Пари за младите лекари и сестри има, категоричен е народният представител от „Демократична България“
„НИЕ“: Г-н Иванов, последните наводнения в страната показаха за пореден път липсата на ефективна превенция. Смятате ли, че държавата реагира адекватно, или виждаме управленска безпомощност при кризи?
Любен Иванов: За съжаление, виждаме държава, която пак реагира след бедствието, а не преди него. Превърнахме се в държава на изненадите – изненадва ни снегът, изненадват ни пожарите, изненадват ни наводненията. Всеки път и за всичко институциите са изненадани. След всеки потоп започват щабове, компенсации и обещания, но превенцията я няма. Това е Борисовата държава – евтин пиар и никаква ефективност за хората.
А всъщност нито дъждовете в края на септември, нито пожарите през юли и август са изненада. Те са предвидими. И въпреки това България още няма реален план за закупуване на летателна техника за гасене на пожари, няма единна система за реакция при бедствия и няма орган, който да носи реална отговорност. Не се поддържат и противопожарните пояси и просеки. Отпуснатите още през 2024 година от кабинета „Денков“ 170 милиона лева за противопожарна техника – никой не знае къде са. Имаме системата BG-ALERT, имаме достъп до европейските Copernicus и EFFIS, но те стоят неизползвани или се прилагат частично. Резултатът е един и същ – закъсняла реакция и човешки жертви.
След толкова години замитане на проблемите това вече не е безпомощност – това е управленска безотговорност. Човешките животи можеха да бъдат спасени, ако държавата беше работила навреме, а не чак след като камерите дойдат.
„НИЕ“: Какво според Вас трябва да се промени в законодателството или в управлението на риска, за да не се повтарят трагични ситуации като тези в други региони на страната?
Любен Иванов: Необходима е цялостна реформа в управлението на риска и бедствията. България все още действа реактивно – след кризата, вместо превантивно. На първо място, трябва да бъде изградена Единна спасителна система, която да обедини усилията на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, общините, гражданските структури и доброволните формирования. Необходим е централен орган, който не само да координира действията, но и да носи отговорност за взетите решения.
Второ, трябва да се създаде Междуведомствен координационен съвет за управление на пожарния риск и адаптация към климатичните промени, включващ всички компетентни институции – МВР, МОСВ, МО, Министерството на земеделието, Министерството на енергетиката, НИМХ и БАН. Този орган трябва да има постоянен характер и да наблюдава климатичните тенденции, да изследва рисковете и да предлага устойчиви решения, а не да реагира кампанийно, когато вече има бедствие.
Трето, необходимо е създаването на дългосрочна национална програма и фонд за управление на риска, който да осигурява предвидимо финансиране не само от държавния бюджет, но и чрез по-активно използване на европейските инструменти – програмите LIFE, Connecting Europe Facility и механизма RescEU.
И накрая – без промени в законодателството няма как да има устойчив резултат. Трябва да бъдат актуализирани Законът за защита при бедствия, Законът за горите, Законът за опазване на земеделските земи, Законът за опазване на околната среда, Законът за Министерството на вътрешните работи и Законът за отбраната и въоръжените сили, така че да се въведат ясни задължения, контрол и санкции при бездействие на институциите.
Като народен представител от опозицията работя именно в тази посока – чрез законодателни инициативи и парламентарен контрол настоявам за въвеждане на тези реформи, защото държавата трябва да бъде готова преди кризата, а не да се оправдава след нея.
„НИЕ“: На фона на водните бедствия, все още има населени места във Видинска област, а и в много други региони в страната, където хората са на воден режим. Защо според Вас държавата не успява да осигури базово право като достъп до питейна вода през 2025 година – финансов, организационен или политически е проблемът?
Любен Иванов: Проблемите с водата не са от вчера. Години наред има сигнали за остаряла ВиК мрежа, за изоставени язовири и липса на нови съоръжения. Във Видинско, например, има водопроводи, изградени още през 50-те години. Те се късат ежедневно, а хората живеят с постоянни режими и аварии. Държавата обаче реагира само с кризисен пиар – спешни бордове, месечни отчети и обещания, вместо с реална дългосрочна стратегия за водния сектор.
Истината е, че това не е природен, а управленски проблем. И тук е важно да го кажем ясно: партиите ГЕРБ–СДС, БСП и ДПС управляват държавата вече десетилетия. Те нямат никакво извинение за сегашната водна криза – тя е резултат именно от тяхното бездействие. В последните 25 години те са били във властта поне 20, и въпреки милиардите похарчени средства, страната ни продължава да губи над 60% от питейната вода по тръбите.
Днес виждаме същите партии обединени в едно мнозинство, което крепи това правителство. Но реалността е, че кризата с водата е създадена от тези, които сега се представят за „спасители“.
Докато няма реална отговорност и отчетност, ситуацията няма да се промени – хората ще продължат да живеят на воден режим, а държавата ще се оправдава с времето и климата.
„НИЕ“: Скандалът с подкупите в ДАИ отново постави темата за корупцията в държавната администрация. Смятате ли, че този случай е изолиран, или е симптом на по-дълбок проблем?
Любен Иванов: Това не е изолиран случай – това е симптом на дълбоко вкоренена система на зависимости и безнаказаност. Корупцията в държавната администрация не е спонтанен дефект, а резултат от модел на управление, при който политическите партии, държащи властта от десетилетия, превърнаха държавата в мрежа от свои хора и зависимости.
Държавна агенция “Автомобилна администрация”, митници, горски стопанства, регионални структури – навсякъде виждаме едно и също: назначения по партийна линия, липса на контрол и чувство за недосегаемост. Когато един служител може спокойно да поиска подкуп и да е убеден, че „ще се размине“, това вече не е индивидуален случай, а провал на държавата. Този модел беше изграден от ГЕРБ, ДПС и БСП, които повече от 20 години държат властта в различни конфигурации и той дава своите негативни последствия, било в международния имидж, било в човешките жертви вследсвие предвидими природни бедствия и незаконно строителство.
Днес същите тези партии отново са заедно в едно мнозинство, което блокира всеки опит за реална антикорупционна реформа. Затова и скандали като този с ДАИ не изненадват никого – те просто показват, че зад фасадата на “ново начало” стои същият стар ред, в който корупцията е част от системата, а не нейно нарушение. Това констатира и Европейската комисия с годишния си доклад за върховенство на закона.
Ние от ПП–ДБ по мое настояване изготвихме и внесохме искане за изслушване на министъра на транспорта и съобщенията и директора на ДАИ. Очаквано управляващото мнозинство го отхвърли и сега очакваме проблема да бъде заметен за пореден път и системата раждаща и поддържаща корупцията да бъде запазена.
„НИЕ“: Правителството обяви мерки за допълнително стимулиране на младите лекари, но според мнозина те остават недостатъчни. Как оценявате реалния ефект от тези действия – има ли воля проблемът с недостига на кадри в болници като тази във Видин да бъде решен трайно, а не кампанийно?
Любен Иванов: Това, което се прави, е само фасада – поредната имитация на политика. Младите лекари не искат благодарности, искат нормална заплата и перспектива.
А какво получиха насреща? Първо Тошко Йорданов от ИТН им каза, че ще си внесем лекари от Африка за 500 лева. След това министърът на здравеопазването Силви Кирилов им се подигра публично, докато обясняваше, че „няма пари“. Само че пари има – и то предостатъчно. През 2026 г. бюджетът на Здравната каса ще се увеличи с над 1 милиард лева, просто защото нараства средната работна заплата в страната. А за да се увеличат възнагражденията на младите лекари и сестри, трябват едва 240 милиона.
И въпреки това управляващите пак казват „не може“. Според мен – вече само от инат. Но ние от опозицията ще продължим да настояваме тези средства да се предвидят в бюджета за 2026 г., защото това не е въпрос на пари, а на приоритети и на уважение към хората, които спасяват човешки животи.
„НИЕ“: Предстои започването на работа по параметрите на държавния бюджет за 2026 г. Според Вас, има ли готовност управляващите да предвидят реално финансиране за решаване на проблемите, за които говорихме – остарялата ВиК инфраструктура, липсата на медицински кадри и недостига на средства за превенция на бедствия?
Любен Иванов: Честно казано – не. Не виждам такава готовност.
Управляващите не страдат от липса на пари, а от липса на приоритети. Вместо да насочат средства към ВиК, здравеопазване и превенция на бедствия, те решиха да увеличат заплатите в сектор „Сигурност“ с 50 процента – без никаква реформа и без обяснение откъде ще дойдат парите. Това са 2,2 милиарда лева, докато общинската програма за Северна България в бюджета за 2025 г. е едва половината от тази сума.
На практика това решение създава предпоставки бюджетният дефицит да надхвърли допустимите 3 процента, което поставя държавата в риск.
Същевременно се подхранва инфлацията – чрез новото увеличение на тол таксите и винетките, чрез скока на цената на тока с 14 процента, поскъпването на водата с до 20 процента в някои райони и чрез повишението на редица публични такси и услуги.
Всичко това удря пряко по хората и по бизнеса и води до едно – догодина може просто да няма пари за наистина важните неща: пътища, вода, здравеопазване и защита при бедствия.
И най-лошото е, че в същото време корупцията и кражбите на публични средства продължават да източват бюджета и да го поставят под риск.
Това е реалността – пари има, но те отиват не там, където са нужни, а там, където са удобни за властта.
