Поща „НИЕ”: Проклета държава!

Уважаеми господа българи,

На 62 години съм, от Видин, работещ в България. Жена ми 17 години робува в чужбина и инвестира в образованието и издръжката на семейството ни в икономиката на Родината ни.

Реших да живея по-спокойно на село в Слана бара, на 6 км от Видин. Вложих много средства и труд за това – къща, стопански постройки, машини инвентар, оборудване и т.н., но от тази хубава мечта не остана и грам реалност. Живея точно срещу човешките близнаци Светослав и ?, техния по-голям брат Теодор и баща им Пламен. Откакто излязоха от затвора, тези хора всяка нощ правят набези в къщите на сланобарчани – изтръгват кабели, откачват мотори от помпите за поливане, разбиват и грабят мазета, съсипват паметта на цели фамилии, разбиват материални ценности, трупани в годините за следващите наследници, разрушават най-ценното в душата на българина – семейното огнище. Българинът щом няма минало, няма и бъдеще. Точка.

Пред очите ми пренасяха краденото и го криеха в имота си, гледах как идваха точните хора с таксита, коли или цигански каруци и го откарваха към пунктовете за скрап. Сигнализирал съм десетки пъти в полицията, но никакъв ефект. Полицията казва безпомощно, че такъв е законът!!??

Последният удар, който направиха, и то като криминален сериал, беше такъв: 

Двамата близнаци тръгнаха по улицата, облечени като за сделка или пазар, стигнаха до главната улица и седнаха на тротоара. Дойде жълто такси, поседяха малко, внезапно единият от тях (Светослав) отвори контейнера за боклук, извади две доста тежки торби с крадено. Другият отвори багажника, натовариха ги и отпрашиха. Обадих се в полицията, казах това, което видях, помолих да ми се обадят за последствията. 

Уви, очевидно нищо не е предприето. Апатия, апатия, апатия…отказ от работа.

Конкретната причина за моята отчаяна жалба е, че на 4.09.2013 г. към 12:30 ч. комшийката ми звъни по телефона на пара: „Бързо дойди, че крадецът-близнак е влязъл в двора ти и краде”. Обадих се веднага в полицията, като и аз тръгнах веднага към дома си. С полицая намерихме близнака Светослав, но на зададените въпроси като на анкета, той всичко отричаше хладнокръвно и нахално, при положение, че е видян и от други хора по улицата да излиза от двора ми. Подписа един документ и най-нагло пита: „Има ли друго?” и си тръгна с ехидна усмивка към дома си.

Полицаят си тръгна, аз треперих от яд и гняв, останах безмълвен и беззащитен и сякаш виновен, прибрах се. Чух псувни и вулкан от обидни думи по май адрес на вратничката ми от близнака-крадец. Беше ми заявено най-сериозно, че ще ми останат само керемидите на къщата, че ще строши кокалите на „оная” (става дума за моята тъща, която е на 82 години и точно този ден е била на погребение, от което се е възползвал, за да нахлуе у дома).

Аз приемам тези заплахи много сериозно, защото виждам, че това са хора с инстинктивно поведение.Страхувам се за живота на тъща ми и за моя, защото това са четири броя неуправляеми човеци. 

Моля да бъдат предупредени, искам дистанция от мен и семейството ми, иначе ще тръгнем към саморазправа, ще вляза в затвора заради едни доказани престъпници, които живеят като крадат и разбиват българските домове и съдби без да работят и дават нещо на нашата проклета държава, в която те имат права, а задължения – не!

Уважаеми сънародници, с такива човеци и институции България загива! Карат ни да бъдем чужди на тази благословена земя, създадена с ласката на Бога. Имаме Родина, но нямаме държава…

Искам да ме чуете; отчаян съм! Действията на тези нарушители на закона засягат цяло село; хората са настръхнали. До гуша ни дойде от безсилието на властта и безхаберието на хората, облечени с власт. На местно ниво може би се дължи на това, че се говори как някаква следователка или прокурорка разпъва чадър над престъпните близнаци, защото е фамилия с майка им и налага протекция. Ако е така, горко ни!

Ако не се вземат мерки, ще се обърнем с отчаяние и към европейските институции. А може би това искате, драги мои президенте, председателя на Народното събрание, министри, прокурори, началници и всички, които управлявате с нашите народни пари?

Искаме европейска ценностна система. За мен е късно, но поне за децата ни и внуците ни, за Вашите деца.