На 1 септември започна петият сезон на археологическите проучвания в римските терми (градските бани) на антична Рациария – най-големият археологически обект в Северозападна България и един от най-значимите римски градове по нашите земи. Тази година екипът от Националния археологически институт с музей при БАН, ръководен от доц. д-р Здравко Димитров, съвместно със специалисти от Регионалния исторически музей – Видин, работи в нов сектор – централната част на баните.
Проучванията се осъществяват с целево финансиране в размер на 400 000 лв. от републиканския бюджет като приоритетен обект. Това дава възможност за тримесечна активна теренна работа, а в дългосрочен план – за последователно проучване, консервация и социализация на комплекса. „Целта тук не е само наука, а цялостно проучване на този комплекс, на тези бани в рамките на 4-5, може би и повече години, след което цялостна реставрация, консервация и социализация на паметника и превръщането в музей на място. Имаме ясната цел, и дори задължение на базата това финансиране, ние да проучим комплекса последователно, за няколко сезона, след което да го предадем на архитекти и реставратори и на Община Димово да направи буквално това ще бъде най-големият туристически център от археологическа гледна точка във Видинска област. И всичко това след тези безобразни и десетилетни разрушения на Рациария“, подчерта доц. Димитров.
Той допълни, че в тазгодишното проучване на термите са ангажирани 70 работници и 10 души археологически екип, като ще се включват и различни интердисциплинарни специалисти – реставратори, геодезисти, архитекти, консерватори и др.
Рациария – уникален град в историята на българските земи
Рациария е единственият град у нас, който е бил военен лагер на легион, седалище на римска флотилия, по-късно римска колония и дори провинциална столица. „Няма друг такъв случай от българските земи. Това предпоставя една дълга история и много сериозни археологически останки и перспективи за проучването, което извършваме тук“, отбеляза ръководителят на проучванията.
Фокусът на изследванията вече пета година са римските терми – най-големите по рода си в България. Те са от т.нар. „императорски тип“, копиращи прочутите бани на император Каракала в Рим. Съоръжението е с монументални размери и симетричен план, включващ три крила с основни басейни – студен (фригидариум), хладък (тепидариум) и горещ (калдариум). Още през 70-те години на миналия век българо-италианска експедиция определя комплекса като ансамбъл с площ от поне 10 декара.
През новия сезон – проучване в нов сектор
През тази година работата се концентрира върху централното крило, където са били най-представителните помещения. „Това, което правим тази година, е да разширим проучването в най-важният сектор – централната част на термите, централното крило, там, където по всички архитектурни планове на термите от такъв характер, се оформят основните басейни – фригидариум, тепидариум и калдариум. И естествено най-хубавите декорации във всяка една баня – мраморни облицовки, мозайки и т.н.“, обясни доц. Димитров.
Археолозите обаче се изправят пред два основни проблема. Единият е, че още през Античността материалите от тези по-красиво декорирани зали са били използвани като строителен материал за други комплекси. А пък в по-ново време разрушенията от иманярска дейност са значителни, отбеляза ръководителят на проучването. „Така че засега нямаме открити запазени структури и пластове, но се очаква в дълбочина да се уловят някакви такива. Но важното е, че сме влезли в тази основна част на банята и ще можем да хванем нейните очертания и да видим какви са били поне формите на тези басейни и на основните архитектурни ансамбли на целите терми“, допълни доц. Димитров.
Минималната дълбочина, на която ще се стигне при проучването в новия сектор е 3,5 метра от съвременния терен, допълни археологът. „Подът на този първи строителен период на банята като римски императорски терми е на дълбочина от 3,5 метра от съвременния терен. Тоест минимум на 3,5 метра ще проучим, като тук очакваме и много по-големи дълбочини, тъй като в централната част, където са били басейните за студена, топла и гореща вода, те почти винаги в подобни архитектурни комплекси са вкопани под нивото на пода и вътре се влиза по-стълби. Така че е много вероятно да има и по-голяма дълбочина, ако се открият и останките от централните басейни на римската баня“, каза доц. Димитров.
Къс зелен мрамор загатва за богатата декорация на императорските терми
По принцип при работа с такъв финансов и човешки ресурс обикновено се регистрират между 2000 и 3000 находки на сезон. И тази година археолозите намират традиционните за комплекса на римската баня находки като монети, които са от различни периоди – от началото на III век до края на VI век. „Има и някои доста по-разнообразни и интересни предмети – като фибули, едно много голямо шило, което говори пък, че става въпрос за по-късно обитаване на този комплекс; парченце от тези мозаечни подове, които са били изградени от керамични фрагменти; предмети на бита или козметични принадлежности, като игли за коса и гребенчета. Има и едни нови данни – част от облицовъчна плоча от зелен мрамор, което досега не беше се появявало, но е едно от потвържденията, че цялата централна част на банята е била добре декорирана“, каза доц. Димитров.
Водоснабдяването на термите
Ръководителят на проучването коментира и една от интригуващите теми – захранването на императорските терми, а и на целия римски град с вода. То е осигурявано от каптажи край село Държаница. Събраните от археолозите данни свидетелстват за добре развита система за водоснабдяване на античния град. „По трасето на сегашния път за Държаница, който се ремонтира през миналата година, ние открихме един нов водопровод от глинени тръби, който е с доста голям дебит – около 25 см диаметър на тръбите. Така че цялото водоснабдяване на Рациария най-вероятно идва от тези каптажи при Държаница, но в различни периоди се откриват различни водоснабдителни системи и става все по-интересно“, каза доц. Димитров.
Сондажите в раннохристиянската базилика
Паралелно с централното крило на термите, екипът разширява първия сондаж, направен през 2021 г. в района на раннохристиянската базилика от края на IV – първата половина на V век, изградена в развалините на термите.
„Имаме пет ясно различими стратиграфски нива – два пласта, свързани с изграждането на базиликата, под тях периодът на функциониране на банята, а още по-долу структури, които предхождат термите. Това е изключително важно за разбирането на цялостната история на мястото“, подчерта доц. Димитров. Той обясни, че първият период на термите като такива е в периода на късния принципат през III век, след което в Късноримската епоха през IV век има преобразувание на една част на комплекса в раннохристиянска базилика. А след ужасяващите хунски нашествия от 40-е години на V век тази част от императорски терми е превърната в жилища на обикновените жители.
„Тези сондажи, които разширяваме и в северния кораб на базиликата, и в южния, са с идеята да хванем повече културни пластове и да видим каква е стратиграфията, която тук е идеално подредена, като по учебник“, коментира доц. Димитров. Сондажите вече са достигнали 3,5 метра дълбочина, като се очаква да стигнат до 6 метра. Според ръководителя на разкопките, те ще дадат ясна хронология на строителните периоди и ценна информация за живота в Рациария преди изграждането на императорските терми.
