Почина Николай Маринов, поддържащ 120-годишния часовник във видинския храм „Св. вмчк Димитрий”

На 9 юли на 85 години почина Николай Маринов, който поддържаше 120-годишния часовник на катедралния храм „Св. вмчк Димитрий” във Видин. От 22 години до сетния си час Маринов се грижи безкористно за изправността и точността на часовниковия механизъм, без да е часовникар по професия.
Николай Маринов смяташе, че в България няма аналог на този прост и съвършен механизъм. Само навиването му отнема час и то се извършва ръчно. На височина от 12 метра трябва да се издигнат три тежести, всяко от които по 250 кг. Навиването на механизма Маринов го правеше 2-3 пъти седмично. Имаше идея да облекчи труда си, като автоматизира навиването чрез поставянето на три редуктора – тогава от кулата на храм „Св. вмчк Димитрий” може да звучи на всеки кръгъл и четвърт час част от химна “Бдинци, лъвове, титани”.
Николай Маринов бе специалист по поддържането на контролно-измервателна апаратура. Поправил е часовника през 1998 година и го пуска в действие на храмовия празник – Димитровден. И от тогава всеки ден той прекрачваше прага на храма “Св. вмчк Димитрий”, изминаваше 120 стъпала, след това се изкачваше на 12 метра височина по дървена стълба до часовниковия механизъм и двете камбани. Всеки ден, когато отваряше вратата, отвеждаща го до часовника, той го поздравяваше със “Здравей, дядка!“.
Интересна е историята на часовника, който сто и двадесет години отмерва времето. Ден след ден, месец, години, век на всеки четвърт и кръгъл час камбаните известяват точния час. Според някои това е най-старият кулов часовник в България, който все още работи. Той е изработен от  мюнхенската фабрика за часовници Ion Mannhardtsche през 1900 година. Камбаните на църковния часовник са прозвучали за пръв път на 21 август същата година. И от тогава механизмът работи безупречно. Той е изразходвал по-малко от една трета от капацитета си и може да работи още 300-400 години, беше убеден Николай Маринов. Върху дървена кутия, където е поставен часовникът, се четат имената на часовникарите, предимно турци и евреи, които са го поддържали през годините. Градският часовник е купен от Видинската община за 8 500 златни лева. Общинските съветници успели да намалят първоначалната цена от 10 000 лева и така той бил доставен.
До сетния си час Николай Маринов се грижеше за часовника безкористно. Дори маслото за смазването му осигуряваше сам и от приятели. С гордост разказваше, че часовниковият механизъм не се влияе от атмосферните промени. Избързва с 1 минута за два месеца.
Маринов беше убеден, че часовникът има своя още три-четири вековен живот, ако се поддържа редовно. Защото за видинлии отдавна църковният часовник е един от символите на града, който им напомня за превратностите на времето.
Екипът на вестник „НИЕ“ изказва съболезнования на близките на Николай Маринов. Поклон пред светлата му памет!