Понякога малко в страни от вниманието остава обстоятелството, че Законът за движение по пътищата не се отнася само за шофьорите, а за абсолютно всички, които…. ами, които се движат по пътищата, а не летят, примерно. И тъй като нито на пешеходците са им поникнали криле (поне още не е известно да се е случил подобен еволюционен скок), нито велосипедите на този етап са снабдени с приспособления, даващи възможност за полет, категорично Законът за движение по пътищата включва в обхвата си и каращите колело, и пешаците. И посочва правата и задълженията не само на водачите на моторни превозни средства, но и на пешеходците и велосипедистите.
Както за много други неща, обаче, така и по отношение на тази материя всички са наясно с правата, които имат, но удобно забравят задълженията си. Чието неизпълнение, впрочем, води, или поне би трябвало да води до наказание. На практика обаче, това не се случва – поне не във Видин. Защото – на фона на хилядите актове, съставени на водачи на МПС, на фона на безразборното пресичане и на най-натоварените улици във Видин, на фона на напълно безочливото поведение на част от велосипедистите, които минават по пешеходни пътеки, карайки колело и влизат преспокойно в насрещното в еднопосочни улици – по данни на ОДМВР – Видин за периода януари – октомври са били санкционирани осем велосипедисти и само двама пешеходци. 
При подобна статистика не е ясно колко би имало смисъл от това, но все пак може би е добре да напомним санкциите, които законът предвижда: за пешеходец, който не преминава по пешеходна пътека, санкцията е 20 лв., а за такъв, който прескача парапети (справка бул. „Панония“ и улицата до жп гарата, където е стоянката за таксита), глобата е 50 лв., също толкова е и санкцията, ако пешеходец пресече на червена светлина на светофара; за велосипедист, на чието колело няма задължителните свеотлоотразители, предвидената санкция е 20 лв., а ако кара велосипед в тъмната част на денонощието извън населено място без светлоотразителна жилетка, глобата е 10 лв. Във всяко друго отношение велосипедистът има същите задължения като водача на МПС – тоест необходимо е да се съобразява и със светофарните уредби (тоест да не преминава на червено), и с пътните знаци (включително тези, показващи, че дадена улица е еднопосочна).
И в този ред на мисли да напомним, че нито един от участниците в движението не е с абсолютни права. Тук може би е моментът да напомним и становището на Инспектората към Висшия съдебен съвет, което макар и дискусионно, е факт, с който съдиите занапред ще се съобразяват при произнасянето на присъди – това становище гласи, че правото на пешеходеца да пресича на пешеходна пътека не е абсолютно. Според Инспектората, преди да навлязат на платното за движение пешеходците са длъжни да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Освен това пешеходците не бива да удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да спират без необходимост на платното за движение, трябва да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети или вериги. А поведението на пострадалия следва да се вземе предвид при определяне на самото наказание, тъй като може да се окаже и обстоятелство, смекчаващо вината (а оттам – и отговорността на извършителя), посочват още в становището си от Инспектората към ВСС.
Сигурността на пътя е задължение на всички. Културата на движение по пътя я създаваме всички ние. Затова нека сме толерантни един към друг и да спазваме правилата за движение. А ако не правим това – е, нека тогава органите на реда да налагат предвидените по закона санкции, независимо дали нарушителят се движи на четири колела, на две колела, или на два крака.
НИЕ
бр. 87/ 3 ноември
