43 млн. евро са приходите от такси за преминава на Дунав мост 2 до началото на месец май, като за този период по съоръжението са минали над 1,780 млн. моторните превозни средства. Това става ясно от отговор на министъра на транспорта Ивайло Московски на въпрос, зададен от народния представител Вили Лилков. Освен за приходите, депутатът е питал и за възможността за намаляване на размера на таксите за преминаване на леки автомобили, на което получава доста уклончив отговор, че това щяло да се обсъжда на бъдещите българо-румънски срещи.
В дадения писмен отговор, транспортният министъра напомня, че мостът бе въведен в експлоатация на 14 юни 2013 г., но таксите за преминаване на пътни превозни средства започнаха да се събират от 1 юли 2013 г. За изминалия период от юли 2013 г. до началото на месец май 2016 г. броят на преминалите МПС по Дунав мост 2, в двете посоки, е 1 780 336 МПС, а съответният брутен размер на събраните такси е 42 911 563 евро.
Разбивката по години показва, че с всяка следваща година се увеличават превозните средства, преминаващи по съоръжението, от което, естествено, след и ръст при приходите от такси.
2013 г. – общо 250 721 преминали МПС, от които леки и товарни коли до 3,5 тона – 103 177 (приходи 619 062 евро); товарни автомобили над 3,5 т – 147 544 (приходи 4 883 743 евро) или общо около 5,5 млн. евро приходи от такси;
2014 – общо 571 902 преминали МПС, от които леки и товарни коли до 3,5 т – 201 032 броя (приходи 1 206 192 евро); товарни автомобили над 3,5 т – 370 870 броя (приходи 12 431 238 евро); общо приходи бруто такси – над 13,6 млн. евро;
2015 г. – общо 712 001 преминали МПС, от които леки и товарни коли до 3,5 т – 239 129 (1 434 774 евро) и товарни автомобили над 3,5 т – 472 872 броя (16 012 360 евро); приходи общо над 17,4 млн. евро;
2016 г. (данните са до 1 май) – общо 245 712 преминали МПС, от които леки автомобили 72 613 (435 678 евро); товарни автомобили – 173 099 броя (5 888 516 евро); общо 6,3 млн. евро приходи.
Министър Московски подчертава обаче, че данните за таксите са по брутна стойност – тоест без приспадане на данъци и разходи за поддръжка на моста и без разпределението на сумите за всяка от двете страни, чиито процент по настоящем се уточнява ежегодно, съгласно доказаните със счетоводни документи, инвестиционни разходи. Делът на българската страна по настоящем е 78%, но се очаква да нарасне.
По отношение на възможноста за намаляване на таксите за преминаване, в писмения отговор министър Московски посочва, че настоящата тенденция е към увеличаване на относителния дял на таксите за преминаване на товарни автомобили за сметка на делът на таксите за преминаване на леки и лекотоварни коли, за които общата сума на таксите за изминалия период е 3 695 706 евро. В тази връзка транспортният министър отбелязва, че „българската страна не се отказва от възможността за преговори за намаляване на таксите за леки автомобили, разчитайки тенденцията да се запази. Поради високият дял на приходите от такси за преминаване на моста от товарни коли и приносът им за поддръжка на съоръжението и изплащане на инвестицията, обаче, не се предвижда намаляване на таксите за товарен превоз“.
Според Московски, е трудно да се направи директно сравнение с таксите на функциониращия от близо шестдесет години мост при Русе – Гюргево, тъй като инвестициите за него отдавна са възвърнати. Успоредно с това, мостът Видин – Калафат все още не е достигнал пълният си капацитет на транспортен трафик. „На базата на набираните данни за реалния трафик през моста, ще бъдат направени актуални анализи на възможното намаляване на таксите от леки автомобили, като то следва да се съгласува от двете правителства – българското и румънското“, посочва министърът на транспорта.
Той обаче уточнява, че възможността за преференциални такси или отстъпки за жителите на близките области – Видин и Долж, свързани с регистрационните номера на МПС, може да бъде разглеждана като дискриминационен акт и/или нерегламентирана държавна помощ. „Освен рискът от регистриране на МПС на граждани от други области в района, напомням факта, че голям брой от автомобилите с българска регистрация в тези области се използват от румънски граждани, избягвайки екотаксите, събирани от румънската страна за старите автомобили“, отбелязва Московски.
Министърът на транспорта съобщава, че на настоящия етап българската и румънската страна ежегодно се срещат за консултации за обсъждане на процента на вложените инвестиции от двете държави при строителството на моста и прилежащите инфраструктури въз основа на представяните документи за действително извършени разходи, които до този момент са съответно: за българската страна – 287 037 698, 08 евро; за румънската страна – 83 529 430, 33 евро. „Това съотношение на вложените инвестиции е основата на разпределението на приходите на двете държави, съгласно споразуменията от 2000 и 2013 г. На някои от тези срещи ще се обсъждат и опциите да се направи предложение към двете страни-акционери за намаляване на таксите за преминаване на леки автомобили по съоръжението в двете посоки“, уточнява министър Ивайло Московски.
Средно по 5 товарни влака месечно минават по Дунав мост 2
Ако данните за автомобилния трафик по Дунав мост 2 са оптимистични, съдържащите се в отговора на Московски данни за жп трафика са далеч от оптимизма, да не кажем, че са направо депресиращи. „По отношение на железопътния трафик, следва да се отбележи, че се очаква той да нараства по-бавно и на по-късен етап, в зависимост от наличието на товародатели. На 10 май 2014 г. бе открита редовна жп пътническа връзка Видин – Крайова – Видин, която функционираше до края на 2015 г. Със зимното разписание от 2015 г. този влак за пътнически превози бе заменен с влак София – Видин – Крайова – Будапеща, който пътува всеки ден. Отделно от това, съществува и товарен трафик от жп влакове, но все още релацията не е натоварена – средно 5 товарни влака на месец“, съобщава транспортният министър.
