Населението на област Видин, освен че застарява, освен че има отрицателен естествен прираст, е и все по-болно. Това става видно от данните, които ни предоставиха от Районна здравноосигурителна каса – Видин (РЗОК). Към края на миналата година при заверките на рецептурни книжки се е установил броят на нашенците, страдащи от някакви болежки – те са около 35 000 души, което при население от около 95 000 човеци за цялата област, е малко повече от 1/3, т.е. всеки трети човек (в това число и дете) има рецептурна книжка и получава частично или изцяло заплатени от Националната здравноосигурителна каса лекарства. Това съобщи д-р Владимир Вълчев, директор на РЗОК – Видин.
Над 9 млн. лв. са изплатени за медикаменти за извънболнична помощ през миналата година,
уточни д-р Вълчев. „Средствата за лекарства през годините обикновено се „състезават“ със средствата за болнична помощ. Това са двете най-големи пера в бюджета на Касата. Около 750-800 000 лв. на месец се плащат на аптеките в област Видин. Преди реформата са били 400 000 годишно, т.е. сумата е нараснала 17-18 пъти“, коментира директорът на РЗОК – Видин.
Хормоналната терапия при онкологичните заболявания, която е много скъпоструващо лечение, от няколко години се заплаща от бюджета на Здравната каса и това допълнително е допринесло за увеличаването на сумата, която се дава за лекарства, уточни той. Преди лекарствата са били изписвани от Министерството на здравеопазването, където в началото на всяка година са определяли определен бюджет за тях и не се е допускало надвишаването му. Което от своя страна е оставяло хора с различни видове онкологични заболявания реално без лекарства.
В общата сума изплатени лекарства са включени и медикаменти за редки заболявания, които са малко като бройка, но с изключително скъпо лечение. Медикаментите се увеличават и като бройка, и като цена, защото се въвеждат и иновативни медикаменти. „Ако има нещо, което се е постигнало след 1989 и 1999 г. като видим резултат от реформата в здравеопазването, това е достъпът на хората до медикаменти, в това число и скъпоструващи медикаменти. Между 1987 и 1998-99 г., когато аз практикувах, това беше едно от нещата, които бяха труднодостъпни за хората“, разказа д-р Вълчев.
До края на 90-те години на XX в. достъп до безплатни лекарства са имали само диабетиците.
„Огромни групи от населението с хипертония и редки заболявания трябваше да си купуват всичко сами. Поради социално-икономическото състояние на региона и състоянието, в което бяха пациентите, особено в най-кризисните години, хората нямаха достъп до абсолютно никакви медикаменти. Преглеждахме ги, правехме си диагностиката, пишехме рецепта и в крайна сметка като няма медикамент, който е завършекът и който фактически лекува, но хората не можеха да си го позволят – резултатите бяха много лоши“, каза д-р Вълчев.
През 1999 година не е имало отчетност, но това което д-р Вълчев е успял да събере като данни от Районния център по здравеопазване, както се е наричал тогава, показало че около 400 000 лв. годишно са отделяни за медикаменти. Сега са около 700 000 лв. месечно. Цялата сума, която през 90-те години е давана на година за медикаменти, в момента се харчи за лекарства, които стигат едва за около две седмици.
Населението намалява, но едновременно и застарява, като е и по-болно. „Вярно, че хората са по-малко като брой, но на по-напреднала възраст, а това са демографски процеси, които не зависят от здравеопазването. Миграция, икономическо състояние и други фактори влияят. При по-възрастните хора потребностите са по-големи заради повече заболявания, респективно повече медикаменти са им нужни“, обобщи процесите д-р Вълчев.
ЗОРНИЦА Крумова
