На избори като на… театър

Настоящи и бивши депутати, бивши министри (даже и един бивш премиер), музиканти, бивши висши военни (при това премного на брой), юристи, бизнесмени, пенсионер, осъдени (както и оправдани)… Не, това не са персонажи от някой комедиен спектакъл – това е част от биографията на кандидатите за президент на Република България, които на 6 ноември ще се борят за вота на избирателите. А може би комедия или, по-точно, трагикомедия, да се окаже най-точният термин за това, което ще преживее горкият български гласоподавател през предстоящия месец на предизборната кампания, чието начало беше дадено днес, 67 октомври. Но това времето само ще покаже.
Предстоящите президентски избори може да не поставят рекорд по активност на гласоподаватели (Всъщност, почти със сигурност това няма да се случи – въпреки въведеното задължително гласуване.), но още от сега е ясно, че поставят друг рекорд – по брой на мераклиите да се настанят на „Дондуков“ 2. Първоначално документи за участие във вота подадоха общо 12 партии, 5 коалиции и 15 инициативни комитета. До 17 ч. на 4 октомври, когато беше крайният срок за регистрация в ЦИК на претендентите за държавен глава, заявления обаче бяха подадени за 24 кандидат-президентски двойки. Стана известно, че на един от подалите заявление инициативни комитети е отказана регистрация, тъй като не е представил необходимите 2500 подписа в подкрепа. Така участниците в изборите оставаха 23. В последствие, след като бяха изтеглени номерата в интегралната бюлетина, от ЦИК обявиха, че още двама кандидати не са събрали заветните 2500 подписа – така от надпреварата отпаднаха Светослав Витков (от групата „Хиподил“ и Владимир Кузов (бившият депутат от „Атака“, който се раздели с имунитета си след обвинения за блудство с малолетен), а техните номера – съответно 1 и 9 – остават празни. Така в крайна сметка останаха „само“ 21 кандидат-президентски двойки, а за сравнение – на предишните избори кандидатите за „Дондуков“ 2 бяха 18, а най-много участници досега е имало в зората на българската демокрация – на вота през 1992 г., когато са се състезавали 22-ма кандидати за президент.
На 5 октомври в Централната избирателна комисия бяха изтеглени поредните номера, с които кандидатите ще бъдат подредени във въздългата интегрална бюлетина, в която на 6 ноември българският гласоподавател ще трябва да открие предпочитания от него кандидат. Или пък да постави знак в квадратчето „Не подкрепям никого“, каквато възможност се дава за пръв път на национални избори във връзка с въведеното задължително гласуване.
Кандидатите на ГЕРБ са Цецка Цачева, с вицепрезидент вицеадмирал Пламен Манушев. Цецка Цачева е юрист по образование. Депутат от ГЕРБ в три Народни събрания и първата жена председател на Парламента – в 41-ото и 43-ото НС. Вицеадмирал Пламен Манушев е бивш командващ на Военноморските сили, народен представител от ГЕРБ и бивш дипломат.
Кандидат-президентската двойка генерал Румен Радев, с вицепрезидент Илияна Йотова, официално са издигнати от инициативен комитет, но в действителност са кандидатури, зад които застава БСП с цялата си партийна машина и апарат. Радев стана кандидат на БСП след като подаде оставка като шеф на ВВС – мотивите, които изтъкна, са несъгласие с решението българското въздушно пространство да се охранява с чужда помощ. Илияна Йотова е в момента втори мандат депутат в Европейския парламент, била е и народен представител в българския парламент.
Красимир Каракачанов и Явор Нотев са кандидатите на обединените националисти: ВМРО-НФСБ-АТАКА. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов и депутатът от „Атака“ разчитат на подкрепата не само на своите две партии, но и на партньора на ВМРО в Народното събрание – НФСБ на Валери Симеонов. Каракачанов е историк по образование, депутат в три Народни събрания, а това е второто му участие в президентски избори – през 2011 г. получи едва 0,99% от вота, но тогава зад него стоеше само ВМРО.
„Реформаторски блок“ издига кандидатурите на Трайчо Трайков за президент и на генерал-майор Съби Събев за вицепрезидент. Трайчо Трайков е икономист, бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма в първото правителство на Бойко Борисов, макар да не е бил никога член на ГЕРБ. През 2013 г. напуска правителството, след като премиерът иска оставката му. Съби Събев е генерал-майор от запаса. Ген. Събев приключва военната си кариера като военен представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел.
Ивайло Калфин и проф. Любомир Халачев са кандидатите, с които АБВ се включва в президентската надпревара. Ивайло Калфин е депутат в три парламента, бивш министър на външните работи в кабинета на Сергей Станишев, беше социален министър и вицепремиер в настоящия кабинет на Борисов, преди АБВ да обяви, че оттегля подкрепата си от управляващата партия, след което и Калфин обяви, че напуска правителството. Калфин има и един мандат като евродепутат – в Европейския парламент влезе като кандидат на БСП. Отново като кандидат на БСП беше и първото участие на Калфин в президентски избори – през 2011 г. като кандидат на партията-столетница той получи 47,42% на балотаж срещу настоящия държавен глава Росен Плевнелиев. Калфин сега е подкрепен от коалиция „КАЛФИН-ПРЕЗИДЕНТ“, в която освен АБВ участват Движение „Гергьовден“, ГОРД, Партия на зелените, „Български лейбъристи“, и „Либералите“. Проф. Халачев е сценарист и режисьор, бивш ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, д-р по изкуствознание.
Татяна Дончева е кандидатът за президент на оглавяваното от самата нея „Движение 21“ и на партия НДСВ, с вицепрезидент Минчо Спасов. Дончева е юрист, депутат в три Народни събрания, като народен представител от БСП. През 2005 г. е опонент на Бойко Борисов на частичните избори за кмет на София, като получава 31.5% на втория тур. През 2011 г. напуска БСП и създава „Движение 21“. Минчо Спасов също е юрист, бивш общински съветник на СДС в Ямбол, депутат в две Народни събрания от листата на НДСВ.
Представянето на плеядата от независими кандидати – тоест тези, зад които стоят инициативни комитети, започваме с двойката Веселин Марешки, с вицепрезидент Петър Петров. Фармацевтичният бос, който влезе и в петролния бизнес, Марешки е бил общински съветник във Варна от РЗС, както и кандидат-кмет на града през 2007 г., но след изборите напуска партията. През 2011 г. отново се кандидатира за поста в морската столица, подкрепен от няколко по-малки формации и стигна до балотаж с бившия вече градоначалник Кирил Йорданов (тогава кандидат на ГЕРБ).
Една от определено изненадващите кандидатури е тази на бившия премиер от правителството на БСП Пламен Орешарски, който се включва в президентската надпревара в комбина с Данаил Папазов. През лятото на 2014 г., в следствие от скандала с избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, правителството на Орешарски подаде оставка – след само една година на власт.  Данаил Папазов беше министър на транспорта в правителството на Орешарски.
Едва ли някой ще се сети кой е Димитър Маринов. Митьо Пищова, обаче, както Маринов е известен, всеки го знае. Не по-малко популярен, макар и на музикалната, а не на политическа сцена, е и кандидатът за вицепрезидент в тази двойка Радослав Петров – Радо Шишарката. Двамата са издигнати от „Българско национално обединение“.
Вечният кандидат Жорж Ганчев отново се включва в президентската надпревара. Той е издигнат от инициативен комитет в двойка с Кольо Парамов. За Жорж Ганчев това ще е третият опит за президентския пост – за първи път участва на изборите през 1992 г., когато получава 17% от вота. Депутат е в 37-то и 38-то НС, кандидатира се отново за президент през 2001 г., но получава едва 3,36% от гласовете. Кольо Парамов е финансов експерт, бивш депутат от БСП, работил като главен ревизор на БНБ, бил е и кандидат-кмет на София.
Единствено, с което поредният независим кандидат – Камен Попов, е известен на масовата публика, е с това, че при нощната свада в НАТФИЗ през миналата година удари лидера на „Атака“ Волен Сидеров. Иначе, Попов е бизнесмен, шеф на спортна федерация и бивш спортист. Вицепрезидент: Георги Неделчев.
Бисер Миланов-Петното (независим кандидат) беше едно от главните действащи лиц при контрапротестите по време на краткия мандат на правителството на Орешарски. Миланов няма биография в политиката, но за сметка на това криминалното му досие е богато – има общо 7 присъди за кражба, бягство от затвора, хулиганство, тежка телесна повреда и др. Вицепрезидент: Красимир Настев.
Александър Томов, с вицепрезидент Радослав Радославов са издигнати от „Българска Социалдемокрация – Евролевица“. Томов се кандидатира за втори път за президент – първият му опит, през 90-те години, е неуспешен и приключва с подкрепа от едва около 3%. Между 2006 и 2009 г. е председател на Надзорния съвет на ПФК ЦСКА – София, между 2013-2015 г. е и мажоритарен собственик на клуба. Съден за длъжностно присвояване от комбината „Кремиковци“, както и от футболния клуб ЦСКА, но беше оправдан и за двете.
Велизар Енчев, който е депутат в настоящето Народно събрание от листата на „Патриотичия фронт“, но малко след началото на мандата напусна групата и в момента е независим, е издигнат от Движение „Българската пролет“, с кандидат за вицепрезидент адвокатката Биляна Грънчарова.
Издигнат от инициативен комитет е и кандидатът за президент Румен Гълъбинов, с вицепрезидент Веска Волева. Гълъбинов е икономист, а Волева – адвокатка. Независими са и Александър Каракачанов и Боян Киров – кандидатът за вицепрезидент в двойката. Александър Каракачанов през 1990 г. става първият кмет на София от СДС, но остава на този пост само година. Боян Киров е депутат от 37-то Народно събрание в листата на БСП.
Господин Тонев и Андрей Андреев са кандидат-президентската двойка, издигната от „Българска демократична общност“. Господин Тонев е бивш депутат от ОДС в 38-то Народно събрание (1997-2001). Бил е и член на ръководството на СДС. Андрей Андреев е музиколог.
Кандидатурата на бизнесмена Николай Банев е издигната от инициативен комитет. Кандидат за вицепрезидент е Сали Ибрям – бивш кмет на община Момчилград (1999- 2003 г.), бил е и втори секретар в Посолството на България в Русия.
Независими са и кандидатите за президент Пламен Пасков и за вицепрезидент Светозар Съев. Пасков има компания, регистрирана в Русия – занимава се със специализиран авторски ветеринарен софтуер.
Приключваме дългото изброяване с две дами – независимите кандидатки за президент Диана Димитрова (вицепрезидент: Габриел Герасимов) и Йорданка Колева (с вице Веселин Христов). Диана Димитрова е бивш член на партия „Новото време“, по образование е филолог, преподава английски, като част от стажа и преминава във видинско училище. А Йорданка Колева – за нея се знае, че е… пенсионерка.
До тук с изброяването. За всички (вероятно дори и за кандидатите) е ясно, че някои от горепосочените нямат никакъв шанс дори да преминат бариерата от 1%. И докато националистите влизат в кампанията консолидирани – трите водещи определящи се като патриотични формации (ВМРО, НДСВ и“Атака“) излизат с обща кандидатура, а и в дясното политическо пространство ситуацията е доста ясна – там като водач се очертава ГЕРБ, по-сложна е ситуацията в ляво. Там се ситуира Румен Радев – кандидатът на БСП, който всъщност е издигнат не от БСП, а от инициативен комитет. Тук е Татяна Дончева – едно от някогашните остриета на БСП, която напусна партията и създаде своя политическа формация. Бивш кадър на БСП е и издигнатият от инициативен комитет бивш премиер Пламен Орешарски. Като прибавим и Ивайло Калфин, който на предходните избори беше кандидат за президент на, познайте – да, на БСП, а сега е на АБВ, и добавим кандидатите на разните леви партийки, които все ще успеят да откъснат някой и друг ляв глас, кашата в ляво става пълна. Въпросителна има и около ДПС – кого в крайна сметка (и срещу какво) ще подкрепят хората на Доган. Вероятно отново ще имаме повод да говорим и за корпоративен вот.
Очаква ни едно представление, в края на което едни ще се смеят и радват, други ще плачат, трети ще сочат с пръст, може и да се опразни някой лидерски стол. Една същинска трагикомедия. Дано само в нея избирателят да не бъде вкаран в ролята на селския идиот.
НИЕ