Книга „разказва“ легенди от Видинско

Малко познати или непознати легенди „разказва“ новата книга на етнографа от Регионалния исторически музей във Видин д-р Сашка Бизеранова. „Включила съм автентични легенди – стремежът ми е бил да избягвам тези, които са авторизирани, тоест прекалено силна е намесата и се е получила приказка или художествен разказ“, каза за вестник „НИЕ“ д-р Бизеранова, която преди дни официално представи своя труд. „Затова легендите са изключително кратки, синтезирани. Обхващат тридесет населени места от област Видин, като всички единадесет общини са представени. Естествено, най-много са от град Видин, защото са свързани с нашите исторически обекти – „Баба Вида“, Кръстатата казарма, с личността на Осман Пазвантоглу“, допълни етнографът. Освен събрани лично от д-р Бизеранова теренни материали, в книгата са използвани и материали, събрани от други фолклористи и изследователи. 
Общините, които най-силно са представени, са Видинска, Кулска, Бреговска и, разбира се, община Ново село, от където е и авторката. Първите легенди тя научава именно от своето семейство и най-вече от дядо си, който бил сладкодумен разказвач и имал страхотна памет. Благодарение на това той добре помнел разказите на своята баба, починала на 104 години, която била народна лечителка, баячка и разказвачка. „Това е натрупано в семейната памет. И още 90-те години съм записвала легенди от него. С времето легендите се насъбраха и реших, че сега е моментът да видят бял свят “, обясни д-р Бизеранова. 
„Целта ми беше да се получи една структура, която да представи многообразието на легендите – митологически, етиологически (за произхода), исторически, които са свързани с различни периоди от историята, като най-много са тези, отнасящи се за турското робство. И това е логично, защото този период е най-близък като време и легендите все още се помнят“, обясни авторката, Според нея, „разказаните“ легенди показват многообразието на Видинския край.
В същото време, отбеляза д-р Бизеранова, наблюдава се и определена повторяемост. Пример за това е добре познатата история за трите сестри Вида, Кула и Гъмза. „Намерих варианти на легенди в различни селища. В Кула има легенда, която разказва не за разединението на държавата, а, по пътя на бракове, за обединението на държавата. В Чичил към трите сестри има добавена четвърта – Чичилия, която се свързва с антична крепост, някога издигала се на територията на селото, което е факт, защото аз бях на терен, с археолози, които регистрираха тази крепост. В Бреговска община има легенда за Гъмза, Тияна и Калина, които дават названието на селата Гъмзово, Тияновци и Калина“, посочи етнографът. 
Книгата е богато илюстрирана, поместен е и туристически показалец, който да даде по-пълна представа на читателя за селищата и населението, съхранило местните предания. Желанието на д-р Бизеранова е разказаните легенди да породят и туристически интерес към съответните населени места. Сподели, че това вече се случва – лично тя знае за хора, ходили да видят църквата „Възнесение Господне“ в село Праужда (община Белоградчик), подтикнати от изображението на корицата на книгата, показващо интересен барелеф именно от този храм. „Релефът е върху камък, вграден в храма, но той е преизползван и може би е много по-стар от самата църква, която е построена през 1865 г. Легендите говорят, че Праужда е било богомилско средище. Няма как да сме сигурни в това, но при всички положения на това място някога е имало стара църква, светилище или капище“, посочи д-р Бизеранова. 
В книгата са включени легенди за Осман Пазвантоглу, който е една силно митологизирана историческа личност и за неговия произход има различни истории. Може да бъде прочетена и легенда, свързана с формата на Кръстатата казарма. Тя разказва как Осман Пазвантоглу се намята с християнска плащеница, при което припада и когато идва в съзнание, дава обет, че повече няма да се подиграва на християнските символи, а ще направи реверанс към християнската религия и ще изгради сграда във форма на равнораменен кръст. 
Много от селищата имат легенди за запустяването. Те гласят, че ако над казана, в който се прави курбан, ври вино и т.н. премине ято и в него падне курешка, това е знак за запустяване на селището. „Такава легенда се открива в поне три села и тези села са наистина страшно пострадали от демографската катастрофа, обхванала региона. Тоест, легендата е станала факт, нищо че тези легенди са още от периода на турското робство, когато се е налагало хора да бягат от своите селища, за да се спасят“, отбеляза етнографът. 
„Това, което няма да бъде намерено в моята книга и умишлено не е търсено от мен, са легенди, свързани с иманярството, които биха могли да подтикнат да бъдат разрушавани паметници на културата. Не бих искала книгата да бъде използвана за цели, които водят до нарушаване на културни пластове“, сподели д-р Сашка Бизеранова.