Бъдещето на Европа е Европейският съюз – независимо от трудностите и проблемите, които в момента Съюзът преживява. Убеден в това се е завърнал от Брюксел заместник областният управител на Видин Лъчезар Попиванов. От 4 до 6 ноември той беше на работно посещение в Централата на Европейската комисия в Брюксел по покана на Представителството на Европейската комисия в България. В делегацията са участвали областни управители и заместник областни управители от страната. Пред вестник „НИЕ“ Лъчезар Попиванов разказа за проведените в Брюксел дискусии.
Заместник областният управител обясни, че една от основните теми е била представянето на пет възможни сценария за бъдещето на Европейския съюз. Първият сценарий е „Продължаваме, както досега“ – тоест Съюзът се съсредоточава само върху изпълнението на програмата за реформи, която е започната, и нищо повече. Вторият сценарий е „Остава само единният пазар“. „За мен това е най-нереалистичният сценарий, защото това означава връщане назад, отстъпление от постигнати успехи“, заяви Лъчезар Попиванов. Третият сценарий е „Тези, които искат да правят повече, правят повече“ – тук, обясни заместник областният управител, идеята е да се даде възможност на желаещите държави-членки да правят повече заедно в определени области. Четвъртият сценарий за бъдещето на ЕС е „Правим по-малко, но по-ефикасно“. При този сценарий Европейският съюз се съсредоточава върху постигането на повече и по-бързи резултати в избрани области на политиката, като прави по-малко в други области. Петият сценарий е „Правим много повече заедно“, при който държавите-членки решават да правят много повече съвместно във всички области на политиката.
Според Лъчезар Попиванов най-реалистичен е четвъртият сценарий, при който усилията на държавите-членки се съсредоточават върху определени политики, а не се разсейват в опити да се обхванат всички възможни сфери – така ще бъде постигнат резултат. Заместник областният управител изрази съмнение, че петият сценарий е реалистичен, защото той предполага всички държави-членки на ЕС да постигнат пълно съгласие по абсолютно всички политики, което поне на този етап изглежда трудно постижимо.
„Не бива да забравяме обаче, че догодина ще се проведат избори за Европейски парламент. Сега се коментират реформи, промени, планира се следващата бюджетна рамка, но ако догодина бъде избран един Европарламент, в който превес имат по-консервативните сили или евроскептиците, всичко може да се промени. Затова сега се чертаят сценарии, дава се начало на дискусия, но окончателните решения ще ги вземе следващият Европейски парламент“, обясни Лъчезар Попиванов. Той допълни, че именно затова и изборите за европейски депутати догодина са толкова важни.
По време на работната визита в Брюксел, видинският заместник областен управител е участвал и в дискусии за следващата бюджетна рамка на Европейския съюз. Според Попиванов, основните акценти, които се поставят, е контролът, който ще е много щателен още на ниво подготовка на проект, за да се избегнат после проблеми при изпълнението и налагане на финансови санкции. Намаляване на административната тежест е другият приоритет, по който ще се работи. Освен това се предвижда в следващия бюджет да се заложат и резерви, с които да се отговори на евентуални кризи, каквато например беше фалитът на Гърция – това, посочи Лъчезар Попиванов, е доказателство, че Евросъюзът е научил своите уроци и не желае да повтаря направени в предишни периоди грешки. При планирането на следващия бюджет на ЕС водещ е принципът по-малко пари – по-добри резултати: тоест стремежът е да се постигне по-голяма ефикасност, посочи заместник областният управител.
Специално за България, бюджетът на Съюза, който се обсъжда, е добър – всъщност, подчерта заместник областният управител, страната ни е в първата тройка на държавите с ръст на средствата в сравнение с настоящия евробюджет. Лъчезар Попиванов даде пример с планираното 24% увеличение на парите по линия на политиката за сближаване. Повече ще са средствата за директни плащания към дребните земеделски производители. С три пъти се увеличават парите, които държавата ни ще получи за охрана на границите. Но повечето пари ще са обвързани и с по-голям контрол, подчерта заместник областният управител на Видин.
Лъчезар Попиванов посочи, че основният стремеж е Европейският съюз да си върне доверието на гражданите, защото проблем има и резултатите от референдума в Англия и започналата в следствие на него процедура за напускане на Съюза са доказателство за тази криза на доверието. Която е следствие от ниските нива на растеж на европейската икономика, поради които Евросъюзът изостава много от Китай и САЩ по икономически показатели. Един от начините за постигане на желания по-голям растеж е чрез изпълнение на програмата „Цифрова Европа“, където се предвиждат 9 млрд. евро за цифровизация и изкуствен интелект. Новата програма „Цифрова Европа“ ще обхваща пет основни направления – цифрови умения, киберсигурност, суперкомпютри, цифровизация на публичната администрация и изкуствен интелект, обясни Лъчезар Попиванов.
„Основните цели на следващия бюджет са 11, аз ще отбележа само най-важните: по-интелигентна Европа; по-екологична Европа; по-свързана Европа; по-социална Европа; Европа по-близко до гражданите“, обясни заместник областният управител на Видин.
Лъчезар Попиванов разказа, че е била проведена много интересна беседа с австрийския дипломат Клеменс Фишер (Австрия в момента е ротационен председател на Съвета на Европейския съюз), който е пълномощен министър и ръководител на департамент на Постоянното представителство на Австрия в ЕС. „Многократно беше споменато името на премиера Бойко Борисов и успехите на водената от него политика, особено по отношение на Западните Балкани. Австрийците за трети път председателстват Съвета на ЕС, тоест ветерани са в това – поздравиха ни, може би не са очаквали, че България ще има толкова успешно председателство. В Европейския парламент и в Европейската комисия като се издъниш, не ти спестяват критиките, а похвали не се дават с лекота. Въпросът сега е да запазим това добро реноме“, заяви Лъчезар Попиванов.
Той допълни, че темата за Брекзит е била коментирана по време на всяка една от дискусиите. Но може би най-адекватна е тезата, очертана по време на дебата с Клеменс Фишер, а именно: Брекзит – зов за промяна. „Европейският съюз наистина препати много през последните години, но си взима поука. Резултатите от референдума в Обединеното кралство през юни 2016 г. вероятно са най-големият шок за ЕС от създаването му. Брекзит повдигна екзистенциален въпрос, който притискаше Европа да действа решително, за да продължи напред. Може да се намерят и се намериха много причини за този вот на разочарование, но това стана постфактум. Има обаче светлина в тунела. Брекзит може да се окаже, че е онази криза, която да рестартира Европейския съюз. Но за да се премине през това мащабно изпитание, за да оцелее Европейският съюз, той трябва да се промени, за да си върне доверието на гражданите. Върнем ли това доверие, постигнем ли растеж – „още по-добри резултати с по-малко пари“, Европейският съюз ще стане по-силен. Европа има много предимства – тя е едно много добро място за живеене и стартиране на бизнес, има добре образована работна сила, отлични здравни стандарти, институции, които подкрепят върховенството на закона. Просто трябва да сме обединени и единни. От работната ми визита в Брюксел се върнах убеден, че въпреки трудностите и предизвикателствата, бъдещето – това е Европейският съюз“ , каза в заключение Лъчезар Попиванов.
НИЕ
в. "НИЕ", бр. 90/ 12 ноември
