„Да приемем модерен, прозрачен и ефективен закон, който да даде нов импулс на гражданското участие“ – с тези думи вицепремиерът Атанас Зафиров откри дискусията, организирана от председателствания от него Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО).
На 10.11.2025 г. в Гранитната зала на Министерския съвет над 50 представители на неправителствени организации, бизнеса, правителството, институции и народни представители обсъждаха обединяването на приетите още през април три законопроекта за насърчаване на доброволчеството (внесени от ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ПП-ДБ).
Доброволчеството като обществен ресурс
Представители на бизнеса и на граждански инициативи – Петър Торнев (Accenture), Лазар Радков („Капачки за бъдеще“) и Антоанета Иванова (Карин дом) – очертаха реалните потребности и очаквания на доброволческите общности.
Лазар Радков отбеляза, че „там, където държавата не може да се справи, влизат доброволците“, а съмненията доколко държавата може да създаде подкрепяща регулация са отстъпили място на убеждението, че „всичко е въпрос на диалог“.
Бизнесът акцентира върху нуждата от насърчаване на корпоративното доброволчество. По думите на Торнев, доброволчеството е „безценна инвестиция в изграждане на хората“, като даде пример с вътрешни корпоративни практики за даряване на работно време в подкрепа на каузи.
Позициите на парламентарните групи
Всички представени парламентарни групи в дискусията подчертаха значението на законодателната рамка.
ГЕРБ–СДС отбелязаха, че са предложили законопроекта си, изготвен още през 2013 г., с ясното разбиране, че ще има дискусия за модернизирането му преди финално гласуване. Народните представители от ГЕРБ-СДС ще настояват за ясни дефиниции за доброволец, доброволческа дейност и други основни понятия, както и за въвеждане на законова възможност за отпуск за доброволчество. Според тях остават отворени въпросите за уреждане на възможността и условията за доброволци под 18 години, както и за необходимостта от регистър на доброволческите организации, предвиден във внесения от тях проект.
ПП–ДБ подчертаха, че доброволчеството трябва да бъде уредено, без да се създава административна тежест. Зад тази позиция застанаха и останалите участници в дискусията.
БСП поставиха акцент върху национален регистър, който да служи и като електронна доброволческа книжка, както и върху защитата на доброволците и подкрепата за организациите.
Гражданският сектор: нужни са стимули, защита и гъвкавост
От страна на неправителствените организации се подчерта, че една ефективна политика за насърчаването на доброволчеството, която трябва да се гарантира чрез бъдещия закон, не трябва да се изчерпва само с финансиране. Доброволчеството трябва да бъде подкрепено и чрез акции за популяризиране, чрез условия за партньорство между организациите на доброволци и публичните органи, чрез оборудване и развитие на капацитет.
Неправителствените организации се застъпиха и за насърчителни мерки като осигуряване на възможност за отпуск за доброволстване, но изразиха и притеснения от някои идеи в законопроектите – като задължение за сключване на застраховки на доброволците за сметка на организатора и административно натоварване чрез задължения за подаване на данни към регистри без ясна цел. Участниците посочиха, че бъдещият законопроект следва да е основно насърчителен, да гарантира безопасността на доброволците и ползващите се от доброволческа дейност и да предоставя необходимата гъвкавост за уреждане на доброволческата дейност.
Следващи стъпки
По време на събитието Ана Александрова – председател на правната комисия в парламента, съобщи, че работа започва и парламентарна работна група по обединения законопроект за насърчаване на доброволчеството с цел изготвяне на финална версия, която да бъде гласувана на второ четене.
Сн. и текст: Български център за нестопанско право
