Начало Архив История за едно село и една граница

История за едно село и една граница

19 юли. 12 часа на обяд. На пропускателен пункт „Връшка чука“ всичко е спокойно, движение почти няма, няма засилено присъствие на граничари. Човек остава с усещането, че на българо-сръбската граница всичко е спокойно. Но това е само привидно. 
Военни сили и подкрепления за полицейските части ще бъдат изпратени по границите на Сърбия с Македония и България, реши правителството в Белград през миналата седмица. Целта на мярката е да бъде пресечено влизането на нелегални имигранти, а попадналите на територията на западната ни съседка да бъдат своевременно предадени на миграционните власти. По думите на сръбския премиер Александър Вучич България държи напълно отворени границите си и няма никакъв контрол над движението на мигрантите. Сърбия отказва да приема повече мигранти, по данни на правителствената пресслужба само в бежанския лагер в Белград към 16-и юли мигрантите са стигнали до 3000, което е и крайният капацитет.
Пак през миналата седмица, но няколко дни след изявленията от сръбските власти, Министерство на вътрешните работи съобщи, че граничари от граничното полицейско управление в Брегово са задържали общо 45 чужденци при опит да преминат нелегално българо-сръбската граница. Почти всеки ден в бюлетините на областните дирекции на МВР във Видин, Враца и Монтана се съобщава за заловени групи чужденци – граждани на различни държави от Близкия изток, най-често афганистанци, иракчани, иранци и сирийци. Дестинацията на всички тях е ясна – българо-сръбската граница. Една от главните точки за преминаване на граничната бразда е в района на Брегово, но и жителите на пограничните села в община Кула отдавна не се изненадват, когато забележат разхвърляни дрехи и вещи сред шубраците и дори когато засекат групи от хора, прекосяващи населените места. 
„От тук минават по пътеката по цял ден. Ловат ги и ги карат по Кула ли, къде ли!? Те си минават и от тука през село, кога нема никой“, разказва Иван Петков от кулското село Извор махала. Именно в землището на селцето, до което се стига по стръмен и възтесен път, на 18 юли сутринта патрул на гранична полиция – Брегово задържа на 800 метра източно от българо-сръбската граница група от 26 чужденци – 13 афганистанци и 13 пакистанци (част от общо 45-те заловени). Жители на Извор махала разказват, че каналджии стоварват чужденците преди моста на входа на селото и ги оставят сами да продължат към границата.
Пристигам в Извор махала в ранните следобедни часове и поемам по единствения асфалтиран път, минаващ през селцето, лъкатушещ на места доста стръмно нагоре. Този път отвежда и на полянка над селото – в един момент асфалтът изчезва, пътят става черен и потъва в гъста гора. Именно този лес мигрантите трябва да прекосят, за да преминат в съседна Сърбия.
Пътувайки нагоре по единствената асфалтираната улица в Извор махала дълго време не срещам и жива душа – посрещат ме само няколко кокошки, които са първото доказателство, че в заспалото селце все пак има живот. Едва когато стигам до сградата, в която се намират пощенският офис и кабинетът на кметския наместник на Извор махала, срещам първото човешко присъствие – бай Иван Петков, когото всички в селото знаят с прякора Шеретина. Седнал е на пейка в сянката на дърво, извисяващо се в двора на кметството/поща. Почива си преди да поеме отново на паша с няколкото говеда, които гледа – не се изненадва, когато разбира по какъв повод съм в селото. Разказва, че лично е виждал пътеките, които са прокарани през шубраците и по които минават опитващите се да стигнат до границата чужденци.
„Цяла нощ граничари обикалят – и днеска, и нощеска“, казва старецът. Той е срещал и групи бежанци, които минават през селото, когато няма граничари. Най-често чужденците са момчета на 18 – 20-годишна възраст, както и мъже на до тридесетина години, разказва бай Иван Шеретина. Съселяни пък му разказали, че са виждали как граничари гонят с джипове бежанци в района край селото и дори по улиците на самото населено място. 
„Някога, преди комунистите да направят ТКЗС-то, в Извор махала е имало 1200 жители, след това постепенно хората започнаха да напускат Извор махала и сега сме останали 40-50 души“, разказва бай Иван. Допълва, че в селото няма дори магазин, всеки ден им карат хляб и други трайни продукти като брашно, олио, ориз. Затова се смее, когато го питам какво мисли за идеята бежанци да бъдат заселвани по обезлюдените села. „Тука ли – и да ги заселят тук, границата е близо и пак ще бягат. Няма да искат да останат – тука е затраджийска работа при назе, тука е пустиняк!“, казва старецът, а зад смеха му се долавя горчивина.
ТЕОДОРА Макавеева
бр.58/25 юли

Споделете тази статия

Вашата реклама тук
Размери: 336x280 px

Абонирайте се

С натискането на бутона „Абониране“ потвърждавате, че сте прочели нашата Политика за поверителност.

Последни новини

Call Now Button