„НИЕ“ по света: Спомням си завладяващата атмосфера в град Атланта

Не съм разбрал Америка. Мащабна държава е. Едва ли някой може да я опознае напълно. Но всичко това, което пиша са мои лични впечатления.
Семейният жребий определи късмета ми да прекарам една година с моята внучка в Америка. През месец май 2004 г. летях до град Атланта. Влизането ми в Америка и митническата проверка минаха лесно и бързо. На летището бях посрещнат от сина ми. Късно вечерта тръгнахме за вкъщи. Трябваше да прекосим града. Магистралата минаваше през центъра на града. Гледах ту наляво, ту надясно. Градът беше облян с разноцветни светлини – улиците, сградите, небостъргачите. Свети като ден и е красиво. Вкъщи се видяхме с останалата част от семейството.
На другия ден излязохме да се запозная с квартала, с близките околни пътища, парка, спортните и детските площадки. Люлеене, катерене и пързаляне. Другите дни разгледахме Атланта. Много ми хареса. Първите ми впечатления бяха прекрасни. Поразителен град, модерен. Архитектура космическа и смайваща. Използвано е всяко ъгълче и всяко местенце. Специално осветление. Главните улици са магистрали с шест-осем платна в една посока. Те се пресичат от булеварди с две-три и на места четири ленти в една посока. От своя страна те се пресичат от двулентови булеварди в една посока и до крайните точки се стига по трилентови улици, двулентови в покрайнините.
През зимата, когато вали сняг, а в Атланта сняг вали само няколко дни в годината, училищата и бизнес офисите се затварят. Климатът там е такъв, че започва да вали дъжд, който преминава в сняг. Температурите в рамките на час или два падат рязко и се образува много лед по улиците. За да се избегнат ненужни катастрофи, хората стоят вкъщи, докато се стопи ледът. Прогнозите за времето са доста точни. Когато се очаква да вали сняг, е единствената част от годината, когато може да се видят полуопразнени магазини – хората се запасяват с храна, която може да издържи по-дълго време без да се съхранява в хладилник. Причината е ледът, който се образува не само по пътищата, но и по дърветата и токопреносните жици. От внезапното натежаване те се чупят и жиците се късат. Нормално е цели квартали да останат без ток за много часове. Ние живеехме в доста нов квартал и там такава опасност не съществуваше поради факта, че токопреносните кабели са прекарани под земята. Отоплението е на газ и ледът не му влияе.
Архитектурно градът е зониран. Има зони за живеене, където са построени различен тип жилищни сгради – къщи, градски къщи или апартаментски комплекси. В тях няма никакви магазини. Има бизнес зони, където са разположени основно офиси на фирми. Има и зони за пазаруване, където се намират хипермаркетите, различните магазини, ресторанти и молове. Има и индустриални зони. Магистралите и пътищата свързват зоните и тази структура изглежда като грозд. Това определя и нуждата от автомобили. Без кола в Атланта е като да си без крака в България. Всички карат и е нормално почти всеки пълнолетен член на семейството да има собствен автомобил. Сутрин всеки се качва в колата си и отива на работа. Нещо нормално за тамошните условия е пътуването от вкъщи до работа да ти отнема един час, и то само в едната посока. Поради огромния брой коли на улицата, навсякъде, където отидеш – в офиса, до супера или на ресторант, винаги в близост има голям или малък паркинг.
Най-близкият хипермаркет беше на пет километра разстояние от къщата, където живеехме. Хладилникът се пълнеше веднъж в седмицата и през останалите дни се ходеше, само ако нещо е свършило.
Хипермаркетите в Атланта са препълнени със стоки. Независимо че там основно се продават хранителни стоки, можете да намерите и много неща, необходими за къщата. Разбира се, тяхното разнообразие е малко и ако искате нещо по-специално, трябва да посетите специализирания магазин. За всякакъв вид стоки има специализирани магазини.
Моловете изглеждат по същия начин като новопостроените молове в България, но са много по-големи. Магазините са като изложбени салони – излъскан мрамор, килими, красиви зимни градини. Блясъкът е навсякъде. Продавачите любезно ви посрещат на вратите и ви питат какво ви интересува и могат ли да ви помогнат да намерите това, което търсите. Ако кажете, че просто разглеждате, ще ви оставят на мира и няма да ви безпокоят. Ако по-късно ви интересува нещо, с удоволствие ще ви помогнат. Често има разпродажби и намаления, когато може да се купят стоки на по-ниски цени. В някои молове има магазини на известни модни марки и дизайнери. Стоките там са последен писък на модата. Ако решите да купите нещо от тях, то по-добре проверете първо цената. Пуловерът, който току-що ви „грабна“ окото, може да струва 400-800 долара. Е, ако сте търпеливи и изчакате да мине година, ще можете да го купите за 50-100 долара.
Навсякъде се пазарува основно с кредитни карти. Може да купите в брой или с чек също. На чековете не се гледа много с добро око, защото може да се фалшифицират лесно. Невъзможно е да купите с чек без да представите шофьорска книжка (основен документ там) или друг официален документ.
Американците живеят под наем в апартаменти или къщи или си купуват такива. Ако имате стабилна работа и добри доходи, е лесно да се намери банка, която да ви отпусне заем да си купите къща. Разбира се, от този момент нататък постоянно да работите и да изкарвате пари става сериозно задължение. Рядко е хората там да са „вързани“ за къщата, освен ако е на много добро място или е семейно наследство. Нормално за едно американско семейство е да се мести многократно, продавайки една и купувайки друга къща, по една или друга причина.
Къщите там са направени от дърво и се строят бързо. Мястото, където е построена къщата, диктува и цената. Няма да видите простори за сушене на дрехи. Обикновено има стая, където са разположени пералня и сушилня. Типичната къща е с гараж за две коли. Пред гаража има циментиран път, на който може да се паркират няколко коли, в зависимост от нуждите.
Голяма част от двора е зелена тревна площ. В останалата част има декоративни дървета, храсти и цветя. Площта между дърветата и храстите обикновено е покрита с борови иглички или различно оцветени дървени стърготини. Всичко е добре поддържано. В задната част на къщата има обикновено равна, покрита с цимент или декоративни плочи площадка. Повечето къщи, в зависимост от дизайна, имат огромни тераси, направени от дърво. На терасата или площадката обикновено се намира барбекю, голяма маса с комфортни столове и чадър да пази от слънце. Не е рядкост да се види в задния двор и добре изградена детска площадка, както и басейн. Дизайнът обикновено е уникален и може да бъде по-скромен или много богат.
Атланта е много зелен град. Обикновено, когато нови къщи се строят, се изрязват дървета само колкото да се направи място за къщите и дворовете. Каменната планина е една от забележителностите на Атланта. Това е огромен гранитен камък (монолит – тоест, планина, състояща се от само един камък) с обиколка около 10 км, в който има издълбан барелеф на генерали от Гражданската война в САЩ. Когато се качиш на скалата и погледнеш наоколо от високо, се вижда само една зеленина. Тук-там се забелязват части от сгради и само центърът с небостъргачите подсказва, че наблизо има град. Имаш чувството, че се намираш не в град, а в един огромен парк. Обичайно като излезеш в задния двор на къщата е да се чува пеенето на птички, катерички да бягат наоколо, зайчетата да играят по полянката или, макар и рядко, сърна да претича. Наоколо има множество малки езера и една река криволичи през града. Около тези водоеми винаги има диви патици и гъски. Хората им се любуват и ги хранят. Това е едно от любимите занимания за децата.
Интересно ми беше да видя какви са американците. Уличките, на която живеехме, беше много малка и едно от крайните разклонения в квартала, който е от около 200 къщи. Този тип улици завършва с голям асфалтиран кръг, който позволява навлезлите коли в улицата да обърнат. На нашата улица имаше десетина къщи. За късмет по същото време няколко от къщите бяха продадени и в тях се бяха настанили нови семейства. Хората, живеещи на улицата, решиха да направят парти, за да се запознаят с новите си съседи и да им пожелаят „добре дошли“. Сложиха се маси на улицата. Всеки изнесе по нещо за ядене и пиене. Нямаше столове. Хората с чашка в ръка се запознаваха един с друг и разговаряха. Всеки пробваше от донесената храна. Та какви хора срещнах? Няколко семейства бяха родени и израснали в Щатите. И бели, и цветнокожи. Имаше семейство от Южна Корея, както и германка, омъжена за иранец, италианец, женен за гъркиня, сама жена от арабските страни и ние, семейство от България. Е, това са американците. Хора събрани от цял свят. Всеки донесъл нещо от своята култура, нрави и обичаи. Ако ти хареса нещо от другите култури, можеш свободно да го приемеш в своя ежедневен живот. Разнообразието от храни е толкова голямо, че правилото „това се готви и яде така“ там не съществува.
Атланта е в южната част на Щатите и там са видни южняшките нрави. На север казват, че е малко по-различно. Южняците са ведри и самоуверени, любезни, учтиви и общителни. Най-употребяваните думи от тях са: „моля“. „извинете“, „приятен ден“. Там е нормално, ако се разминеш с някого, да те поздрави и заговори. Ако като се разхождаш някъде и някой те докосне без да иска, веднага ти се извинява.
Животът на американското семейство е уединен. На него, може би, най-приляга прословутата фраза „Моят дом е моята крепост“. Повечето американци работят и търсят спокойствието заради напрегнатото им и стресовото ежедневие. Затова там не е нещо обичайно да посетиш нечий дом без предварителна уговорка или покана. Посещават често ресторанти или организират партита в домовете си. Ходят на кино, излети, посещават курорти или пътуват из страната. В повечето къщи има домашни любимци. В много случаи повече от един. Почти е невъзможно да видиш бездомно куче или котка по улиците.
Навсякъде е забранено пушенето на обществени места, ресторанти, офиси и учреждения. Няма реклами за цигари. Ако случайно видиш пушач и се обзаложиш, че този човек е дошъл от Европа, най-вероятно ще спечелиш баса.
Милиони живеят в Атланта и училищата са големи. Сутрин автобуси минават покрай къщите да съберат учениците, карат ги до училищата и след това, като свърши учебният ден, ги разкарват обратно по домовете им. Отношението на учителите към учениците е близко до родителското. Междучасията са много кратки – до пет минути. Това е достатъчно учениците да се преместят от една класна стая до друга и не дава време на пакостниците да се развихрят. Звучи странно на пръв поглед, но там е нормално в една гимназия да учат от две до пет хиляди деца. Предметите се изучават на няколко различни нива и това дава възможност на учениците да се фокусират в областта, в която смятат да продължат в бъдеще. До около 13-годишна възраст децата не се оставят сами вкъщи. Счита се, че е опасно.
Държавните служители са внимателни, учтиви и коректни. На мен ми се наложи да удължа визата си. Това бе направено бързо и без нуждата да изляза от страната и да вляза обратно.
Празниците са част от американския живот, като най-големите празници там са 4 юли – Денят на независимостта, Хелоуин, Денят на благодарността и Коледа. Коледа е най-внушителният от тях. Още в началото на декември градът се покри с коледна украса. Тя беше навсякъде – по улиците, по къщите, по офисите и магазините. Короните на дърветата и храстите бяха покрити с цветни гирлянди и светлини; венци, зелени гирлянди и светлини във формата на свещи имаше на вратите и прозорците на къщите. Ленти от светлини и светещи висулки украсяваха самите къщи. Навсякъде имаше окичени с орнаменти украсени коледни дървета. Някои хора бяха толкова ентусиазирани, че украсиха целите си къщи с разнообразни светлини. Светещи фигури на снежни човеци, шейни и елени се виждаха пред къщите и магазините. И вечер, когато слънцето се скриеше, всичкото това разнообразие от светлини се включваше. Ставаше изключително красиво. Сякаш наистина се намираш в коледна приказка. Разбира се, по това време цените на много стоки бяха намалени и магазините бяха препълнени с хора, бързащи да купят коледни подаръци.
Благодарен съм на съдбата си, че ми позволи да посетя Атланта, да живея известно време там, да се запозная и любувам на невероятната атмосфера в града. Град, който ме завладя и спечели завинаги и често ме кара да си спомням за Америка.
Зоот. ВИКТОР Василев
в. "НИЕ", бр. 5/21 януари