Основната транспортна мрежа на ЕС минава през Видин

През Видин минават два от новите основни транспортни коридори в Европа. През миналата седмица Европейската комисия публикува нови карти на деветте главни коридора, които ще бъдат гръбнака на превозите в единния европейски пазар и ще променят коренно връзките между Изтока и Запада. Целта на тази „най-радикална промяна на инфраструктурната политика на ЕС от нейното създаване през 80-те години на XX век” е от съществуващите в момента разнородни европейски автомобилни и железни пътища да се формира единна трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T). Така се създава основна транспортна мрежа, базирана на девет главни коридора. Два от тях минават през Видин. Става въпрос за 

коридорът „Изток/Източно Средиземноморие“, 

който свързва Северно, Балтийско, Черно и Средиземно морета, като така се оптимизира използването на съответните пристанища и морски магистрали. Той включва река Елба като вътрешен воден път и ще подобри мултимодалните връзки между Северна Германия, Чешката република, Панонския регион и Югоизточна Европа. Той продължава през морето от Гърция до Кипър. На територията на България коридорът започва от Видин (идвайки от румънския град Крайова), след което отива към София. От столицата се разклонява, като единият ръкав отива към Южна България и оттам – към Тесалиники (Гърция). Вторият ръкав стига до Бургас, като по средата също се разклонява, отправяйки се към Турция. Вторият е 

Рейнско-дунавският коридор, чийто гръбнак са реките Майн и Дунав, свързва централните региони около Страсбург и Франкфурт с Виена, Братислава, Будапеща и накрая Черно море, като преминава през Южна Германия. И тук, естествено, Видин е първата точка на коридора на територията на България. 

Изчислено е, че разходите по изпълнението на първата фаза на финансиране на основната мрежа за 2014-2020 г. ще бъдат на стойност 250 милиарда евро, като тя трябва да бъде завършена до 2030 г. Като цяло приносът на ЕС за развитието на основната транспортна инфраструктура обикновено е около 20% от инвестиционните разходи за всеки седемгодишен бюджетен период. Отделни проучвания могат да бъдат подкрепяни в размер до 50 %, а проучвания и строителни работи по трансгранични проекти – до 40 %. Останалата част от инвестициите ще трябва да бъде осигурена от държавите членки, регионалните органи или евентуално от частни инвеститори. От средствата в размер на поне 11,3 млрд. евро, предвидени за страните от ЕС, които отговарят на критериите на Кохезионния фонд, съфинансирането може да достигне до максимум 85 %. Проектите пък трябва да отговарят на строги изисквания. Така например, че Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), която е основната интелигентна транспортна система за контрол на влаковете, трябва да се прилага навсякъде. По същия начин стандартите за пътна безопасност по отношение на изискванията за безопасност на тунелите и за пътна безопасност трябва да се прилагат за цялата мрежа. Сред проектите, които 

биха могли да получат финансиране, 

тъй като са свързани с изграждането на въпросните два основни транспортни коридора, са железопътната линия Видин – София, както и пътят, свързващ Видин с Крайова (Румъния). Само че, за да стане това, държавите членки ще трябва да представят подробни предложения на Комисията, въз основа на които ще бъде разпределено финансирането. Това трябва да стане в началото на 2014 г. И след всички проблеми, които възникнаха около строежа на Дунав мост 2, ще трябва предложенията на българското правителство да са „бетон”. Защото Европейската комисия ще публикува редовни покани за представяне на предложения, за да се гарантира, че единствено най-добрите проекти с най-висока добавена стойност за ЕС ще получават финансиране от Съюза. Точният размер на предоставеното от ЕС финансиране зависи също от конкретните национални предложения.

На нас, живеещите във Видин, политиците от няколко поредни правителства от години ни обещават да започне работата по въпросните два проекта за скоростните път и жп линия. Но това все не се случва. Пред Европейската комисия обаче само голи обещания няма да стигнат – оттам ще искат да видят конкретните готови проекти. Тоест, ако перифразираме – Европа дава, но в кошара не вкарва.

ТЕОДОРА Макавеева