Ликвидационните съвети сринаха всичко – до основи!

заявява пред в. „НИЕ” Милчо Лалов, кмет на Брегово, който си спомня за някогашната слава на Бреговския регион като голям производител на зеленчуци – слава, която според него трудно ще бъде възродена, защото съществувалата някога база е напълно срината

 

„НИЕ”: Г-н Лалов, вече от няколко години това, което мъчеше очите и душите ни – запустелите полета – вече го няма, земята се обработва. Това е хубаво, но го правят главно големи фирми, които взимат всичко наред, за да могат да получават европейски субсидии. Хората в Брегово доволни ли са от тази ситуация? Този регион някога беше известен с много добре развитото земеделие – основно с отглеждане и преработка на зеленчуци. Мислите ли за връщането на тази слава?

Милчо Лалов: В годините назад, преди Прехода, имаше наистина голямо земеделско производство –  растениевъдство, зеленчукопроизводство, животновъдство и в това производство участваха хилядите хора, живеещи на тази територия. И голяма част от благата от това производство оставаха тук за самите тях. Тогава хората си построиха къщи, купиха си леки коли, изучиха си деца, внуци. Сега нещата много са се променили.  

Мисля, че е възможно, но е малко вероятно да се върне това, което беше. Защото, за да има зеленчукопроизводство, са нужни няколко неща. На територията на Бреговска община са се произвеждали милиони килограми зеленчуци. Сега на полето не вирее и един домат, и една чушка. За да го има това зеленчукопроизводство, трябва да има поливане. Поливните съоръжения обаче са ликвидирани. Да кажем, че сме произвели зеленчуците – трябва да има къде да ги преработваме, а консервната фабрика е срината. Като сме ги преработили, трябва да има на кого да ги продадем. Ликвидирани са обаче и пазарите. 

По време на ликвидационните съвети бе ликвидирана цялата база! Имам информация, че не съвсем така стоят нещата в други части на България. Бреговските ликвидационни съвети обаче са бяха жестоки. Казвам го на глас: те сринаха всичко до основи, за да го няма! Когато си чупим къщата, трябва да мислим къде да живеем. Като счупиха всичко, мислиха ли какво ще правим? 

Наистина 97-98% от земята в община Брегово се обработва. Но производството е ограничено – няма зеленчукопроизводство, няма и организирано животновъдство. На територията на общината има само растениевъдство – отглеждат се царевица, слънчоглед и пшеница. И това растениевъдство се поддържа от няколко мощни в национален план фирми, местните са малко, преобладават такива с голяма финансова мощ. А като разполагат с финанси, те имат мощна техника и за няколко дена приключват всички нужни обработки, за няколко дена приключва жътвата. Обикновените хора докато се усетят, жътвата е приключила. 

И много бързо това производство се изнася оттук, много малка част остава в местните хора. Освен това в това производство участват много малко хора и затова то не решава най-големия проблем на нашата община – безработицата. Това производство не подобрява благосъстоянието на мнозинството живеещи тук. Хората получават като аренда някакви приходи, но те не са достатъчни, за да им осигурят задоволен живот. 

Сега е видно за всички, че голяма част от това, което консумираме, идва от внос – неизвестно от къде и с неизвестно качество. Уж има разни държавни институции, които следят качеството на храните. Нищо подобно – казвам аз! Не сме ли се натъквали на колбаси, които и котките и кучетата не ги ядат, не сме ли се натъквали на замразени меса, които нямат абсолютно никакъв вкус, а същите тези меса търговците ги размразяват и ни ги продават като пресни? И ние постоянно правим констатации, че има редица болести, които се дължат на неправилно хранене. 

Ние сме аграрна държава, основният ни поминък е земеделието и ние трябва да се изхранваме предимно със собствено производство, което да бъде контролирано, за да сме сигурни, че консумираме качествени храни. Това трябва да бъде приоритет в нашата икономическа политика – земеделското производство във всичките направления! 

Сега положителното е, че се обработва земята, няма пустеещи земи. Но дотук. Благата от това производство чувстват ли се от собствениците на земите? Не! Чувстват се само от определени хора.

Така е и с прословутите „бели” петна – това са земи, които до определена дата не са декларирани от техните собственици, че ще си ги обработват. Земеделският собственик не чете закони и не знае, че има такова изискване. И защото е пропуснал някакъв си срок, неговата земя се обявява за „бяло” петно. Той това не го знае. А общинските служби по земеделие го знаят, защото е тяхна работа. И на някой, който е близък до съответната общинска служба по земеделие, му се подсказва, че даден имот е обявен за „бяло” петно и той кандидатства и започва да обработва въпросния имот, за който  арендаторът получава европейска субсидия. Това го правят много тесен кръг от хора, които са близкостоящи до общинските служби по земеделие. 

Питам: след като сме аграрна държава, как Общините участват в този процес? Структурите по земеделие се казват „общински”, но кое е общинското в тях – всяка една е подчинена на Министерството на земеделието, екипите им се назначават пак от там. Кое е общинското?! 

„НИЕ”: Имаше назначен във бреговската земеделска служба един Росен Живков, който май нямаше нещо много близко да тази работа?

Лалов: Да, при нас имаше назначен един Росен, който само се водеше тук. А имаше назначен и един художник, който ръководеше земеделието във цялата Видинска област. Това как да го обясним? Ако той различава овес от ечемик, когато ги види и може да каже кое от двете се сее пролетта и кое – есента, аз да не се казвам Милчо Лалов!

Как тогава да развием земеделието в областта? Със сигурност не по този начин! Земеделието ни е поминък, от земеделие по честен начин богат не можеш да станеш, но земеделието те храни. А ние сега нито се храним както трябва, нито получаваме благата от земята. 

„НИЕ”:  Сега пък за главен секретар на видинското земеделие е назначен бивш милиционер от Държавна сигурност, който е учил само как да вербува и пребива хора, така че…

Разговора води ВЛАДИМИР Савов