Теодор Стойчев, ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент в България, приветства участниците във форума, като още във въвеждащите думи зададе и една от основните теми, които бяха засегнати в изказванията на всички – а именно, усещат ли пряко хората ефекта от кохезионната политика на ЕС и, по-специално, от трансграничното сътрудничество. Целта на европейското териториално сътрудничество е да донесе по-улеснени връзки, премахване на бариерите между транспорта, образованието, културата, обмена, обучението, трудовата заетост в трансграничните региони, подчерта ръководителят на Информационното бюро на Европейския парламент в България. „Това е целта и на моста между Видин и Калафат, който, по данни, се радва на доста сериозен успех и в последните три години е донесъл приходи от 43 млн. евро. Последно бях във Видин 2011 г. и си представях една доста идилична картина на хора, които пътуват, имат възможност да се срещат помежду си и да се възползват възможно най-добре от тази трансграничност, съдейки по това, че съм живял в Страсбург, който се намира на брега на р. Рейн, а отсреща е немският град Кел и хората пътуват непрекъснато и обменът между двата региона е огромен. За съжаление, доколкото разбрах от разговорите тук, мостът при Видин – Калафат, въпреки че допринася за търговския обмен и за движението на стоки и товари, в крайна сметка по-скоро затруднява движението на хората от Видин и Калафат заради високите такси“, отбеляза Теодор Стойчев.
Преди да се премине към презентациите, подготвени от представителите на Европейския парламент и Европейската комисия, приветствие към участниците в семинара поднесе кметът на община Видин Огнян Ценков, който изрази своето удовлетворение, че има възможност да поздрави присъстващите. Ценков съобщи, че по Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A РУМЪНИЯ – БЪЛГАРИЯ 2014-2020 г.
Община Видин има изготвени пет проектни предложения, в партньорство с Община Калафат.
„С тях ще подобрим както инфраструктурата, така и нашите взаимоотношения в културната сфера и, разбира се, традиционните отношения като добри съседи“, посочи видинският кмет.
Хората знаят малко за това, което получават европейските държави по линия на кохезионната политика, заяви в презентацията си евродепутатката Искра Михайлова. Тя запозна участниците във форума със свой доклад относно европейското териториално сътрудничество, в който се представя добавената стойност от европейското териториално сътрудничество, приносът му за териториалното сближаване и за подкрепата за научните открития и иновации, дават се препоръки и добри примери. Михайлова подчерта, че една от основните препоръки, дадени в доклада, е свързана с необходимостта от опростяване на процеса на кандидатстване и изпълнение на проекти.
Това беше и една от основните теми, които засегна и заместник-ръководителката на отдел за трансгранично сътрудничество в Главна дирекция „Регионална и урбанистична политика“ на Европейската комисия Натали Ферсхелде. Тя разказа за изложба, подредена преди време в една от залите на Европейския парламент – авторът закачил с щипки за пране на опънати въжета отпечатани на листове А4 всички формуляри и документи, които земеделци в една от държавите попълват, за да могат да кандидатстват… Гледката била страшна, сподели Натали Ферсхелде, като допълни, че ако същото се направи с документацията, свързана с кандидатстването по трансграничните програми на България, вероятно за изложбата би било нужно по-голямо помещение. Мнението, че трябва да се опростят процедурите, се споделя от Европейския парламент, от Еврокомисията и, със сигурност, от бенефициентите, подчерта тя.
„Ако не опростим кандидатстването, мисля, че просто няма да оцелеем.
Нужно е опростяване. Но това съвсем не е просто. Защото не бива да забравяме, че работим с публичен ресурс, с парите, които европейските данъкоплатци дават“, подчерта Натали Ферсхелде, като допълни в тази връзка, че опростяването не трябва да е за сметка на контрола.
И Румъния, и България все още се нуждаят от грантовите схеми, заяви румънският евродепутат Мариан-Жан Маринеску. Той посочи, че на мода в момента в европейските институции е да се използват финансови инструменти, които обаче не означават пари, които не се връщат от бенефициента, както е при грантовете, а означава кредит. В тази връзка румънският евродепутат изрази притеснение, че бъдещето на кохезионната политика не е много розово, защото тя е постоянно критикувана от тези държави, които дават парите и искат да видят и по-значими резултати. Задача на българските и румънските евродепутати, както и на представителите в Европарламента на останалите държави, които активно използват кохезионните фондове и се нуждаят от тях, за да се развият, е заедно да защитят кохезионната политика, но не в сегашния й вид, а като тя се коригира, включително в посока на опростяване. Но е нужно зад тази обща позицията да застанат и правителствата на държавите, които тези евродепутати представляват, подчерта Маринеску.
Три години след като мостът работи, не се усещат големи ефекти от това – поне на румънска територия, това заяви още в началото на изказването си Мариан-Жан Маринеску.
„Липсва завършването на този проект, защото проектът имаше две фази – едната беше мостът, а другата – инфраструктурата от двете му страни.
Ако ние не направим връзка между Калафат и Запада и между Видин и София, мисля, че мостът няма да се използва максимално. Има нужда от тази пътна връзка“, заяви той и попита заместник-министърката какво прави българското правителство в тази насока.
„За правителството е от изключително важно значение да намерим достатъчно бързо финансиране, за да подсигурим изграждането на пътя от Видин до връзката с автомагистрала „Хемус“. Парите са крайно недостатъчни – както говорихме и с господин Льометр, новият генерален директор на Главна дирекция „Градска и регионална политика“ в Европейската комисия, на нас ни липсва около 1 млрд. лв., за да можем да реализираме тази пътна отсечка. Въпреки всичко, ние сме твърдо решени да намерим финансиране – ще търсим възможности, включително и чрез привличане на частни инвеститори“, заяви в отговор заместник-министърката на регионалното развитие Деница Николова.
Трябва да направим всичко възможно да оползотворим най-добре икономическия потенциал на регионите, подчерта още Николова и представи постигнатите резултати в партньорство между България и Румъния до момента. Тя съобщи, че по Програма ФАР са финансирани проекти за над 56 млн. евро. Реализираните проекти през периода 2007-2013 г. са 179, за над 326 млн. евро. С тези средства са изградени или рехабилитирани 169 км пътна мрежа, над 70 % от територията по поречието на р. Дунав е обхваната от дейности за превенция на риска и системи за ранно предупреждение за риск от наводнения, а чрез 34 интегрирани продукта е подкрепено развитието на регионите в областта на туризма. Зам.-министърката посочи, че фокус през периода 2014-2020 е поставен върху превенцията на риска, околната среда и туризма, като има наличен ресурс и за развитие и подобряване на пътната мрежа и свързване на регионите от двете страни на границата.
ТЕОДОРА Макавеева
бр.84/24 октомври
