В последните години много нашумяха фолклорните състави и певчески хорове, повечето от които са към читалища. Това може би бе и тласък самите читалища да възродят своите функции. Създават се много нови фолклорни фестивали, на които се вихрят народни танци и се пеят песни. С течение на времето, обаче, читалищата започват да създават или, по-точно, да възстановяват и любителските си театрални трупи. Те идват на мода и в нашия край. Така своя дебют на сцена вече направиха актьорите-любители от театралните трупи към Народно читалище „Развитие 1893“ – гр. Белоградчик и Нарочно читалище „Просвета – 1882” – гр. Кула.
Читалище „Развитие” – Белоградчик е създадено през 1893 година от трима родолюбиви българи – Савчев, Кубадинов и Цеков. Първото му име е „Пчела”. В годините назад в читалището е имало кино със собствени машини, духов оркестър и… театрален състав. Валери Цветков, който е секретар на читалището, разказа за в. „НИЕ“ как и кога се е родила идеята за възраждането на любителския театрален състав. „Точно преди 30 години ние за пръв път възстановихме театралната трупа. Тогава имаше фестивали на любителското театрално творчество и ние участвахме. След това поставихме още 7-8 пиеси и всичко приключи. Преди 15 години се опитахме да изиграем „Греховната любов на Зографа Захарий“, но не се получи. Трупата се разтури, актьорите бяха други. Сега я възстанових“, обяснява Валери Цветков.
Това се случва миналата година. Отново решават да опитат да поставят на сцена „Греховната любов на Зографа Захарий“ – този път опитът е успешен, а секретарят на читалището, освен корежисьор, се превъплъщава и в ролята на Захарий Зограф. Валери Цветков обясни, че пиесата е много силна като действия, като текст. Не напразно се казва, че любовта на Зографа Захарий и Християния е Ромео и Жулиета в български вариант. Пиесата е по разказа на Павел Спасов, а режисьори са Димитър Атанасов и Валери Цветков. В постановката участват 5 актьори.
Премиерата на пиесата е била юни месец т. г. в Белоградчик, а макар и любители, актьорите са показали изключителен професионализъм, разказа секретарят на читалището. Допълни още, че началото на месеца са участвали на Девети фестивал на любителските театри на името на Кръстьо Пишурка в Лом. „От 27 състава, взехме специалната награда на Съюза на народните читалища“, с гордост сподели Валери Цветков. Предстои пиесата да бъде представена и на видинска сцена. Всички, които желаят да видят постановката „Греховната любов на Зографа Захарий“, могат да направят това на 19 октомври, когато театралната трупа на Белоградчик ще гостува на Видинския драматичен театър по покана на Община Видин за празниците по случай Димитровден, когато е празникът на града. След това им предстои пътуване за Самоков. „Ще играем на фестивал на 28 октомври. Мисля, че е подходяща постановката, защото там се развива и самото действието“, посочи Цветков.
Друго читалище в област Видин, чиято театрална трупа направи дебют на сцена, е „Просвета – 1882” – гр. Кула. През 1882 г. учителят Нено Корманов Ковачев и неколцина радетели за просвета и духовен напредък учредяват кулското читалище „Съгласие”. По време на Сръбско-българската война – 1885 г., скромната книжовна сбирка, създадена от дарения на ентусиасти, е ограбена от сръбските войски. Читалището прекъсва дейността си за седем години. През 1892 година читалищната дейност е възстановена под формата на ученолюбивото дружество „Другар”, след което е преименувано в читалище „Просвета”. Първата театрална постановка е „Стоян войвода”. След Балканските и Първата световна война читалище „Просвета” постепенно възстановява своята дейност. През 1925 г. ветеринарният лекар д-р Найден Л. Корманов подарява наследствения си парцел за строеж на читалищна сграда. Сградата на читалището е окончателно завършена, с активното участие на цялото кулско гражданство.
Сега актьорите от кулската театрална трупа се захващат с амбициозната задача да пресъздадат на сцена един от най-популярните комедийни сериали „Ало, ало“. Директорката на Драматичния театър във Видин Ирина Флорова-Капелова, която е режисьор на постановката по едноименния английски сериал, разказа за в. „НИЕ“ как се е стигнало до тази идея. „В интерес на истината малко трудно се роди идеята за поставянето на част от сериала „Ало, ало“, защото аз бях тръгнала с друга нагласа, с други идеи. Много ми се искаше да направим Радичков – „Опит за летене“. Една пиеса, която аз безкрайно много харесвам и която съм работила с ученици от английската гимназия преди години“, обясни Ирина Флорова-Капелова. Тя сподели, че в крайна сметка се е насочила към „Ало, ало“, защото е искала да се направи нещо различно. „Понеже това е много богат материал, според мен беше много подходящ за един колектив, който не е професионален. Те са самодейци към читалището – 15 на брой“, обясни директорката на видинския театър. Ирина Флорова-Капелова обясни, че има няколко нови участници в трупата, но по-възрастните имат поне по няколко постановки зад гърба си, защото, макар през последните няколко година дейността на кулската театрална трупа да е била позатихнала, в годините назад тази трупа е с богати традиции в поставянето на театрални представления.
„Единственият проблем, затова и се проточиха във времето репетициите, е, че като сме много хора и повечето от тях не са професионално ангажирани с театъра, ставаше много трудно да се събираме заедно на репетиции. Всеки имаше отделни ангажименти. Репетиционният процес беше много труден. Освен тази трудност, да се събираме, други не съм срещала“, подчерта Ирина Флорова-Капелова. Тя сподели, че много лесно и приятно се работи със самодейната театрална трупа към кулското читалище, защото там са се събрали хора, които обичат театъра и се занимават с това изкуство с голямо желание.
„За да добият самочувствие самодейците, решихме премиерата на спектакъла да е на по-малка сцена, именно в с. Старопатица. Да станат по-сигурни в себе си. Аз им казвам, че в този жанр, в който работим, няма нужда от точност. Той позволява доста голяма импровизация, не случайно съм се насочила към това – към комедията“, разказа режисьорката. От наблюденията при дебюта на постановката в с. Старопатица, Ирина Флорова-Капелова е категорична, че актьорите са готови за публика, макар че те самите още нямат тази увереност. Предстои, обаче, постановката да се представи на още няколко сцени. Надяваме се да я видим и във Видин.
Възраждане на любителските театрални трупи към читалищата със сигурност заслужава подкрепа от страна на жителите на населените места. Все пак в самодейните театрални състави се събират хора, които влагат труд и усилия, душа и сърце в това, което правят, а творческият продукт, който създават, обогатява културния живот в малки градчета и селца, където, както заради обезлюдяването, така и заради социалните проблеми на населението, духовният живот в последните десетилетия обедня. Затова да си пожелаем, че любителските театрални трупи тепърва ще развиват богата дейност, а публиката им ще се множи.
МАРИЯНА Герасимова
бр.82/17 октомври
