Днес, 18 ноември, във Видин пресконференция дадоха вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Чавдар Христов и националният секретар на КНСБ и председател на национален стачен комитет на синдиката Тодор Капитанов. Поводът на събитието бе поредното посещение в един от градовете на България във връзка с проект под наслов „Парламент на работеща България“. На срещата обаче бе обсъден и нашумелият в последните дни въпрос за болничните – и по-точно за това кой и дали да заплаща първия ден от болничните.
„Тази сутрин беше обявено нашето намерение за протест следващата седмица, ако дотогава онези, които са генерирали това решение във връзка с болничните, не го оттеглят“, заяви в началото Чавдар Христов. „Много се изприказва за това предложение, инцидентно възникнало. То не е обсъждано в предварителен план със синдикатите на Тристранен съвет. Ние заявихме много ясно нашите позиции. Сега, изведнъж, „в междучасието“, се появява едно предложение, което на всичкото отгоре не е свързано с бюджета, то е привидно свързано с пари. Свързано е с отнемането на едно осигурително право, което съществува в последните 30 години. Това е право, свързано с обезщетение, с компенсиращо парично възмездие тогава, когато едно лице има временна нетрудоспособност, която включва болест, майчинство, гледане на болен член от семейството“, обясни Чавдар Христов.
Той подчерта, че с аргументи от рода „борба с фалшивите болнични листове“ не може да се прави промяна в законодателството. „Кой е казал, че тези листове са фалшиви? Как се установи, че тези листове са фалшиви? Какво значи фалшиви? Кой ги е фалшифицирал? Работникът ли, или лекарят, който е установил здравословното състояние е преценил неправилно? Пред него е бил един мним болен, дали го е подвел, дали лекарят се е заблудил? Ние не знаем за какво става дума. Как може с такива аргументи да се аргументира такова действие?“, риторично попита вицепрезидентът на КНСБ. „В крайна сметка отговорен за издаването на болничния лист е лекарят“, категоричен беше Чавдар Христов.
Той попита дали някой е потърсил отговорност на лекари и знаем ли въобще колко са болничните листове последните години, за какви заболявания, дали са издадени от лекуващ, общопрактикуващ лекар, или болнично заведение. „Няма такова нещо, никой не обяснява защо. Ние подозираме, че явлението съществува, но дайте да видим как и по какъв начин да му се противопоставим. Дали не трябва нещо да се промени в здравноосигурителната система? Никой не е направил анализ на ситуацията със здравната система и издаването на болничните листове и изведнъж всичко се стоварва върху осигурителния край на тези отношения“, посочи вицепрезидентът на КНСБ.
„Това е една наказателна по своята същност мярка за всички онези, които са коректни граждани. Поради тази причина както е казал Ботьов „тука е нужно малко протест“ в една своя статия. Ако бъде прието това решение, трябва да бъде наложено вето от президента, ако и това вето бъде преодоляно, има и Конституционен съд, тъй като по мое мнение се влиза в противоречие с Конституцията“, заяви Чавдар Христов.
Относно мнението на работодателите, той сподели, че те са разединени. Има такива, които не приемат подобно приложение. „Една част от бизнеса знае, че това няма да реши въпроса, защото няма да намалеят болничните, ако един ден не се плаща. Не се лекува проблемът, а симптомът. Проблемът ще си остане“, посочи вицепрезидентът на КНСБ.
Чавдар Христов сподели, че преди време постигнали споразумение с бизнеса, което не видяло бял свят – тогава се обединили с работодателските организации по въпроса, че не трябва бизнесът да плащат три дни от болничните (нещо, въведено преди години като временна мярка), а че трябва това да се поеме от националната осигурителна система. „Ситуацията сега може би е изгодна за НОИ и за държавата, но това тежи на бизнеса. Този въпрос, ако бъде решен, бизнесът няма да го интересува кой плаща и дали трябва да има първи ден, или не“, каза вицепрезидентът на КНСБ.
„По повод актуалната тема, която коментираме, искам да кажа, че утре в 10 часа е обявена среща между националните стачни комитета на КНСБ и на КТ „Подкрепа“, на която в съвместен разговор ще бъдат определени място, дата, метод на протеста. Ако не бъде оттеглено предложението, до края на месеца ще бъде организиран национален протест. Хората са готови да вземат участие на такъв протест, дори питат кога ще бъде. Очакват от нас активни действия за спиране на това решение“, заяви от своя страна Тодор Капитанов, национален секретар и председател на националния стачен комитет на КНСБ.
Другата тема, коментирана на пресконференцията, беше необходима ли е регулация в държавата или във фирмата по повод ползването на социалните мрежи от работещите. „Темата е най-общо казано свързана с работещите и работодателите. Ние считаме, че е дошло време да се постави на дневен ред въпросът за културата на отношенията между работник и работодател“, заяви Чавдар Христов.
„По статистика в България най-популярната социална мрежа се оказва „Фейсбук“. 87% от работниците в работа се свързват с помощта на „Фейсбук“, сподели националният секретар на КНСБ. Той поясни, че 96% от потребителите на тази социална мрежа имат достъп до нея чрез мобилните устройства, така че ако един работодател реши да забрани достъпа до социалните мрежи на служебните компютри, тази мярка не помага. Тодор Капитанов посочи, че данните на „Фейсбук“ за България показват, че най-голяма активност хората проявяват в работната седмица във времето между 13:00 и 15:00 часа.
Извън статистика, националният секретар на КНСБ поясни, че все повече зачестяват сигналите по повод това, че някой е бил уволнен или смъмрен заради пост в социалната мрежа. Той припомни и няколко случаи от медиите, които са доказателство за тези твърдения. Капитанов спомена за уволнен рехабилитатор от Павел баня, защото публикувал фиша си с работната заплата. В друг случай от Перник работодател през „Месинджър“ уволнил своите петима служители.
„Трудовото право не урежда действията в социалната мрежа. Затова възниква въпросът кои са границите? Някой може ли да каже какво можем да правим и какво не? Тези отговори търсим с работещата общественост в цяла България. Това не е проблем само в нашата страна“, заяви Тодор Капитанов и обясни, че в другите държави е намерено следното решение: всяка една фирма изготвя политики за поведение на работещите в социалните мрежи и макар тези политики да нямат законов характер, могат да помогнат да бъдат избягнат недоразумения.
МАРИЯНА Герасимова
