Няма по-благородно занимание, или по-ценно за държавата, от това на този, който възпитава израстващото поколение, казва древноримският политик и философ Цицерон. Днес, обаче, да си учител далеч не е най-престижната професия. И въпреки това има млади хора, избрали точно учителското поприще. И тяхната история си заслужава да бъде разказана…
Работата с деца е не само много приятна, но и много отговорна. Да си търпелив и да си усмихнат – това пък са задължителните качества, които един преподавател, особено работещ с по-малки ученици, трябва да притежава. В замяна пък учениците те зареждат с енергия и те карат да забравиш всички проблеми. Това споделя началната учителка Нина Трифонова, която е вдъхновяващ пример за млад човек, който обича своята работа. Това е и нейният съвет към младите хора – да не се ръководят само от пари, престиж или други придобивки, които една професия би им донесла, а преди всичко да се насочат към нещото, което ще им достави удоволствие и ще им донесе удовлетворение. 
Нина съвсем отскоро е учителка – през септември миналата година, веднага след дипломирането си, тя се присъединява към колектива на СОУ „Св. св. Кирил и Методий”. „Много съм благодарна на предишния ни директор Любомир Миланов – той беше човекът, който първо ми подаде ръка”, споделя младата преподавателка, която неотдавна беше отличена от Регионалния инспектора по образованието във Видин със званието „Проспериращ млад учител на 2016 година” в начален етап.
Нина разказва, че през последната си година в университета много се притеснявала, че няма да успее да намери работа по специалността във Видин – дори била решила да не се връща тук, а да се установи за постоянно в Благоевград, където завършила педагогика и за тези четири години създала много приятелства и преживяла много хубави моменти. Но родното място надделяло и избрала да се върне във Видин.
Може би историята би имала друг край – ако Нина не беше намерила реализация по своята професия във видинското училище по изкуствата, може би днес тя щеше да е част от статистиката на младите хора, напуснали Видин в търсене на по-добри професионални възможности. Нина обаче получава шанс да работи по специалността си и осъзнава колко важна роля е изиграло това в живота й. „Повечето млади хора, за съжаление, не успяват да намерят реализация във Видин. Голямо е разочарованието на един млад човек, който не успява да намери работа по специалността си и е принуден да се примири и да работи нещо съвсем друго, само и само да се издържа. Трябва да се обърне внимание на младите кадри, трябва да се дават повече възможности на младите хора”, категорична е днес тя.
За полученото признание „Проспериращ млад учител”, младата учителка споделя, че то било изненада – не очаквала за толкова малко време да получи такова отличие. Наградата обаче не е най-важното, категорична е тя. „Важно е резултатите, които постигаш с децата. Голямо е удовлетворението, когато видиш как едно дете, което изпитва проблеми по даден предмет и с което си работил много, в крайна сметка усвоява основния материал. Най-важната мисия на учителите е да изграждаме личности – а Видин се нуждае от качествени личности”, убедена е Нина.
Разказва, че първоначално започнала като възпитателка в училището по изкуствата, но когато след пенсионирането на директора класната ръководителка на 2 клас Мариана Доройнова заела неговото място, класът й поела Нина. А първоначално обявената като временна позиция в последствие се оказала постоянна и така още през първата си година като учителка Нина станала и класна ръководителка на второкласниците. Тя е благодарна на настоящата си директорка, че й поверила подобна отговорност и така й дала шанс да докаже, че е в състояние да се справи с предизвикателството да ръководи собствен клас.
Университетът не те подготвя за всичко, признава Нина – затова тя е особено благодарна на по-опитните си колеги, които й помагат, когато е нужно, включително за да се ориентира в документацията, свързана с това да ръководиш клас. Заедно с нея през септември работа в училището започнали още няколко млади преподаватели – опитните учители ги приели, дори си имат и гальовно име за тях, наричат ги „малките”, споделя младата начална учителка. 
Обяснява, че родителите нямат притеснения да поверят децата си на толкова млад учител – още в началото като поела класа, се срещнала с родителите, поговорила с всеки и била приета от тях. Това я радва, не крие Нина – повече обаче я радва това, че децата са я допуснали до сърцата си. „Много обичам децата. Ако ме питаш сега дали бих останала учител и ръководител на този клас – да, със сигурност! Ако ме беше питала преди 4-5 години – щеше да е друго. Тогава наистина не бях сигурна, че ще се реализирам точно в тази професия. Но сега съм много доволна от работата”, споделя младата учителка.
На приятелите си, които я разпитват не й ли е трудно да е учител, тя отговаря, че не й е трудно, защото дори и по-буйните деца, когато им се обърне внимание, могат да бъдат обуздани. Днес, обръщайки се назад, Нина с чисто сърце може да каже: „Заслужаваше си да остана във Видин”. И не си представя да работи нещо различно от преподаването. „Понякога човек не успява да остави проблемите си вкъщи и ги пренася на работа – случвало ми се е да съм в лошо настроение или да имам проблем, но дойда ли на работа, всичко това изчезва. Забравяш за всичко. Затова сутрин, за разлика от много хора, отивам с желание на работа”, казва Нина.
ТЕОДОРА Макавеева
