи погребения на черепи, които са обмазани с глина, някои от тях с изрисувани очи или с поставени миди на мястото на очите – това са първите доказателства, които предполагат съществуването и развитието на един култ към черепа, който пък е свързан с култ към предците и към основателите на племето, защото тази специална грижа към черепа кара изследователите да предполагат, че обитателите на това селище са смятали, че черепите на тези специални хора са имали и специална сила.
Чаталхьоюк е друго такова селище от този период – интересното при него е, че няма улици, няма площади, сградите са били прилепени една към друга и в тях се е влизало през покрива, а пък самите покриви са били мястото за общуване между хората. И в това селище са погребвали голяма част от своите мъртви под входовете на жилищата. Предполага се, че тези хора са имали култ към богинята майка, но също така и към бика, като символ на мъжкото начало. Ваня Ставрева разказа, че любопитни са намерените рисунки на стените на една от къщите, изпълнени в червено и изобразяващи човешки тела, без глави, и лешояди, които ги кълват – интерпретацията е свързана с погребалния обичай, който тези хора са практикували, като едно от предположенията е, че мъртвите са били излагани на открити места, за да бъдат очистени костите им от лешояди или от действието на други естествени фактори, след което вече очистените кости са били погребвани.
Друго селище, което е било изпълнено с живот в периода 7200 – 6500 години преди новата ера, е Айн Газал, намиращо се в днешна Йордания, недалеч от столицата Аман. То е интересно с откритите там човешки фигурки от глина, старателно изрисувани, посочи Ваня Ставрева.
Интересен обект е и Гьобекли тепе, намиращ се на територията на Анатолия и наричан от пресата в Турция „турският стоунхендж“, макар че обектът е много по-древен от Стоунхендж – издигнат е около 10 000 години преди новата ера и представлява кръгли каменни постройки с различен диаметър, проучени са около 5-6 от тях, но с геофизически изследвания е установено, че има най-малко 20 постройки, които все още не са разкрити. В тези кръгли храмови постройки има изправени огромни многотонни каменни сфери, които изобразяват различни животни – с каква цел са правени, все още е загадка. „Това, за което няма съмнение е, че става въпрос за някакъв култов център, в който са се събирали племена, живеещи в цялата околност, защото към онзи момент все още не е бил познат металът, не е било познато колелото и за да се строят такива монументални постройки е била необходима енергията на много хора и какво би могло да ги събере тогава, когато не е имало държава – явно ги е събирал общият религиозен култ“, обясни Ваня Ставрева.
Повторното заселване на нашите земи
Около 7000 – 6500 години преди Христа тези „цъфтящи“ племена се сблъскват с продължаващите климатични промени – температурите продължават да се повишават и този оазис, в който техните култури процъфтяват, започва постепенно да се превръща в степи. За това допринася и дейността на тези племена, тъй като уседналият начин на живот води до изсичане на гори, а отглеждането на култури е било интензивно, тоест тези хора са експлоатирали земята без да имат торове, без тя да бъде обогатяване. Всичко това довежда до екологична криза, което кара древните хора да търсят нови начини за оцеляване, разказа Ваня Ставрева. Климатът на Балканите по онова време предоставя именно такива възможности.
Така в края седмото хилядолетие преди новата ера за втори път в човешката история започва едно придвижване на племена от Близкия изток към Балканския полуостров. „Предполага се, че то се е извършило с лодки, по вода, което не е чудно, защото още през палеолита има намерени доказателства, че обсидиан, намерен на един малък остров – Милос, е бил разпространен в Близкия изток, което означава, че тези хора по някакъв начин са пренасяли този минерал, а единственият възможен начин е по вода. Освен това в този период нивото на Световния океан и на моретата е било по-ниско – тоест островите са били по-големи и разстоянията между тях по вода са били по-малки и не е било особена трудност да бъдат преодолени“, посочи археоложката.
Неолитното селище край Майор Узуново
Ваня Ставрева допълни, че придвижването на тези първи земеделци, които отново заселват Европа, вероятно е станало по течението на реките – Марица, Места, Струма, Вардар. Най-разпространената теория, която в момента има най-много поддръжници, поне в българската археологическа литература, е, че заселването е станало по река Вардар, река Южна Морава, достига се до Дунав, в района на Железни врати, и оттам започва движението и заселването на изток, обясни археоложката. „Един новооткрит обект край село Майор Узуново, чието редовно проучване започна през 2018 година, е брънка в доказателствата за това придвижване на хората, което се е случило от запад на изток. Разкопките на този обект са в самото начало, но със сигурност в това селище са живели едни от най-ранните обитатели на днешните български земи и, надявам се, че от работата през следващите археологически сезони ще бъде доказано, че това са и най-ранните земеделци на нашата територия“, заяви археоложката. Тя допълни, че друго такова селище, което вероятно се е появило малко по-късно от селището при Майор Узуново, е при село Оходен (Врачанско), където има открити няколко гроба – наличието на гробове в архитектурен контекст е хубаво, защото по костите може да се направи относително точно датиране за това по кое време са живели обитателите на даденото селище.
Ваня Ставрева допълни, че при Оходен е намерен и амулет от нефрит, изобразяващ богинята майка. „И в по-късни периоди продължава да процъфтява култът към богинята майка на различни територии – ние ги наричаме археологически култури, защото не можем да говорим за етноси, но по спецификата на керамичните съдове, спецификата на култовите предмети, това са били белези, по които културите са се отличавали една от друга“, посочи археоложката, като допълни, че макар различните изображения на богинята майка да се отличават по своята иконография и по стиловите си особености, всъщност показват изповядването на един и същ култ. Появяват се и различни изображения на мъжки персонажи, както и антропоморфни съдове с човешки лица, чието предназначение все още е загадка, но е впечатляващо майсторството на занаятчиите.
„Предмети, които поставят много въпроси. Има всякакви предположения и тъй като това е период, за който нямаме никакви писмени източници, единственият начин да търсим обяснения е чрез етнографски паралели от по-късни времена“, отбеляза Ваня Ставрева. Именно това обаче прави пътешествието ни по следите на първите жители на нашите земи толкова интересно.
ТЕОДОРА Макавеева
в. "НИЕ", бр. 20/11 март