Милен Милчев: Спортът дава много, но и взема

Спортът е здраве и всички ние знаем това. Той дава много, но и взема. Така смята един от изявените видински спортисти Милен Милчев. Той се състезава за Спортен клуб „Борба, самбо, джудо“ – Видин. Както става ясно от името на клуба, там се тренират няколко спорта. Основният спорт на Милен Милчев е самбото, въпреки че се състезава доста успешно и в джудото.
Още от съвсем малък Милчев посещава залата за тренировки заедно със своя баща, а по-късно и треньор Пламен Петров. „Тренирам откакто се помня. Проходил съм в залата, буквално. Като ме попитат: „От колко време тренираш?“, аз съм на 38 години, казвам – от 37 години“, споделя спортистът. Но въпреки че от доста ранна възраст влиза в залата, състезателната му кариера започва по-късно. „За първи път се явих на състезание може би 1994 година, като първото ми състезание беше пълен провал. Взех две срещи, загубих две срещи и останах без медал. На следващата година станах втори в състезание за деца, а на по-следващата (1996 г.) беше първото състезание във Видин, тогава станах шампион на юноши младша възраст“, разказва видинлията.
Това е самото начало. В годините след това спортистът печели многобройни титли в самбото и джудото, на различни първенства. В колекцията си има два медала от европейски първенства – през 1999 г. печели бронзов медал от европейско за младежи в София, а през 2010 г. завоюва отново бронзов медал, но вече от европейско за мъже. Към тези медали се прибавят 4 балкански титли, доста републикански титли, както и класиране на 5-о и на 7-о място на световни първенства.
Но ако смятате, че всичко това е постигнато лесно, много се лъжете. Всеки, който се е докосвал до спорта, знае, че това не е лека работа. За да си успешен спортист, трябва да вложиш много време и енергия. А предизвикателството е особено голямо, когато съчетаваш тренировките с работа, както прави Милен Милчев. „Въпрос на организация е да се съчетава работата със спорта и най-вече – на желание. Има ли желание, има и начин. Не успявам много редовно да ходя в залата, но три пъти в седмицата тренирам, което за елитен спорт не е достатъчно. С такъв режим на тренировки не се постигат най-високите резултати“, споделя спортистът.
Той подчертава, че в елитния спорт трябват минимум ежедневни тренировки, а поне три пъти в седмицата и двуразови. Гоненето на големи цели в спорта е въпрос на много работа от страна и на спортиста, и на треньора. „Въпрос на рехабилитация, въпрос на възстановяване. Освен че е дълъг, процесът е и скъп. Може би заради това нямаме огромни успехи нито на местно ниво, нито на национално ниво. Въпреки това в нашия клуб имаме доста успехи. Добре финансово обезпечени сме и нещата ни се получават. Имаме и много качествени състезатели в момента, но е скъпо. Общината ни помага финансово, и то доста сериозно. Всъщност основното ни обезпечаване е от страна на Общината“, обяснява Милен Милчев.
Почти цялата спортна кариера на Милен Милчев преминава във Видин. Само една година се състезава за ЦСКА. „Това беше първата година, когато станах студент и то, за да мога да тренирам, се договорихме на джудо да се състезавам за ЦСКА, а на самбо да се състезавам за Видин. Това беше и годината, през която се контузих. Докато се възстановявах, завърших учението си и се състезавах само за нашия клуб. Може да се каже, че съм се състезавал само за Видин“, разказва спортистът. Състезавал се е за видинския клуб не толкова от местен патриотизъм, колкото заради това, че треньор бил баща му. Но и това си има плюсове и минуси. „Изискванията към мен винаги са били малко повече отколкото към всички останали. Строгостта към мен винаги е била повече. Когато стане дума за възпитанието на деца, все пак и аз съм родител, винаги съм казвал, че съм възпитаван не от баща ми, а от треньора. Дори и у дома той ми беше треньор“, спомня си Милен Милчев.
Освен тренировките, които са изключително важни за подготовката на спортистите, има и нещо друго – хранителният режим на състезателите. В джудото, самбото и борбата важно е да се набляга на „силни“ храни – протеини, въглехидрати, да се избягват мазнините, и то не само преди състезание, а през целия тренировъчен процес, за да може спортистът да понесе натоварванията, които има в подготвителния процес. „В нашия спорт преди състезание обикновено се гонят категории. Има случаи, когато може да не ядеш по една седмица, колкото и страшно да звучи. А последните дни да спреш да пиеш и вода дори, за да може да влезеш в категорията. Това е неприятната страна на спорта“, разказва самбистът. Той споделя, че свалянето на килограми е много неприятен процес, който обаче е неизбежен.
Освен това всеки спорт е съпътстван с травми. На видинлията също не му се е разминало. „Кариерата ми в спорта беше съпътствана като цяло с много тежки травми. Първата ми тежка травма беше 2000 г., веднага след като взех медала на европейското ми излезе рамото – луксация на раменна става, което е може би най-тежката травма за нашия спорт като цяло. Все едно футболист да счупи бедрена кост. Такава тежест има в спорта, иначе не е толкова болезнена травма, но предразполага да се случи отново и отново, както се случи при мен“, обяснява Милен Милчев. От тогава самбистът има повече от 10 луксации на това рамо. Лошото е, че всеки път, когато се е подготвял за голямо състезание – лагери с национален отбор и други, точно преди първенството ставала белята. „Точно това е причината за голямата амплитуда между големите ми успехи – около 11 години. Въпреки това от 1999 г. до 2010 г. имам сигурно повече от 10 републикански титли, не съм прекъсвал, просто не можех да се подготвя за голямо първенство, защото в етапа на подготовката се контузвах“, разказва спортистът.
Въпреки всичко казано до тук, когато човек обича спорта и влага енергия и време, не се отказва. Така Милен Милчев продължава да се състезава. Нито лишенията, които спортът изисква, нито травмите го спират да се състезава все още, като дори при възможност помага на треньорския екип на СК „Борба, самбо, джудо“. И в момента той се подготвя за участие на републикански по джудо и по самбо. Изправен е и пред още едно предизвикателство – да мине отново в по-долна категория, за което обаче трябва да свали повече от 10 кг. „Сигурно от 10 години насам всяка година се заканвам, че това ще ми е последната състезателна, но сигурно и тази няма да ми е“, казва в заключение, колкото на шега, толкова и на сериозно, Милен Милчев.
МАРИЯНА Герасимова
в. "НИЕ", бр. 11/11 февруари