Римските императорски терми (градските бани) в античния град Рациария може да се окажат по-големи от досега предполаганите 10 декара. Новите разкрития допълват представата за мащабите на банския комплекс, а монументалната архитектура и сложната система от подземни канали за отвеждане на дъждовната вода продължават да впечатляват археолозите. Това стана ясно при представянето на резултатите от тазгодишния археологически сезон. Археологически проучвания в Рациария се провеждат от 2013 година, като тазгодишните разкопките започнаха на в началото на юли – на финала на сезона от археологическия екип по традиция представиха резултатите от своята работа.
„Продължихме работата в зони, в които изследвахме и през миналата година. Това е централното крило на римските императорски терми в Рациария. Предполагаме, че те са около 10 декара. Предполагаме, тъй като всяка една година на проучването дава много нови данни. Възможно е баните са много по-големи от очакваното. Те се определят с приблизителната площ от 10 декара на базата на стара аерофотоснимка от времето на българо-италианската експедиция през 70-те години, но не са извършвани археологически проучвания. Тоест сега истината за нещата излиза наяве и се виждат огромните архитектурни структури, които са съставили тези римски бани“, каза ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от археологическия музей при Българска академия на науките.
Екипът е работил основно в две зони. Първата е централното крило, северно от разкрития през миналата година голям басейн или фонтан. Там са разкрити архитектурни археологически структури, запазени на нивото на съвременния терен – нещо, което е рядкост за Рациария, предвид десетилетията иманярски набези. „Като започнем отдолу нагоре по стратиграфските пластове, проучихме цялата източна част на големия двор, който е в тази зона, с три отделни подови нива. Едно от отухлена глина – трамбован под, който е опален умишлено, за да се получи това е ходово ниво, след което има две хоросанови нива, които са малко по-късни, от края на IV или от началото на V век. Първото ниво на този под е свързано с римските терми, след което при реконструкциите на термите в края на IV, най-вече първата половина на V век, вече тези нива се свързват с раннохристиянския комплекс, който се инкорпорира в старите терми. Над тези три нива от двора в централното крило проучихме доста запазена част от дворчето, което води към тази раннохристиянска църква от началото на V век“, обясни доц. Димитров.
Последният период от живота на Рациария
Освен това археолозите попадат и на ценни данни за последния период от историята на Рациария – възстановяването на опожарения от хунско нашествие град по времето на императора Анастасий и неговия наследник Юстиниан Велики. „Цяла една улица с варовикови плочи, бордюри и канал, който е изграден под тях, което показва Рациария от времето, когато тя е била провинциална столица на провинция Дакия Рипензис. И тази доста сериозна улица показва наистина как градът се възстановява след тези най-тежки нашествия в късната античност и продължава да живее“, отбеляза ръководителят на разкопките.
Участък от улица с дължина около 30-40 метра дава нови сведения за последния период от живота на Рациария, обясни доц. Здравко Димитров. По думите му, след хунското нашествие в средата на V век Рациария се възстановява трудно – едва при император Анастасий, управлявал от 491 до 518 година, започва мащабна програма за възстановяване на градовете и укрепленията по Дунавската граница на империята. „При император Анастасий наистина започва едно сериозно възстановяване на цялата архитектура, на улиците, градоустройството, сградите на Рациария“, посочи доц. Димитров.
Промените се проследяват и на територията на термите. През този период комплексът вече не изпълнява функциите на баня или раннохристиянска култова сграда. На негово място са оформени отделни жилищни сгради, между които преминават улици. Една от тях е разкритата през настоящите проучвания.
Особената стойност на откритието е в голямата дължина на запазения участък. При разкопките край резиденцията в центъра на късноантичния град през 2013-2020 година са откривани само малки части от улици от същия период. Тъй като се намират близо до съвременната повърхност, тези останки са сред най-силно засегнатите от иманярската дейност и разрушенията с багери – за разлика от сегашната находка. „Тази улица се вижда много добре. Дава информация за конструкциите, за нивото, на което те са били изградени, за живота на Рациария през VI век“, обясни археологът. Според него запазеният участък създава добра възможност за бъдеща реставрация и представяне пред посетителите на последния период от историята на античния град.
Освен в тази зона, археолозите работят и в един и анекс, долепен до южната външна стена на термите. В проучената площ от около 1 декар е разкрито значително по размери помещение, с вътрешни пиластри, с мазилки от розов хоросан и с настилка от хоросан. „огромно помещение, което ние за сега предполагаме какво би могло да бъде, но нямаме ясни данни. Не може съвсем точно да го определим. Пореден въпрос, поредна загадка в комплекса на термите, която ще стане за проучване през следващите сезони, но това идва да покаже, че всъщност термите не приключват с южния външен зид. Ние имаме едни разширения, които са добавени от юг и тяхната площ става още по-голяма“, обясни доц. Димитров.
В комплекса са открити и следи от настилка, подредена тип „рибена кост“. От нея е запазена хоросановата подложка, върху която са били положени малки тухли или мраморни плочки, допълни археологът от РИМ – Видин Илко Цветков.
Над 200 метра подземни канали проучиха археолозите в термите на Рациария
Над 200 метра от отводнителната система на римските императорски терми в Рациария са изследвали археолозите през тазгодишния сезон. Каналите, разкрити първоначално през миналата година, са отвеждали дъждовната вода от покрива на банския комплекс, обясни доц. Здравко Димитров.
Подземните съоръжения преминават под централните и носещите зидове на термите. Проучването им е позволило на екипа да достигне и под участъци, които все още не са разкопани. Системата се отличава със сложна конструкция, различни входни и ревизионни шахти и промени в изграждането на сводовете. Подобни структури са разкрити и в Одесос и Сердика, но подземните галерии в Рациария са значително по-големи като мащаб.
„Смея да твърдя, че такова изследване на този тип архитектурни конструкции в България досега не е правено“, посочи доц. Димитров. По думите му приносът е както в мащаба на проучването, така и в подробната фотографска и графична документация, която дава нови сведения за римското водно инженерство. Археологът подчерта и качеството на античното строителство. „Това е канал, който е с много сериозни параметри, изключително качествено изработен и функционирал векове наред“, категоричен беше ръководителят на разкопките.
Изследването е предизвикало интерес и сред участниците в международна конференция по римска хидроинженерия, разказа д-р Мария Аврамова, която работи по проучването на отводнителната система. Форумът събира веднъж на три-четири години археолози и инженери, сред които специалисти с дългогодишен опит в Ефес и в термите на Каракала и Диоклециан в Рим. Внимание са привлекли както самите съоръжения в Рациария, така и подходът към тяхното подробно изследване и документиране.
„Изключително интересно беше да съпоставим строителните техники, тъй като при нас те са малко по-различни, макар че цялостната философия е една и съща“, обясни д-р Аврамова. По думите й чуждестранните специалисти очакват бъдещите публикации за подземната система и проявяват желание да посетят обекта.
Четири сондажа разкриват най-ранния строителен период на термите в Рациария
Четири сондажа в източното крило на императорските терми в Рациария са извършили археолозите през последния месец. Проучванията обхващат помещенията, обозначени в документацията като B, C, E и H, и целят да установят най-ранния строителен период на комплекса, обясни доц. Здравко Димитров.
Под подовете от късноантичната епоха екипът търси останки от първоначалните градежи от III век. Дали изграждането им се отнася към началото или края на столетието, предстои да бъде уточнено. Ранните структури са били до голяма степен унищожени при по-късното строителство и се намират на значителна дълбочина.
„В тези сондажи сме на по 2–2,5 метра дълбочина и все още в някои от тях нямаме данни за хипокауст или други по-ранни конструкции. В един от тях имаме остатъци от това ранно строителство, което започва в III век“, посочи доц. Димитров.
Изследването на този период е особено трудно, тъй като достигането до него изисква премахване на част от конструкциите от IV–V век. Работата на голяма дълбочина затруднява и изнасянето на пръстта, а всяка намеса трябва да бъде съобразена със запазването на архитектурните останки.
Сред находките през сезона са монети от I до VI век, множество лампи, използвани в баните, както и плочка с разграфена игра, наподобяваща дама. Открити са и тухли с печати, които дават информация за производителите на строителни материали, участвали в изграждането на комплекса.
„Силата на проучванията в Рациария е в архитектурата и монументалността на градежите и инженерните съоръжения. Не толкова в находките“, подчерта доц. Димитров.
Според него, съвсем оправдано Рациария е един от малкото приоритетни археологически обекти в България и благодарение на това през тази година археолозите разполага с 230 000 евро, с които работиха в продължение на почти четири месеца.
Продължаването на проучванията и бъдещото представяне на комплекса пред посетители зависят от устойчивото държавно финансиране, подчерта доц. Здравко Димитров. По думите му през последните пет години работата е подкрепяна от всички правителства и на този етап няма основания да се очаква прекъсване на средствата. „Има огромно количество работа, което е извършено, и би било грях да се спре това проучване“, заяви археологът.
Надеждата на екипа е при запазване на финансирането целият комплекс на термите да бъде проучен за още четири-пет години. Това ще позволи на Община Димово да пристъпи към подготовката на проект за цялостна консервация, реставрация и социализация. Местоположението край пътя Държаница-Арчар и връзката с направлението София-Видин създават добри условия за обособяване на посетителски център и паркинг. „Съвсем друго е, когато има посетителски център, паркинг и обектът е пригоден за посещения. Така, както трябва да бъде“, заключи доц. Димитров.
