Приключи вторият сезон от археологическите разкопки в югоизточната част на крепостния ров на „Баба Вида“, където археолози от Регионален исторически музей – Видин продължават проучването на структура, за която се предполага, че е фортификационно съоръжение.
Разкопките, които отново се извършват с финансовата подкрепа на Община Видин, потвърждават наблюденията от миналата година и обогатяват познанията за историческото минало на Видин в един период, за който като цяло липсва достатъчно информация, отбеляза д-р Ваня Ставрева, ръководител на разкопките. „Разширихме миналогодишния сондаж с още 25 квадратни метра и, както очаквахме, каменният зид, който разкрихме миналата година, продължава. Той е ориентиран югозапад–североизток, широк е около метър и осемдесет, с много дълбок фундамент – сериозно фортификационно съоръжение“, посочи д-р Ставрева.
Тя обясни, че въз основа на стратиграфията и находките към този момент предположението е, че проучваното съоръжение е построено между IV и VI век, тоест през ранновизантийския период. „Когато казваме „между IV и VI век“, имаме една сигурна стратиграфска ситуация от вътрешната страна на зида, която показва, че има пласт от IV век и градежът е стъпил върху него. Тоест със сигурност това е направено след IV век. Като крайна дата на строителството посочваме VI век, защото около конструкцията материалите, които се съдържат в седимента, са изключително и само от VI век. Тоест след IV и до VI век, или през самия VI век, е построена тази фортификация“, обясни археологът.
„Хубавото тази година е, че успяхме да намерим един, както ние го наричаме, „пожар на място“ на постройка, вероятно паянтова, защото все още нямаме основи. По керамичния материал тя се отнася към XIV век – нещо, което е много ценно за средновековната история на Видин и Второто българско царство“, допълни д-р Ставрева.
Макар територията, в която се извършват разкопките, да е доста малка, находките са значителни като брой, обясни тя. „Голямо количество керамика, около 30–40 чугунени гюлета, артефакти от бронз, от желязо, от кост, от олово, от стъкло. Малко е като площ, но е изключително информативна“, подчерта д-р Ставрева.
Събраните данни показва, че със сигурност през османския период съоръжението вече не се е използвало, допълни археологът от РИМ – Видин Емил Ванков. ‚Било е запълнено с пръст, понеже извън стените намираме доста мощен османски пласт, а от вътрешната страна на стените такъв липсва. Друго, което мога да допълня, е, че това съоръжение е нещо абсолютно ново за историята на града. В този смисъл от „града на трите крепости“ вече можем да се наречем „град на четирите крепости“ – досега няма византийско съоръжение“, отбеляза археологът.
Нумизматичните находки също подкрепят хипотезата за датировката на съоръжението, обясни археологът и нумизмат Фионера Филипова. „На стерилно ниво намерихме две монети на Констанций II, който е един от синовете на Константин Велики. Тези монети ни бяха изключително ценна находка, защото те датират точно IV век и ранновизантийското крепостно съоръжение. Тези монети датират началото на това крепостно съоръжение. Най-интересното е, че са отсечени в монетарницата в Сисция, която през IV век произвежда огромно количество монети, циркулиращи в Дунавския регион. Тази монетарница се намира в Хърватия, на около 60 километра от Загреб. Тя функционира от средата на III век, от времето на император Галиен, до V век включително“, разказа Филипова.
През 70-те години Йорданка Атанасова е проучвала кръгла кула, която е на самия бряг, от външната страна на крепостните стени, и я датира като ранновизантийска, отбеляза д-р Ваня Ставрева. „За съжаление няма публикация и няма научна документация в музея. Напълно е възможно това, което ние проучваме, да е било свързано по някакъв начин с проучената от нея кула. В една нейна статия има само един абзац, в който пише, че въпросната кула е била с диаметър осем метра и че я датира в ранновизантийския период“, обясни д-р Ставрева.
Тя допълни, че разкритата до момента структура е с обща дължина шест метра и десет сантиметра и е широка около метър и осемдесет. „В същото време коренно се различава от градежите на Антична Бонония. Там стените са много по-масивни и начинът на строителство е доста по-различен“, отбеляза ръководителката на разкопките.
Д-р Ставрева изрази надежда, че археологическото проучване ще може да продължи и догодина. „Струва си по много причини – не само от научна гледна точка, а и защото това нещо ще може да се експонира и посетителите на „Баба Вида“ да го виждат“, заяви тя.
Финансиране за разкопки на това място ще бъде осигурено и догодина, увери заместник-кметът по финансите Мартин Дончев. „Разбира се, за нас като община е много важно да покажем колкото се може повече от видинската история“, подчерта той.
Заместник-кметът по хуманитарни дейности и социална политика Борислава Борисова поздрави археолозите от РИМ – Видин за постигнатите резултати. „Видин е град с богата история. Радвам се, че има специалисти от Регионалния исторически музей, като госпожа Ставрева и нейните колеги – бивши и настоящи – които милеят за историята и искат да я покажем на света. Това може да ни подскаже само едно – че чрез повече исторически обекти се надяваме да очакваме повече туристи. Сега е времето да покажем Видин на света“, сподели Борисова.
