Жертвоприношенията в археологията и в народната традиция и фолклор

„Строителните жертвоприношения по археологически и етнографски данни“ – с тази тема продължи поредицата от научно-популярни лекции, домакин на която е Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ – Видин. Отново, както и на предходната лекция, която представи пътя на първите хора по нашите земи, лектор беше Ваня Ставрева, археоложка в Регионален исторически музей – Видин. Този път обаче тя беше обединила сили с още един експерт от музея – етноложката Десислава Божидарова.
„Жертвоприношението обикновено се свързва с религиозните представи на хората, които го упражняват – това е ритуална практика на предлагане на живота на човек или на животно или пък предлагането на безкръвна жертва – растения, храна, някаква течност, които се представят на боговете или на свръхестествени сили за омилостивяване или за почитане“, посочи Ваня Ставрева. Това е практика, която се прилага още през неолита и присъства в различни религии – включително и днес, включително и в християнството, отбеляза археоложката.
Човешките жертвоприношения – дефиниция и категоризация
Тя разказа, че специално човешките жертвоприношения обикновено имат за свой тласък културните и религиозните принципи – практиката е предназначена да произвежда или легитимира определен социален ред. „Глен Шварц предлага три категории жертвоприношения. На първо място са жертвоприношенията като дар за боговете – когато говорим за човешки или животински жертвоприношения това означава намирането на скелетни материали в религиозен контекст, като трябва да има доказателство за насилствена смърт или пък за завързани крайници“, обясни Ваня Ставрева. Тя допълни, че другият вид са жертвоприношения на слуги, на придворни или пък на членове на семейството – това е, когато има гробен комплекс, в който е погребан високопоставен човек и в същото време има и съпътстващи погребения на лица с видимо по-нисък социален статус, в който случай се предполага, че това са хора, принесени в жертва на съответния знатен мъртвец. „Херодот е писал, че жените на видните траки, когато мъжът им почине дори се състезават в това коя да го придружи в отвъдния живот. В случая имаме писмен извор, но за съжаление археологическите доказателства са незначителни – проф. Лиляна Ботева, която се занимава с тракология, е направила проучване, според което към момента има само един безспорен случай, в който може да се говори, че при тракийско погребение има такава извършена жертва – на съпруга, може би“, обясни археоложката. Третият вид жертвоприношения, допълни Ваня Ставрева, е добил популярност като строителна жертва – това е, когато в основите на сграда се открие цял или разчленен скелет или някаква определена част от скелета на човек или на животно.
Човешките жертвоприношения и древните цивилизации
Древните маи са една от цивилизациите, известна с практикуването на ритуални човешки жертвоприношения, за което са намерени и археологически доказателства, обясни Ваня Ставрева. Тя допълни, че подобни доказателства има и по отношение на древните месопотамци. При разкопки в началото на 20 век сър Леонард Уули открива царското гробище на града-държава Ур в Месопотамия – установени са над 2000 гроба, които се датират 2600 – 2450 година пр. новата ера. По-голямата част от тези гробове са ординарни – в тях хората са погребани по начин, в който няма нищо особено, но редом с тези ординарни гробове археологът намира и няколко особено интересни гробни камери, представляващи комплекси с многочислени човешки жертвоприношения: владетели, погребани заедно с войници, слуги и придворни, които да ги придружават в отвъдния живот. Археологически находки показват, че човешки жертвоприношения, както и животински са практикувани и в Китай по времето на династия Шан, управлявала през второто хилядолетие преди новата ера.
Специално внимание Ваня Ставрева обърна на т.нар. строителни жертвоприношения – тема, с която първо започват да се занимават етнолози, като първите научни текстове по темата са от края на 19 век. „От тогава до сега въпросът за строителните жертвоприношения привлича интереса не само на етнолози и на археолози, но и на изследователи, занимаващи се с историята на религиите, културните антрополози и др.“, обясни археоложката. Тя даде пример и за древни селища, където са намерени археологически доказателства за подобни практики – такъв е случаят с развилото се около 10 000 години преди новата ера мегаселище Йерихон, където са намерени 477 погребения, като някои от тях съдържат скелети без глави, намерени са и погребения само на човешки черепи. „Интересното е, че под основите на една от сградите са намерени пет детски черепа, някои от които са с шийни прешлени – това предполага извършване на жертвоприношение, защото ако черепът бъде отстранен от скелета след като са изгнили меките тъкани, обикновено към него остава само първият шиен прешлен, но когато става въпрос за отсичане на глава типологичното доказателство е, че освен първия шиен прешлен има и втори, трети, понякога и четвърти, в зависимост къде е нанесен ударът. В случая има запазени повече шийни прешлени и затова се допуска, че главичките на тези деца са били отсечени и са пренесени в жертва“, разказа археоложката. През 2017 година в Южна Корея археолози попадат на находка в т.нар. Лунен замък в Гуанджу – столицата на едно от трите древни корейски царства. Откритите два скелета, датирани от пети век преди новата ера, са намерени в основата на замъка, като южнокорейските археолози са категорични, че става въпрос за строително жертвоприношение, обясни Ваня Ставрева.
Човешките жертвоприношения по нашите земи
„Жертвоприношения вероятно са извършвани и на нашите български земи, поне такива предположения има. Преди няколко години беше проучено едно късно неолитно селище край село Вратица – в това селище е намерено едно единствено погребение: разчленено тяло на млад мъж, което е погребано след като меките тъкани са били изгнили, върху тялото е бил поставен голям съд и многократно е бил пален огън, защото има следи от изгаряне. Според професор Лещаков, който проучва обекта, става въпрос за жертвоприношение при основаването на самото селище, за да го закриля и гарантира просперитет“, посочи археоложката. Тя разказа още, че под стените на къснонеолитна сграда в селището Провадия-Солницата, чието проучване продължава до днес под ръководството на професор Васил Николов, е намерена мандибула (долна челюст) на възрастна жена. Професор Васил Николов предполага, че тази кост е била извадена от гроба и ритуално препогребана като строителна жертва. В раннонеолитно селище в Слатина (София) също в основите на къща е намерена мандибула, но на млад мъж. „Почитането на черепа е познато още от палеолита и то се свързва с разбирането на древните хора, че жизнената сила се съсредоточава в черепа или пък в долната челюст”, обясни Ваня Ставрева. Тя разказа още, че при проучванията в Провадия-Солницата между двете отбранители стени на селището е намерен скелет на млада жена – антропологическото изследване е установило, че жената е убита с удар с остър предмет между очите, но неестественото положение на краката предполага, че те са били вързани и е било извършено жертвоприношение в някакъв момент, в който е имало опасност за самото селище.
Археоложката посочи, че друг вид жертвоприношения, археологически документирани на територията на България, са останки на мъж и на жена, намерени в една рудна разработка в местността Ай бунар край село Хрищени, Старозагорско – дясната подбедрица на мъжа е отрязана и е поставена върху тялото на жената. Мястото на намирането на тези скелети, както и начинът, по който е извършено погребението, карат проучвателите на обекта да предположат, че е извършено жертвоприношение с цел да бъде омилостивена природата – тоест, хората, които са добивали блага от земята, добивали са руда, са принесли тази жертва като изкупление заради това, че са взели нещо от земята, обясни Ваня Ставрева. Тя разказа още, че в некропол до Видница, Шуменско, са намерени археологически данни за принасяне на част от човешко тяло като приношение при погребение – при детски скелет е намерена една несъразмерно голяма част от подбедрица, като е установено, че тя е била отрязана и е била положена в гробната яма като дар, съпътстващ погребаното дете.
Строителните жертвоприношения в народните вярвания
Темата за строителните жертвоприношения – практика, достигнала до нас не само чрез археологическите находки, но и във фолклора, продължи етноложката Десислава Божидарова. Нейният разказ започна от значението на къщата, на дома за българина. „Къщата е сакрално пространство за българина. Около огнището се извършват всички ритуали в дома – и сватбените ритуали, и родилните, и всички празници се отбелязват там“, обясни Божидарова.
Тя показа еволюцията на къщите във Видинския регион. „Първите къщи са уземните къщи – тези бордеи, които са вкопани в земята, където помещението с огнището е единственото пространство, в което се събира семейството. Заради османското присъствие тези уземни къщи са много популярни, защото селищата са трудно забележими“, обясни етноложката. Постепенно къщите излизат над земята, като първите подобни структури приличат на колиби, също са доста ниски, схлупени. Първоначално са едноделни – от едно единствено помещение, където е огнището и където през студените месеци се събират всички от семейството, за да спят. В последствие към стаята с огнището се прибавя още една – соба, след това се появява триделното жилище, докато стигнем до къщите на два ката.
„Едно от най-важните неща, за да се изгради дом, е бил изборът на място – мястото е било много важно за цялото селище, трябвало да е закътано, да е на завет, да е на припек, задължително да има вода наблизо. Има сведения от Старопатица, че един човек си построил къщата на поляна, където играели самодиви. Той дълго време не можел да спи нощем, защото самодивите го будят. В последствие се установило, че той построил къщата си на неподходящо място. Много важни са били кладенците, които са използвани до 50-60-те години – от там е носена вода, там са правени всички ритуали, там е водена невястата за първи път на вода, там са се харесвали младите; сега от тези кладенци имаме много малко останали“, разказа Десислава Божидарова. Тя допълни още, че винаги до големите реки и големите водни басейни селищата са били по-многолюдни.
Етноложката говори и за специалните хлябове. „В коледните и бъднивечерните хлябове домът присъства с една специално изпечена пита – ижа се нарича; изобразява се всичко – дома, оградата, портата, домашните животни, обитателите, огнището“, разказа Десислава Божидарова. Тя показа и снимка на хляб за светец и обясни, че във Видинско празнуването на светец е един изключително важен ритуал, като почитането на светеца-покровител на дома е традиция, спазвана и до днес.
Коленето на курбан при строене на къща
Специално внимание Десислава Божидарова обърна на обичая за колене на курбан при строенето на къща. „Петелът – соларен символ, който гони злото – е може би един от най-популярните курбани, които се колят при отпочване на нов дом, като с кръвта на закланото животно се поръсват основите на къщата и главата се оставя в основите. Най-добрата кръвна жертва за строеж на къща е бил овенът, защото се смятало, че овенът е недосегаем за всички зли сили, които обикалят в тъмните доби. Следващата кръвна жертва е агнето – това вече е свързано с християнството, защото агнето е любимата жертва на Господ“, обясни Божидарова. „Една много интересна кръвна жертва, която срещнах е от Смолянско – там се поливат основите на къщата не с кръвта на закланото животно, а с водата, в която е изпрана ризата на невестата от първата брачна нощ“, разказа етноложката.
Тя допълни, че вече когато домът е построен, могат да бъдат поканени съседи, роднини, близки, които носят някакъв дар за дома, съответно стопаните са заклали курбан, с който черпят всички. „Много е важно кой пръв ще влезе в дома и кой ще запали огнището – обикновено в дома пръв влиза домовладетелят, най-възрастният в домакинството, той прекрачва първо с десния крак прага; добре е първа да влезе и бременна жена, защото е „пълна“ и така и къщата ще бъде пълна. Огнището трябва да бъде запалено от момче или момиче от многодетно семейство, чиито родители са живи“, посочи Божидарова. „В началото на 20 век вече започва да се кани и поп, който да освети дома, но най-важна е била кръвната жертва – да падне глава, да се пролее кръв“, допълни етноложката.
Мотивът за вградената невеста във фолклора и литературата
В българския фолклор има не една и две песни и легенди, свързани с вградената невеста, отбеляза експертката. Тя цитира текста на песен от Праужда, в която се говори за вградената мома – как ергенът, който е влюбен в нея, иска да я освободи: „да спукам кале от камене, да извада Маргита хубава“. Десислава Божидарова разказа, че като цяло сюжетът за вградената невеста е много силно застъпен в българската литература, давайки за пример произведения като „Изворът на Белоногата“. „Много често не се вгражда самият човек, вгражда се сянката – например премерва се с конец, пръчка или нещо друго колко е сянката или тялото (боя) на някого и това се вгражда в къщата, в резултат човекът, чиято сянка е вградена, започва да линее и не след дълго умира“, обясни етноложката. На финала на лекцията тя пусна песента за майстор Манол, който вградил невестата си в основите на мост.
НИЕ
в. "НИЕ", бр. 27/8 април